Седма песен- Единоборство между Хектор и Аякс- Погребване на мъртвите
започва с разказ за царство Сандо (Индия, основно в щата Кашмир), което сме споменавали и в предходни песни на „Илиада” и неговият велик цар Парис (Александър). Там в Индия великите арии са построили новата Варна (трета поред – първата в днешна България, втората в днешен Иран – известна като Суза). Мястото, откъдето тръгва към днешна Индия Парис (Александър) е областта Партава (по-късно в тази област е създадено царство Партия). Царският род и основната част от хектите по описанието на Омир е от първата Варна (в днешна България). Споменава се и нарицателното името на Варна – Ил, което идва от старобългарската дума илъ-глина, иловица – глинеста почва, която след време (иловицата) е поддала, за съжаление великолепната Варна е била погълната от морето при свличане на земни маси. Верен е спомена в древния летопис, че Варна е върху „река Камандър” („Скамандър”), както вярно е тълкуването на името на „реката” като „каменен поток” – знаем, че и днес има множество свлачища (по официални данни 89 броя) в морската столица на България. Древният град Варна, с нарицателно име Ил се споменава през XVII век пр. Хр. и в хетски летописи. След потъването на престолният град Варна явно царският род е отплавал, с оцелелият аристократичен род и конниците-войни, т.е. посветените. Създава се ново царство Партава съвместно с местното население.
От разказа на Омир не можем да потвърдим, че „откритият” град Троя от Шлиман е Троя, защото описанието на града е за първия град Варна. Също така не можем да потвърдим, че е имало Троянска война – всичко, което е разказано за тази война е плод на един познат за нас т*Омирски стил, ползван от великия Омир (по време на тираниите от VII и VI век пр.Хр. в Атина).
Вероятно в „Илиада” е пресъздадена Битката при Кадеш, състояла се през 1275г.пр.Хр. между египетската войска на Рамзес II и х(г)етите на Мув(б)атали. (Тя се провежда на брега на река Оронт (Онти, Онт) , в днешна Сирия. Битката включва около 5 000 бойни колесници, вероятно най-масовата в това отношение. В нея също така взимат участие и 9 000 пеши войници).
Тиранът Пизистрат не само подложил на окончателна редакция „Илиада“ (без да предполага, че скритият текст остава изцяло съхранен, тъй като не е бил от посветените) и „Одисея“, но е учредил и празник Панатенеи „всеатински“ фестивал, най-важният за Древна Атина.
"...Поемите на Омир надхвърлят рамките на художествено произведение и по начин на ползване. На времето си те изпълняват функцията на своеобразна наука-мъдрост. В зората на античния свят поетът е философ и учен едновременно…започват да се считат за извор на цялото знание и практически за учебник. По тях учат децата на четмо и писмо, но също на история и на всякакво друго знание. Постепенно Омир се налага като абсолютен образец и авторитет. От него черпят сюжети, цитират го, за да се аргументират, учат го наизуст. От една страна, той е народен певец и творческата му практика е народопесенна. Но вероятно използва в някаква форма и писменост,за да си помогне при изграждането на творба с така оригинална композиция. Той е може би първият, който се опитва да й придаде завършеност от нов тип.”
(Богдан Богданов, Мит и действителност в Омировата „Одисея”, София, 1971 г.).
Много е писано за великия Омир, но явно Богдан Богданов най-достоверно е доловил характера на „Илиада”, че Омир е един „аед”, и това е точно така – той е типичен Т*Омир. (МЕОНИД – име на Омир, защото бил син на Меон или защото произхождал от областта Меония, старо име на Лидия в Мала Азия) , в случаят създал едно „народопесенно произведение от механично свързване на отделни по-малки епически творби и с това обясняват противоречията в поемата.”, но е кодирал в нея истинската ни история.
Царството Сандо (основно на територията на днешен Кашмир – Индия и Афганистан), в съседство с днешен Иран. В земите на днешна Индия, ариите съграждат великият престолен град – поредната нова Варна или Варну, намиращ се южно от Балх и наричан от данайско-ахейскиите племена Аорнус(от арии). Вероятно e, следвайки авестийското произношение Аорну. Някои учени считат, че езикът на книгата Авеста е всъщност партянски език, говорен в областта Партава (древна област, известна от Авеста като Партава) на запад от град Балх. От Партава е взето писаното знание – меда както образно са го наричали тиреите и сънародника ни Омир.
Казано е, че произходът на великите арии е от Бога-Творец. Именно ариите създават царството на Сандо, създават следващата Варна в земята на днешна Индия – това показва, че където и да са отивали нашите предци са пазели истински своите традициите. Авторът на „Илиада” ни показва, че дори в края на древния свят (по неговите представи за света) белите арии строят, създават градове, създават цивилизация.
В царството на Сандо не само строили, а са успели да пренесат със себе си нови, непознати за ареала храни в областите Ватина и Лада, дали са писаното слово – знанието на Великия Господар за Лоното на небето,за Луната (като един от символите на небесата). Ясно е подчертано, че в новосъздаденото царство Светлината- знанието е от Бога писано и предадено, от бащите. Ариите, белите са господари не само на писаното слово, но са и творци на мирото – имаме предвид на мистериялната обредност и култ.
