ВНАСЯТ ОПАСНИ ЛЕКАРСТВА ЗА КРЪВНО, ВОДЕЩИ ДО РАЗВИТИЕТО НА РАК
Системите за саморегулиране в нашето тяло са строго специфични, взаимосвързани и ЗАТВОРЕНИ цикли от действие, което от своя страна налага и противодействие. Всяко едно действие зависи от спецификацията на предварително заложената програма с определени за това гени, клетки, ензими( помощници) на протеините, хормони, органи и т.н.
Системата ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS или RAS) е критичен регулатор на кръвния обем и системната съдова резистентност. Докато барорецепторният рефлекс реагира краткосрочно на понижено кръвно налягане, RAAS или RAS е отговорен за по-хронични изменения.
Състои се от три основни съединения:
ренин, ангиотензин II и алдостерон;
Тези три действат, като повишават кръвното налягане (действие) в отговор на понижено бъбречно кръвно налягане, намалено доставяне на сол и т.н.. Тази система отговаря за електролитния и водния обмен. Чрез тези механизми тялото може да повишава кръвното налягане продължително. Системата RAAS или RAS е хормонална система, част от ендокринната система. С развитието на генетиката в последните години е установено, че в повечето органи и тъкани има „тъканна RAS” система. Тези открития налагат мнението, че тя е многопластова система, което означава, че когато НЕ познаваме тялото си не бива да си играем с него.
С ангиотензина са свързани логично два гена AGT( ангиотензин) ген, който дава инструкции за получаване на протеин, наречен ангиотензин или про ангиотензин.RRAS или само RAS ген. Неговият протеин участва в различни процеси, включително ангиогенеза, съдова хомеостаза и регенерация, клетъчна адхезия и насочване на невронален аксон. Мутации в този ген се откриват при много инвазивни ракови заболявания.
През 1995 година на пазара се появяват нов тип лекарства, които са известни под общото название сартани или АТ тип 2 (ангиотензин блокери тип 2). Ангиотензин II работи по пътя на рецепторите АТ1 и АТ2. Рецепторите са органи, които имат способността да улавят промени и да ги пренасят до определеното място в живия организъм. АТ1 имат посредническа функция, докато в повечето случаи АТ2 имат протективна ( предпазваща) функция.
Първото съобщение за риск от рак при употреба на АТ2 блокери е през 2003г. от CHARM (Candesartan) чрез изпитване, което имало за цел да оцени ролята на ангиотензиновия рецептор блокери при сърдечна недостатъчност. Резултатите са значително повече фатални за рак сред хората на кандесартан, отколкото плацебо:
(86 (2,3%) v 59 (1,6%), P = 0,038).
През 2010 година в престижното издание Lancet Oncology (Lancet Onc 2010; 11 [7]: 627-636), е публикуван мета-анализът обединяващ данни от девет контролирани изпитвания върху АТ блокери и се фокусира предимно върху три от седемте одобрени от FDA: телмисартан (Micardis; Boehringer Ingelheim), лосартан (Cozaar; Merck) и кандесартан (Atacand ; AstraZeneca). Докато тези данни ги представят в доста негативна светлина, мета-анализ, стартиран от FDA в отговор на този анализ на Lancet Oncology , не открива връзка между рака и АТ блокерите. Сред авторите на изследването е един от водещите днес професори кардиолози в Турция Илки Сипахи. Той влиза в публичен спор със защитниците на сартаните :
( https://www.cardiovascularbusiness.com/topics/prevention/experts-debate-if-arbs-are-linked-cancer
Participants:
Sverre E. Kjeldsen MD, PhD, Chief Physician at the Ullevaal University Hospital in Oslo, and Adjunct Professor of Medicine at the Division of Cardiovascular Medicine at the University of Michigan, Ann Arbor
FDA Representative Mary Ross Southworth, PharmD, Deputy Director for Safety, FDA’s Division of Cardiovascular and Renal Drugs
Ilke Sipahi MD, Assistant Professor of Cardiovascular Medicine at University Hospitals Case Medical Center in Cleveland, and lead author of the Lancet Oncology meta-analysis)
Илке Сипахи: https://tr.linkedin.com/in/ilke-sipahi-bb5a9622)
Изследванията и мета анализи в тази област са многобройни:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4863811/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18314486
През 2012 година, две години след скандалните разкрития ЕМА спира сартаните за допълнителни изследвания, но все пак те отново са на пазара.
Споровете все още продължават. Професор Георги Чернев в интервю за блога на Патриция Кирилова също алармира за опасните медикаменти:
Интересно е, че в световен мащаб има съобщение от органите за контрол на лекарствата за наличие на канцерогенни примеси в сартаните, което съвпада с подадените сигнали от професор Чернев:
Тук може да видите всички съобщения на FDA:
Една година по- късно на 31.01. 2019 г. реагира и ЕМА:
Не е само наше мнение, че проблема е в примесите от нитрозамини. Ако имате търпение да прочетете всички около 800 мета анализи и изследвания на АТ блокерите тип 2, ще стигнете до извода, че те предизвикват мутации на ДНК. В подкрепа на това ще кажем само, че Ангиотензин тип I или про-ангиотензин се образува от ангиотензин ген (AGT) под действието на ренин и първоначално е неактивен. Малко хора се замислят какви вреди си причиняваме сами, най- малко фармацевтичните компании. За Ваше сведение само за 2008г. приходите от продажба на АТ блокери е $309,842,354. (Източник: J Manag Care Pharm 2010;16[9]:671-679)
Проблема идва от това, че лекуваме едно, а причиняваме пет, НЕ познавайки собствената си физиология. С развитието на генетиката обаче много лесно се оборват всички фалшификации на изследвания и мета анализи, защото тази наука е еквивалент на математиката. Естествено, ако съществуват все още непродадени души сред тези, които носят отговорност за здравето на хората ! Жан Пол Гети е казал: „Това, което не може да се купи с пари, се купува с много пари.“, а при възможностите на фармацевтичните компании е детска игра!
Едно проучване на Патриция Кирилова и Мила Салахи
