В четвърта песен на Илиада продължава драматичната история на българските племена, като пазители на знанието. Тук е описанa унищожителната война между нашите племена и племената на Кенаките (кенаите, познати по-късно, като канаитите, които са част от арабските племена). Опустошено е царството на Приам (на карите) и това на тибите. Кенаките унищожават царските палати, където е пазено писаното Слово дадено от Тир и го отнасят като плячка. Разрушено е царството на майсторите на Словото, ограбена е паметта за клоновете на дедите ни.За тях е угаснало Слънцето (Илос) и звездите – закрилата на предците ни. Избити са много от родовете на красотата, на белите, на създадените от кучето – тези на знанието. Намразени са мъжете от дома на Хемон (явно става дума за това, че никой не може да избяга от съдбата- виж „Седемте срещу Тива”, „Антигона”, „Илиада” – митът за „ненадминати седем” и т.н.) Оцелелите са прогонени от опустошеното царство при петите в Лемах и тук звездите и Слънцето (Боговете) отново ги закрилят. Енел (Сфенел) и Капанея (великия благороден син) от поемата „Илиада” не са храбрите ахейски юноши,които воюват срещу Троя, а тези които възстановяват писаното Слово върху камъните,глинените плочици-учението на нашите предци. Възроденото Божествено знание бързо се разпространява в земите на днешния Близък Изток, Пергам (град държава, в днешна Турция), в Титиа, в Магреп ,т.е. където има поселени наши предци. Построен е град Кааб (днешен Йерусалим). Ахил е един героите, но не като предводител на мирмидонците срещу Троя,а който разпространява знанието на дедите ни. Тук не случайно е вплетена една дълга генеалогия от поета Омир, който е от дъщерята на Меон и от речния бог Мелет, т.е. той е рода на Орфей, на Лин и се стига до Аполон (Бога на тракийските царе), от която разбираме, че Омир сам се поставя сред най-великите просветители и учители на нашите родове.
Споменава се за тимирите или запазеното до днес тумири., тамири, томири. Т*Омирите са прослойка от хора специално обучени да изпълняват така наречените „мечкадарски песни”. Почти в речитатив на фона на бавна музика те разказват действителни случаи.
ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН:
ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН:
Чрез Словото нижеха се Богове, Учители от горната светлина.Творците създадени са,идват от бащината земя ,Пазителите родени са тия. На партите, царските палати сринати бяха, тия дето пазеха думите от Тир и в Партиа името. Кенаките(кенаите) Словото изнесоха и капана, дар за Извора направиха. Запалиха царството на майсторите ,на Приам онова царство в полето, в златния Меон, в дома на карите де има от писаното богатсвто. В паметта на клоните пазеха тия.
В Тиа и Тиби има от него. Звездите затвориха дома, прекъснаха Словото на живота.Техният дом, от вечната светлина на иксите и клетвата на Илос. Изгониха белите,от кучето дадени.Намразиха мъжете от дома на Хемон .Избиха родовете на красотата и посятото.
Петите са тия в Лемах, светци от звЕздите дадени. Енел в Капанея от Словото съедини и камъните даде. Илох отиде в полето на Талия и пося го. В Елеф клоните чуха с тяхната билка и камъните построиха Кааб (Йеросалим).
Отидоха хектите в Пергам. Ахил от Светлината на дядовците ни спря брат си Сид. Даде му великия ,даде му от Титиа камъните.
Тръгна Тит, вашият, от Тоди да почисти истината ,на Орип сина. Словото от Ида даде им и тръгна свещена светлината на Магреп (Магреб,Мароко). Пазеше и Баакбел (Балбек) с целувката .Тръгна от милостта, виж, роди се Слово от неговото, от небесното е.
Домът в Ила затвори се , ето напълни се Мелет великия и от пояса на Есид е Словото. Вървяха майсторите, милостта тръгна.От дома откъснати, с кораби техните думи слепиха.Разнасяха Словото на майсторите, нямаха ариите време .
В Моди доброто от писаното богатство е,и пълно е. Битка е за Светлината и камъните.
На Лиел извора затвори се. Направиха съд с вино руйно за нас. В селището на извора врекоха ни и от дъното пак тръгнаха клоните. С ритмите тръгна Клетвата и светлина по земята,от ръцете.
Армиите тръгнаха да търсят на тарехсите извезаната награда, тръгна отново светлината.
Бесите от началните учители са. От Управляващ род на Тир са, на тях името дадено е. От Тир е и Фарис ,цар на Алада и Пир. От Тир великия, виж, лицето му е, от панейските тираси, от заровеното Слово на Кими ( Египет) е. Завърна се като Надар , господар при Извора .От царството на Села техния род премина в Рим. Тиреите са войски от милостта и Пелезия те имаха.
На Кир от паметта има писано богатство по камъните в дома пази се. На Тиби от дома и бащиният път в коня творецът сипа. В седлото е живота (онха), занитиха името . Искаха тяхното слово от красотата чисто да е.Разпръснатите думи от белите и красотата при вратата излизат ,за мъжете и битката,за милостта ,за битката с Тион и бащиния Серес. С телата им напълни пояса в дома на дедите.Седи пътя му велик.
Гроздове от Тис поникнаха, ей ти Елика .Потекоха лозите в името на Хелион. Тифос път пое от Акиа към Панеа. Завърнаха се при извора,петите са те завърнали се от името. Напълни той полето на Панея с гроздовете стари.
Даките са от техния път, в онова поле на Ахело, де Тилос в дома клоните той пося на Фитина. Наградата от Конника видя и даденото Слово. Светлина магична излезе по земята иде тя от синовете на Тиреите. В Пир от словото пи Сид и даде се по Онти.
Асир даде се и тръгнаха мантите. Тръгна името и върви ,те го дариха сияйните, от тях идва Дома на земята. Вървяха и сееха,
Когата парите скочиха бързо тръгнаха към тях от дома. Видяха дома разрушен, рипнаха сидите. Пазителите техни хатите (хетите) Управляващите родове на писаното богатство в Мерои, тяхната Каба, и от Велака (Белека). Занитено е писаното. Пази се дома с пояса от кораби.
Слепеното издържа, но кадийците влязоха пак в Сена. Бързо заключиха паметта за родовете в пояса и за Боговете, яхнаха конете. Нитове направени са и пълни са с богатство .Заключен бе Извора да не се пие от името и знанието умря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар