Досега в историографията е прието да се казва, че приемането и утвърждаването на християнството като официална държавна религия започва през 864 г.
Не е необходимо да припомняме подробности в литературен жанр фентъзи за тайното покръстване на великия български владетел от първия Управляващ род Дуло, Царя на царете Борис I. Познат и като император Михаил III ( неговото духовно име) на Източна римска империя.
В историографията се твърди, че българския „Кан“ Борис I е кръстен 864 г. (така е прието) тайно по съображения, за да няма противопоставяне с някои социални групи. От там насетне се извършва приемане и утвърждаване християнството като официална държавна религия. Твърди се също, че е приел името Михаил, това на императора Михаил III на Източната римска империя, както по- горе споменахме те са едно и също лице; избил 52 болярски рода (причината за тази лъжа е известна на всички), които не приели новата вяра и т.н., което не отговаря на историческата истина, тъй като нашият екип откри негов печат продаден в германски аукцион на смешната цена от 100 евро!
“ В(Б)исантио е на Управляващит Род на Борис, в полето му е Михаил – име от кутите, от грозда на Вуйчото! От Вуйчото е чел единият, пред Баща си заклет е и с името на Светец затвори се с робата. Oтдаде се да влезе и Звездата ( Звездата на българите, Розетата) да построи!“ –
цитат от превода на печата на Царя на Царете Борис I- Михаил
Почти всички сведения за приемане на християнството за държавна религия в България идват от източници близки на Патриаршията в Константинопол и на Ватикана или от техни представители. Когато сведенията и оценките за тях се препокриват е логично историци, лингвисти, в случая и църковни деятели и пр. да ги възприемат и да дадат своето виждане за конкретно историческо събитие, без да променят фактите и да се отклоняват по същество от дадената обща оценка за него.
Според Асен Чилингиров, изследванията и трудовете написани по история на религията, нейната същност, форми и съдържания са 95 % от всичко написано в областта на науката. В същото време с малки изключения от IV – V век до IX век липсват, като „неканонични” или унищожени богослужебни книги, трудове по обща и църковна история, заедно с протоколите на църковните събори.
В средата на X век по нареждане на император Константин VII Багренородни (906-959) са унищожени всички ръкописи на катаревус (специално създадена писменост от Патриаршията в Константинопол след VI век) и на латински език, като на тяхно място са създадени кратки резюмета. Тази мярка на императора на Източната римска империя е предприета за унифициране на историята в писаните през следващите векове исторически съченения, за бъдат и те подменени в началото на XV век в многобройни скриптории в Южна Италия. (1)
За периодa на Османскo робство 1396 – 1878 г., в който няма български държавни институции, които да съхраняват църковна и обща история, няма и самостоятелна българска църква до признаване на Българската екзархия (1871 г.), като добавим системното унищожаване на български богослужебни и други книги от клира на Патриаршията в Константинопол за историците няма друг избор освен да се доверят на чужди, редактирани и прередактирани източници за нашата история и за световната история.
Няма съмнение, че мнозинството представители на Патриаршията в Костантинопол и Ватикана са образованите и умни хора, историческите писания освен всичко друго са и политика, най-вече политика в областта на възпитанието на подрастващото поколение и важен елемент от обосновката на междудържавните отношения. Контролът над информацията е познато средство в управлението на населението от най-древни времена до наши дни.
Накратко така стоят нещата с изворите за църковната и въобще за нашата история, неделима част от световната история. Логично е да предположим, че има неща, които Патриаршията в Костантинопол и Ватикана не са желаели хората по света и особено българите да знаят.
Въпреки всички усилия за контрол върху информацията, за миналото от страна на двете църковни институции и на имераторите на Източната римска империя са пропуснали някои неща или не са имали достъп до тях за първия Управляващ род Дуло, т.е. като цяло за българската аристокрация.
Първо, не са знаели за томирската традиция: да бъдат обучавани от най-ранна възраст в продължение на 18-20 години някои български аристократи от първия Управляващ род Дуло по история на своя род, племе и народ за успехите и провали, които те са постигнали. От най-дълбока древност всяко племе е определяло седем томира и един главен томир (есеи), наречен ерисеи (вречен да сее), които са знаели наизуст (без ръце както те самите се изказват, без да е записано) собствената история за да могат да я разказват най-вече пред подрастващото поколение след приключване на селскостопанския цикъл. Томирите са можели да говорят, без прекъсване и често в речiтатив над 5-6 часа. Ежегодно са се провеждали турнири между томирите , кой познава най-добре историята на своето племе и по-късно народ. Този томир, който ставал победител в турнира в продължение на една година е бил избиран за главен томир и към него са се обръщали за допълнителна информация и пр.
