Илиада- Криптиада Шеста песен – Среща на Хектор и Андромаха

Шеста песен – Среща на Хектор и Андромаха – е разказ за историята, за географията на разпространението на учението  на предците ни. За войните, водени в негова защита в Азия, Африка и Европа. Това е разказ за невероятната воля, непоколебимя дух и за саможертвата на дедите ни да сътворят Новата цивилизация в древния свят . Точно българската  цивилизация стои във фундамента на днешната човешка цивилизация, което е предизвиквало и продължава да предизвиква възхищение и преклонение, но и завист,  омраза сред чуждите племена, етноси и народи, което може да обясни причината за откровените лъжи за нейното сътворение и непрекъснатите опити от най-дълбока древност до наши дни за присвояването й.

Благодарение на най-големия поет от древността Омир днес можем да разкрием истината за величието на Българската цивилизация.

ШЕСТА ПЕСЕН:

Сим,  вашият е от Тис, а Каман искаше царство, от иксите е Каман. Тогава на медите в града Арис рудата на коня посяха и завряха войските на Идрис във Фелти, от клоните на Зеп и дадени са му берберите  ваши. Хляба не стигаше и ония армии в полето завряха, пет войски от астите влязоха на Тев(б)ко. В царството пазеха ги тия. Ония от антите, де в сияйната Блера са с думите от паметта на хадите(хетите) и Села(Петра) са. От тези на Сати, от техния път при Тефи езерото ври. Пил от великите за пътя ,от даденото в дом клетвата смени.  Искаше Тир да надрасне, но надрасна го Атир дошъл от красотата на светлината, изучил се от Рес във неговата Хекуба(Хатуша) даде му се.

Бащите нападнаха в Тидея, но даде се Дид. Старият Хеле от вечността оглави и царството Газе напълни, напълни го с думите пазени в лидийският Фирас.

Изиф, белия даде Словото във Фонти на антите, преди това тия бяха Майсторите ликийци, но поискаха царство и в полето и излезе Дамиа . Тръгна рудата и пазеха кубаните в гласа си словото и напълни се с плочи на Каманд от  царството. Астите докараха камъните с кораби от царството на Сандо.

Болесттта за нашите царе е от канаите (кенаите) направиха се царе от нас. В писаното богатство скалъпиха се. След време умря и буковият клон на витите в техният Мадо . Затвориха го войски от нашия род. От тях е Илай търпеливият. Бързо тръгна през Нофора. На Лебфизи небесените царе са управляващ род. С лице и ръце затвориха се, тръгнаха да защитят Дид. Те му помогнаха. Затвориха домът на В(Б)алем, за да не излезе там построеното от първия конник,да не излитне. Нитовете  в сияйния  Талес са. Даде му се да пази паметта по Ебла и издържа. Тогава полетя Ное, врече се.  От неговите ръце Тала  тръгна. Затвори се пояса с в(б)ените.

Ило на куб(в)аите направи се , посади се семето на братята при стария извор,  де имаха Сердите. Тръгна небесната клетва и направи се селището Кабсира. Армиите на Кадем великият дадоха им от старото, да пазят писаното от нас и новите родиха се!

Сам Сим им даде род и име на кеноите в акайския  Ксанти, при  великата обител е името им.Имаха го те от Дан.

Пазеха иксите Бал от утробата виждащия,  от Елфския род, от дял  на Сотис ,де преди от тях раздели  се  на три Извора. Господарят помогна в Беба на Светлината да се вречат и либите се направиха, завърнаха се в Онти за кучето пееха по пътя. За Теб(в)а и царството по реката, за мъдреците и пътят на анкха(живота)

От писаното богатсво на Бал и любовта е Седон, От небесните птици прочете за гроздовете,  де обгрижват ги в дома,и че ще се прероди цар от Титиа,бащината. Есир е и род ще се даде.Царят ще врече хетите .  Словото от вечността на тиреите  даде. От вечните кунаи вати и танеца на боговете!

Дид падна ,бащиният. Влетяха в Тиа хедите,  главите им изклаха. По век е царството на Рез. Иле е,  царството на Извора.

Небесната светлина от Лида е в думи  от Тиб(в)е, от лидийски  гроздове в  Тир е Тифон великия. Врекоха се анеите преди това.В селището на карийците влязоха дорийците,по сияйното поле тръгнаха и  Хам посолиха го. Написаното замърсиха, те другите са. Бяха роби от  Хам на  господаря.  Пламна мъката и заровиха царството. Тогава армиите на Сати  тръгнаха за Сана и заровиха я.

Бяха доволни от красотата посята от дъното. С красотата влезе Камам, Алпите в Пам напълни. В Бора вечната витите имаха гората,но затвориха се по това, армии  идеха към царството да замърсят Илис .Изтърпяха техните, от  Пазителите. Отново Слънцето тръгна с танеца и клетвата. Издържа  и Управляващият род на Баан и  вашия  Ену,  вуйчото  от това Слънце на Хор ,от вречените е.

Написа с ръцете си за Бога и милостта литна с един от пазителите към Раве. Талит великия попита дали може да пие от Слънцето на родът.

Беше неговата светлина в Беба, де пазеше се от полета на боговете със Сосер, педя от написаното ,от дядо му Орфе. От учителя и клетвата при  коня, де гравираното   от светлина е  и помага .

Над това Знание е Знанието в  обитела. В дома на акадите клетвата положена е,  в онази част, де се роди Омис .

ИЛИАДА-КРИПТИАДА, ПЕТА ПЕСЕН, ПОДВИЗИТЕ НА ДИОМЕД

Петата песен  на „Илиада” започва с разказ за дареното  на Небесните мъже (бащи) и града Фести с великолепния  Фестоски дворец  на остров Крит(Крети). Авторът посочва, че дареното е за рода на медите и техният цар.Това означава, че медите са един от петте рода на майсторите заселили се на  острова. Известно ни от прословутият пръстен на цар Минас.Там изрично се оповестява,че Ил смятан за основател на критската Ида е син на Тир, а във втора песен,че той е петият пил от Слънцето .Преселва се с пет рода от посветените. Естествено се налага предположение, че тяхната аристокрация много добре е познавала и владеела знанието. Посветените меди са едни от  създателите  на Крито -минойската цивилизация (или Минойска цивилизация), зародила се  около 3000 г. пр.Хр. – това ни казва безсмъртният поет Омир, видно и от идеята заложена в артефакти намирани в този ареал.

Няма ги вече сияйните, няма ги  творците, но Слънцето и Словото са същите. Небесните Тир, Тис и Рея ( превъплащение на Лилит)  са предали тяхното Знание. Казано  е, знанието и Словото  да се брани,  с  оръжие  да се пази! Според данайската митология,защото според нас, е несъстоятелно от научна гледна точка понятиe  древногръцка митология, Арес е  син на Зевс и Хера.

Явно Великият Арес – Цар-жрец и  Цар–войн на медите е водил  успешни войни с данайските  племена, защото те го оприличават, като Бог на коварната, жестока и вероломна война (за разлика от Атина –  Богиня на честната и справедлива война). Негови сакрални животни са орела-лешояд и кучето. Арес воюва тежко въоръжен с копие и горяща факла, на колесница, която се управлява от двама от синовете му – Фобос и Деймос (Страх и Ужас). Негова съпруга е  Афродита и техни синове са Антерос, Ерос, Химерос, Фобос, Деймос и дъщеря Хармония (има и други деца от други жени). Според  митологията основно твърдение е, че амазонките са родени от дъщеря му Хармония.  Разказвачи на съперниците, твърдят, че Арес е ранен от Херакъл в битката за Пилос. Освен това Херакъл в тази битка е убил сина му Кикън – това е малко вероятно, тъй като Херакъл и Арес са от  нашите  родове (въпреки че в някои случаи между родовете е имало войни). В „Илиада” официално обаче пише, че Арес е победен от Атина, която е била на страната на ахейците. Има достатъчно сведения за трирейския  произход на Божествения Арес. Софокъл го нарича „роден в Тракия“, тирейският (защото едно от правилните названия на предците ни е тиреи от Тир) му произход се вижда както в „Одисеята” на Омир, така в „Героини” на Овидий. Арес „не бил обичан от боговете” в данайския  пантеон, дори от неговия баща Зевс.

Парите са тиреи,посветен род разказващи историята на  българските родове, за мистериалното познание, за магичните формули. Но и те – парите са на педя от великото познание.  

Сияйният Еврип отива в Сена (Сана, днешен Йемен) да дари светлина и успешно изпълнява възложената му мисия.

Африте вероятно става дума за част от едоните, които се изтеглят от остров Тасос след завладяването му от финикийците по африканския бряг и стигат до Картаген.

Астите са едно от племената обособяващи Одриското царство. След разпадането му (около IV в. пр. Хр.), астите се обособяват като отделен етноним. Територията на племето се простира в ареала на реките Арда, Марица, Тунджа; между Странджа планина и Хемус, достигащи до Черно море (Бургаско). Предполага се, че ядрото на астите е град Марса (днешен Хасково). По-късно племето нарича територията на днешна Странджа- на свое име Астика. Астите се появят при земята на абантите в Ксантиа,  за да ги запознаят със Словото, да им предадат знание, което знаят наизуст(в паметта си).

Остров  Евбея е обитаван от абанти (сабанти), за тях Страбон казва:

„Дишащи смелост абанти владееха остров Евбея”, а Аристотел казва, че са тиреи, тръгнали от фокидската Аба, и се заселили на острова,като преименували обитателите му в „абанти”(сабанти).

Феноп е Цар-жрец на фригийците, който разпространява Словото и знанието сред своя род (племе). Омир го определя, като велик мъж.

Ликите са получили Емона (град),Името й вероятно идва от царица-жрица. Казаното от Омир за Емона е още едно доказателство за положението, което имат жените сред нашите предци. Мисията е успешна в  Ликия – територия в югозападна Мала Азия. В древността на запад Ликия граничела с Кария, границата минавала по река Аксон. На север e граничела с Писидия  и  Фригия, на изток с Памфилия. Населението e от рода на ликийците, които са наследници на Божествения Тир. Планината на боговете Олимп  е в Ликия.

Хектите (хетите) разпространяват Словото сред хиксите (хиксосите). Живота (анкх) върви сред тези родове (племена), той е същият както при дедите им, запазено е чистото учение.

Садрас предава на рода си светлината, той извайва  Галиеиа и Летиа (най-вероятно става дума за остров Корсика). Летия  е община в областта  Южна Корсика,днешна Франция, остров  Корсика. На островът се намира и град Галерия.

Царят-жрец Педон (от наследниците на Тир, от Или) е предал знанието  на мидоните и е построил легендарната столица Тион (Дион Разположен е в Пиерийската равнина, край едноименното село Дион -до 1961 година Малатрия, на 13 километра южно от град Катерини и на 6 километра от крайбрежнието на Солунския залив, в северното подножие на планината Олимп). Първото споменаване на Дион е от Тукидид, който казва, че това е първият град достигнат от спартанския военачалник Бразид,след като той навлязал от Тесалия в Македония по пътя си през владенията на съюзника му Пердика II в експедицията му срещу атинските колонии в Тракия в 424 пр.н.е. Мидоните  на цар Педон  живота (онх) словото разпръскват по дъсчици, а армията дава  клетва да пази словото в Пела. Мидоните (по-късно МАКЕДОНИ, когато се сливат с едоните) успяват да запазят знанието чисто.

Омир казва как се наричат обобщено светците- нашите предци, което е и едно от техните наименования – тирехи (чисти,сияйни,бели). Те предават на българските родове (гроздовете)  познанието. Учението  от Слънцето. Дали са конете, научили са ги строят домове. Божественият Тис дал знанието  да строят кораби и да плават по  морето с тях, да ползват морските блага.

На  езерото Фис-целувка (по всяка вероятност старото име на Варненското езеро)  домът им  загинал и те отплават с писаните камъни и Словото. Така учението е спасено.

Терк посветен изцяло в словото, в учението и неписаното знание е бил в състояние да попълни изгубеното. Милостивият Терк пазел учението чисто, като се сродил с дъщерята на местният  цар със сватба. Дървото на знанието на Терк тръгва от сардите (серди). Името на Терк до днес е запазено в  името на една река Те́рек (Терк, Дагестан). В Седа нахлуват карите (племе от Мала Азия) и пленяват пазителите на камъните, но на помощ идва милият Адир.  Най-вероятно Терк е убит, тъй като Адир след победата над карите,  спасява писаното сСлово.

Азихите са получили знанието за тяхното Слънце от  Царя-жрец Акил. Споделяме виждането, че Акил (Акал) е великият цар-войн Ахил, както е изписано името на надпис с критско-минойския линер Б. Това сведение за Богоравния  Акил (Ахил) на Омир поставя под съмнение историята с Троянска война!

Учението на предците ни е разпространено от Иморх в днешна Италия през града на Адриатическото море Фаноо (Фано).

Нашият Тарон (Аарон в Старият завет) тръгва по земята със седемте едепти (адепти) да  разпространи учението. Името му е останало в историята на Велика Армения, като област Тарон, в която  била столицата Мцурн (днешна Турция, вилает Муш).

От крепостта на Моди (сега село Моди, разположено в североизточната част на Халдикидическия полуостров. В източната част на планината Коляни) тръгва знанието за рода на Дон.