Нашите предци са запознали избрани представители на местното население с писаното знание по дъсчиците, включили са ги в мистериите, посветили са ги в учението на Боговете.Положили са клетвата в завета, с танеца-хоро. Преди да изпълнят ритуалът-клетва са пили вино примесено с билки, като една от билките е „небесният” Ледон (LEDUM palustre) – горски розмарин или беладона, познат в древността, като блатен бучиниш.
Тази билка има приятен аромат, ако точно е дозирана с вино хората изпадат в транс, но ако се предозира причинява главоболие, интоксикация (отравяне) и дори смърт.Това ни показва, че посветените жреци на предците ни са имали познания в областта на медицината.
Цар Лаомедон – основателят на Троя (Варна) е именуван владетеля на народите – тази титла ще се повтаря във вариант „цар на четирите посоки” в древните държави в Двуречието – Шумер, Акад, Елам и пр.. За цар Лаомедон, според легендата е построена Троя (Варна), но той не се отблагодарил, както обещал на Аполон и Посейдон.Тогава Посейдон се разгневил, докарал много беди – болести, наводнения и други злини. Изпратил му морско чудовище. За голямото бедствие случило се в древността на град Варна отзвук има в българското народно творчество и това е описано в книгата „История на България” от д-р Ганчо Цанов.
Хектите от Парис са войски, в царството на Сандо. От Твореца са великите арии .Дадоха великата Варна, ариите я построиха. От разрушеното меда бяха взели великите, от милостта по ъглите в земята, има, в полози построено е. Храната засяха на В(Б)атина в земята и Лада. Даде се Словото на великия Господар и лоното на Луната. Даде се от бащите, от думите на Бога, от писаната Светлина.
От първите са думите, от паметта.От словото на господарите,на творците от мирото,от Пелите(Белите) са.
Излязоха дъсчици и разбра се за небесния Ледон (БЕЛА ДОНА) . Разбра се за Ариите ваши и войските де идеха от царството, от думите на Рес . Тиде дойде от меда на Мериот, добрите са, от войските на Еврип .
Ил даде на антите, тръгна да посее краостата и светлина в Аксад, от вашите меди бе. Дойдоха кенахите, от Лати дойдоха, а алтите удариха на Каманд царството. Но гроздове от антите спасиха се през Енор. Техният Алек тръгна към царството на Сандо .Сияйните творци посяха Идон и Лемно, от скритото напи се вашият Азон.
От извора на камъните са великите в Алипи. От писаното четяха, обгрижваха го ,както бе указано.Те са от нашите гроздове и роднини, помощно коляно. Клон са вречен, излязоха на Анел от рода,от нашият Аксии.
За битката дойдоха да помогнат на войските, за камъните в Кима(Египет), де името по камъните пазеше се в Сени(Сена). От Есид идеха с милостта, отидоха в Пир, повеляваше ги Илаи добрият мъж . В името на царете и дедите тръгна Сераг(х) с клетвата в ръцете. Врече неговите, от разрушеното направи, Сиеф е неговия дял. Седнаха и слепиха за гроздовете в Динор.
С името в магичната лоза, в обитела, де за виното пазят писанието Магове, от питото със светлина затвориха се. Принадлежи им кедъра по тавите (шишарката) и молеца. Пиха при Балг(х)аи от вечния Азу, де молеха се да им дадат да бъдат от вречените в Светлината. Повелиха ги, даде им се да се врекат. Тръгна рода на майсторите и името на рода. Наш род е коляното на Асир и от нашата земя словото тръгна. Пазеха от бащиния Тир дървото(родът) фареите.
Пътищата по морето яздеха, от лъвовете Егея кипеше. Излезе и влезе великия Исиф. Отиде да учи от учителите в Тиа, от даденото в Партиа, от белите господари , творците, от Светлината. Научи се за чистотата и врече в Пами гроздовете на Хам с думите за името в Идеон.
От египетските гроздове е Пела, от мъжете стари на Елеф. От милостта на Сати, карийския. Завърна се Тир, запази го Сети, идещ от Мерио, от името на дедите влезе с името Илир. Пи от бащините камъни Тисей, влязоха одрисите в Тиса, в Кадмия името от гроздовете на даките излезе. Дойде Талит при Мадаро при гроздовете на Тиреите, камъните и милостта. Светлината с камъните посяха те в Иле на Терес.
На Дан рода разболя гроздовете, но роди се от рода на Илае в полето сина Дион, излезе от извора за Палаите (древните). Дойде в Ниса, Господа с тях влезе, родството и с билката затвори се.
Лидийското биле пося се с лозите на Алек. В Дуор построиха кораби великите царе на Етона. Пазеха доброто те, великите. В Слънцето с танеца врекоха се.От пътя на бащите дойдоха, излезе лозата на Кадем. Неговото име записано при даките е (цивилизованите) в Сирдо техния. При тях има от милостта на ситите. Преди това от Лин е знанието, дойде в Демио от Иремие, де върви с огъня по лицата им. Направиха Туло, в знанието врекоха ги, очите отвориха им в Сиена , във Феле аксийската и Халеп (Алепо). Тръгнаха към Пенел и Мекно, да помогнат идеха.С богатство напълни се Енел и с името.
Светлината излезе, запази се Бога .Направи се за нас от падналото, залепи се и тръгна светлината. На Лада от земята камъните тръгнаха. Свидетелите са в дома на Сана и Фиси великият. В нишите на хеопите има под бика. На Бал взе се от богатството и продължи се. Направеното по небесата извито е, за да тръгне даденото от вречени.