Второ, томирите от първия Управляващ род Дуло са владеели: по-късна форма на развитие на руните известна с под името „Дунавска писменост” (според Харалд Харман създадена V-то хилядолетие пр.н.е.); другите български писмени системи, като азбуката на Тот, днес известната коптицата; нашите предци са създателите и на основните писмени знаци на латинския и „гръцкия” (условно наречен така от нас, тъй като ромейския език и писменост не считаме за гръцки език и писменост) познати на цивилизования свят от късната античност и ранното средновековие писмено и говоримо.
Трето, записите на томирите са два вида: единият вид е криптиран текст (криптограма) в поема, жития на раннохристиянски светци и други произведение; вторият вид е кодиран текст в родовите тамги. Характерното при използването на втория вид записи е, че на малка площ може да се събере с лаконични изрази голям текст, тъй като се чете като бустрофедон, но и това не е всичко. Пример в това отношение са най-стар законов кодекс в Европа или гортинските закони (гр.Гортина, остров Крит), квадратът „Сатор” (Помпей: Рим – църквата „Санта Мария Маджоре”, катедралата „Свети Петър”; Гренобъл,Франция; църквата „Сент Мартин”, Лондон; Дура-Европос – Сирия и пр.).
Четвърто, за първия Управляващ род Дуло томирската традиция е сакрална и до томирско познание и майсторство не са допускани хора извън династията. Споменът за томирската традиция е бил достатъчно силен на някои българите, без да имат необходимата подготовка и познание, като съвременни томири опирайки се на собствени дарби са практикували някои елементи на томирство до средата на XX век в т.нар. мечкадарски песни.
Всички български владетели от първия Управляващ род Дуло са притежавали познанието и уменията на томирите. Нещо повече нашите владетели са спазвали една традиция да се оттеглят от престола, когато преценят, че вътрешната и външната социално-политическа обстановка позволява и техният наследник е вече подготвен да оглави Българската империя. Причината за оттеглянето е била да изпълнят своя дълг на Духовни учители на своя народ, да обогатяват със собствени трудове Духовното учение, което за тях е неразривно свързано с Познанието.
Нашият екип успя да разработи собствен инстументариум (предмет на авторско право), който използваме за разчитане кодирани текстове в някои произведения (поеми, жития на светци и пр.) и на тамги върху артефакти от съкровища на български владетели и други представители на първия Управляващ род Дуло. Характерно за информацията получена от споменатите източници, че тя е лаконична, но изключително наситена и многопластова. С методите на историческото познание реконструираме съответната епоха по историческите записи на нашите предци върху артефактите и писмените извори.
По правило добитата информация за факти, събития и най-вече на оценките на българските владетели и аристократи съпоставена с вече публикувана информация и оценки, както и за някои факти и събития коренно се разминават. Обстоятелството, че информацията и оценките за исторически факти и събития от познатата ни история се разминава със записите на нашите предци ни постави пред избор да не кредитираме чужди извори и автори.
От наши изследвания на кодирани текстове върху артефакти от съкровищата открити в селищата Мала Перешчепина (Украйна), Вознесенск (Украйна) и Врап (Албания), потвърждаваме категорично, че те са принадлежали на първия Управляващ род.
Съкровището открито в Мала Перешчепина, Украйна, което днес се намира в Ермитажа, Санкт Петербург, Русия е свързано с българският Цар на царете Кубрат (2).
Съкровището от Вознесенск, Украйна е разпръснато в няколко музея (в Запорожие, Днепропетровск и Харков). Има данни, че една част от златните предмети се намират в музей в гр. Тбилиси (Грузия). В музеят „Яворницки“ в Днипро (бивш Днепропетровск) е сребърния орел, който е свързан с българския Цар на царете Астир – полулярен, като Аспарух.(2)
Съкровището от Врап, Албания днес се намира в Метрополитен музей на изкуството в Ню Йорк – САЩ с изключение на една купа притежание на Музеят на изкуствата Уолтърс, Балтимор – САЩ и на един бокал в Археологическия музей, Истанбул – Турция. Това съкровище (втората половина на VII век) е свързано с българския Княз и стратег на българската войска Котар, който е племенник на Царя на царете Кубрат от неговия брат Княз Кубор.
Разултатите от нашите изследвания на трите съкровища разказват непознати страници от българската история. Информацията е не само многопластова, наситена с факти, събития и оценки. Няма да скрием, че понякога се сблъскваме с проблеми в тъкуването на получената информация, които идват от ретроспекции в текстовете, в които наред с познати, срещаме и непознати имена на български владетели и духовни водачи, на древни топоними, хидроними, ороними, ойконими, дромоними и пр. В известна степен проблеми има и с понятията от древното Духовно учение, които авторите ползват наред с тези от Учението на Божия син. Независимо от изброените проблеми считаме, че с малки изключения успешно се справяме с тълкуването от получената информация чрез артефактите и някои кодирани текстове в писмени източници. Първоначалното тълкуване на информация не изключва, а предполага по-нататъшно детайлно анализиране.
Съкровището открито в Мала Перешчепина, Украйна на Царя на царете Кубрат е по повод приемане на Учението на Исус, като официална държавна религия в Българската империя.
На това място са покръстени първия Управляващ род Дуло и българската войска в река Ворскла, ляв приток на Днепър от Преподобни Козма евнух.
Запомнете датата 5.07.638 г., било е ден петък.
Българският Цар на царете Кубрат е приел името Тома. Оцелели са само три пръстена изготвени и изписани с руни за покръстването: на Царя на царете Кубрат; на Принца престолонаследник Астир, в бъдеще Цар на царете Астир, с духовно име Колад; българската Принцеса Бела, Царя на царете А*Тила е неин Вуйчо – в бъдеще Царица, съпруга на Принц Астир; и пръстена на Преподобни Козма, евнух.
Покръстени са още синът на Принц Астир и Принцеса Бела – Принц Ти(о)дор, по-късно Цар на царете Трибелии, познат като Тервел; синовете на Царя на царете Кубрат: Принц Балд и Принц Алдсаи, познат като Алцек; братята на Царя на царете Кубрат: Княз Кубор и Княз Батор.
Братът на Царя на царете Кубрат, Княз Боян (Бат Баян) отказва да се покръсти, тъй като не е съгласен с извършените промени в Завета (закона) за уредба на Българската империя въз основа на Учението на Божия син, най-вече в правоприемството на трона от най-подготвеният син на владетеля. Старият закон е предвиждал трона да се онаследява от най-възрастният мъж в династията, познат като Закон на кръвта. По стария закон трона е трябвало евентуално да се наследи от Княз Боян.
Царят на царете Кубрат след приемане на християнството като държавна религия се оттегля от трона за да изпълни мисията си на Духовен водач на българския народ. От артефактите разбираме, че е писал за Богородица, която нарича Леля, защото са от един и същи род. Неизвестна е съдбата на творбата за Мара, както наричали нашите предци Дева Мария, написана от българския владетел.
Става ясно, че нито Патриаршията в Константинопол, нито Ватикана са имали желание да останат в историята някои факти и обстоятелства за Божия син и неговото Учение:
Първо, че Богородица е от българския първи Управляващ род Дуло.
Второ, заличаване информацията за част от живота на Божия син, т.нар. „липсващи години” на Исус, в които е обучаван от есеите (българските книжовници и томири) в Рила.
Трето, заличаване на онези Свети места, свързани с Божия син на територията на България.
Четвърто, укриване на българската история, включително, че по времето на Исус значителна част от българите населяват познатите ни Свети места в Леванта, Египет и пр. (до IV- V век).
Пето, първите последователи на Божия син и отци на ранното християнство са българите, по гореспоменатите причини.
Прехвърлянето на българските племена на Балканите, на Апенините и най-масово в Северното крайбрежие на Черно море в Крим е извършено с най-големия за онова време морски флот на Царя на царете А*Тила от гр.Тир (в днешен Ливан). Тази информация освен от артефактите от съкровището в Мала Перешчепина, Украйна се потвърждава от печата на българския Княз Болг, популярен като Урфила, от артефактите от съкровището във Врап, Албания.
Царят на царете Бриг Велики, популярен като А*Тила не само, че е бил покръстен, но войната, която води със Западната и Източната римска империя е за Учението на Божия син Исус, дал е обед да е негов Пазител и Носител. А*Тила под името Етикос Истрос създава първообраза на глаголицата, пише философски и космографски трактат. Йероним Блажени е разпространявал глаголицата създадена от Бриг Велики в Далмация и други части на Западните Балкани. По това време Никита Изник, познат като Ремисиански реформира азбуката на Тот, популярна, като коптска азбука и я адаптира за новите условия. Йероним Блажени, Никита Ремисиански, Княз Болг – Урфила, Йоан Златоуст, Йоан Максенций, Йоан Касин, т.нар. скитски монаси и ред други известни имена от този период са интелектуалния и духовен кръг на българския владетел А*Тила, с които той работи и ги направлява в две основни направления: първо, създаване на общи писмени системи за завърналите се българи с българите, които никога не са напускали Балкански полуостров; второ, създаване на богослужебна, философска и космографска литература въз основа на истинското Учение на Исус. Царят на царете Бриг Велики освен, че е високо образован интелектуалец, държавник от най-висш ранг е и гениален стратег и войн на българската войска и армиите на народите произхождащи от древна Ариана, нашата изконна земя.
Митологията създадена от неговите опоненти,че е победен в битката при Шалон, Северна Галия не отговаря на историческата истина. А*Тила е тровен системно от подарените му данайски слугини по пътя му от Рим до Абдера. Той издъхва ден-два преди влизането на българската войска в Константинопол, където със Звездата на българите- Розетата от Плиска, за което подробно ще разкажем в следващата ни книга, е трябвало да бъде провъзгласен за император на Източната римска империя, като по този начин свърже в една империя завърналите се българи с българите, които никога не са напускали Балкански полуостров.
Ако за враговете на А*Тила, той е „Бич Божий”, то за нас, българите и за истинските християни е „Дар Божий”!
Именно Бриг Велики формулира мисията на първия Управляващ род Дуло да бъдат Пазители и Носители на Духовното учение на Исус, което за тях е неразривно свързано с Познанието.
Факт е, че Княз Боян не само отказва да приеме християнството, а след възцаряването на Царя на царете Астир сключва таен военно-политически съюз с хазарския Каган Кабан, скрепен с брак между Кагана и неговата дъщеря Княгиня Арбак. Обединената войска на Княз Боян и Каган Кабан нападат Българската империя. Двете български войски и хазарите се сражават в битката при Вознесенск, Украйна. Младият български Цар на царете разгромява обединена войска на Княз Боян и Каган Кабан, а техните предводители загиват.
След битката Княз Боян и Каган Кабан са погребани заедно със загинали войни в братската могила и е отслужена заупокойна молитва по християнски ритуал, в присъствието на българския владетел. В изследваният текст върху сребърния орел от Вознесенск, Украйна няма една лоша дума изписана от Царя на царете Астир за неговия чичо Княз Боян или за Каган Кабан, а пише за успокояване на душите на загиналите и неговата вяра, че един ден и българите водени от Княз Боян ще приемат Учението на Божия син. Малко са примерите в историята, като постъпката на българския владетел Астир, които са еталон на християнски морал и добродетел.
Друг факт е, че именно Княз Котар е управлявал „долната земя”, Охридската земя, в състава на Българската империя, но не като самостоятелна държава както предполагат някои историци. От нашето изследване стигаме до извода, че земите управлявани от този български Княз са значително по-големи и обхващат почти целите Западни Балкани по времето на българските владетели Астир и Тервел. Именно Княз Котар е един от въпросните чичовци на Царя на царете Тервел. Разказът на нашия Княз е в типичен томирски стил и безценен богат източник за българската история.
Вместо заключение имаме една поредица от риторични въпроси за познанията на представители от династията на първия Управляващ род Дуло, без да сме изчерпателни, въз основа на нашите изследвания върху артефактите от трите цитирани по-горе съкровища:
- откъде представителите на династията Дуло имат познания върху историята на царските династий на Ариите, условно самоназовавали се пели, бели, тиреи, тираси, тирки, тиренси по името на един от Великите Учители Тир на българите (популярни тракийски) , ако Арии, пели, бели, тиреи и БЪЛГАРИ не са с един и същи произход;
- откъде представителите на династията Дуло имат познания върху историята на различни т.нар. елинистични царства и царе (а и някои други), ако българи и въпросните елинистични царства не са сестренски култури или нямат общ произход;
- откъде представителите на династията Дуло имат познания върху историята и същността на Учението на Божия син, ако не са християни;
- защо представителите на династията Дуло наричат нашите владетели Царе или Тоад равнозначно на Цар на царете, а някой ги е титулувал канове или с други по-ниски титли от Цар.
- защо представителите на династията Дуло твърдят, че българите са обитавали както Балканите (и други части от Европа), а тези които са се завърнали са обитавали основно Леванта, част от Египет и древна Либия, а в историографията по този въпрос не се споменава и един ред.
Тази поредица въпроси може да продължи безкрайно , но като начало считаме, че са достатъчно, за да се замислим, а може би и да се гордеем! Избора е ваш!