Светлината на знанието стига до аксадците (акадците), с които сме сродени и  свързани с клетвата. Предците ни  дават царският им  род.

ПЕТА ПЕСЕН:

От бащината земя на божествените меди  дар е старият Фести, от небесни мъже. Иде Арес Бог от тях, старото слово нижеше. Нямаше го царството на творците,но писаното по паметта вървеше .Ида смениха и Фести с Тиарна.  Нямаше ги сияйните,нямаше ги творците,но същото Слънце и слово бе! Небесните го пазеха и даваха го, знанието тяхно от Слънцето в името на Тир! От Небесата е казано с оръжие да се пази. Парите всичко казват за родовете,за магията. На педя е великото! От камъните и вечната светлина даденото е. Техни са камъните магични. Еврип,  сияйният отиде в Сена.Светлината подари и напълни с нея. Полето на Онсти дадено е на Енел. От Африте тръгна Тиа (град Тиа,Етиопия). Астите появиха се. Пееха тия Словото в полето на абантите-Ксантиа. От тия е оня Феноп, от великите мъже.Излезе красивата Емона, напълни се, ликите велики я напълниха и от Тир са. Хектите(хетите) разпръснаха на хиксите словото, нижеха живота(анкх). Същото е, тръгнало  от дедите ,от питото преди! Великите направиха земята в Лимпди,оная лоза на Ериб е, от него са чистите.От светлината  е родът на Садрас , извая се Галиеиа и Летиа.Преди цар Педон в името на Тир направи Тион. С клетва върви  знанието в градовете. Крети е от красотата на клетвата. На Мидоните  царя Педон от Или е,  живота (онх) разпръсна по дъсчиците, с армията даде клетва, Словото в Пела, думите техни останаха.

От тирехите е името на светците, на гроздовете опора е то! Ето излезе езерото Фис, застроиха го. От бащите преброени са конете(конниците по света) и домовете(храмовете), от Тис са  вречени в морето, Енел излезе  от тяхното богатство. От горното Слънце дадени са, дадоха се царете. С думите слепиха ги. Домът им загина, с кораби тръгнаха,с камъните  думите дадоха.От дебрите на Или  са старите  камъни.От  единственото Слово на майсторите, наши са!

Терк държеше от словото, виж Ефлаар,  от небесното знание напълни. Милостивият Терк пазеше казаното,направени със сватбата  техни са гроздовете в Лагеия. Дървото тръгна на сардите. В Седа нахлуха карите, но пазеха техните служители, де държаха от камъните.Дойде милият Адир.Влезе Адир при коня, пи от дедите,тръгна клетвата, езика слепи. При азихите   тяхното Слънце от Акил излезе .Свързани с името и бика от Иморх на  морето във Фаноо тръгнаха гроздове. С тях  спря войната и зарови се красотата на парите, де пили бяха от първите седем и камъните! Вашият Тарон тръгна по земята със седемте едепти. Свързаха се с керите в Сирап в името на светлината с халки(сватби) .Преродиха се мъжете, направиха го,  с думи хитри  построиха клетвата и врекоха се  на нашите гроздовете в Аксиам. Творци от светлината тръгнаха,  от крепостта на Моди, в домът на Дон дадоха от същото Слово. Роднини са ни аксадците, с клетвата са свързани.Светлината дойде от техният Ефит Сефех, царете им дадохме  и техните дни тръгнаха! Нашите,медите  помагаха да се ниже и реди писаното от бащите, помогнаха в Тефа да излязат учители. Дадоха Кир  излезе, роди се дома на майсторите. Думите излизаха от паметта, в Дости Финей прочете ги и погрижи се да се разпръснат. Стълбата смени се с Дарий, с неговото име каза на мъжете в Софий ,по бащината Арда,  за Слънцето за бащиния Тир. Слънцето на Меон с коня са направен от  небесните мъже е, предвидиха те светлината на Парис. Разпръснаха се  белите,направиха Фегес и Медеиа петата при прохода с камъните.  В Тие сеанската,  роди се  на егейците писаното Слово.  Словото е от  господарите на всички клонове и гроздове.От тяхното лоно е.Тогава дариха го на Тафии и управляващият род на Таба, акайската. Имаха сабантите Тион небесния, имаха морето  мъжете,  вечните от вечността, ликийците. Пълен е  коня на Тион със Слово. От клетвата и пътя е  е Килея,  от горните напълни,  законните. Орфе великия  от Пафинео тръгна по земята. С  Бога напълни, излязоха  абатите(служителите) в полето,  дето построена е Тората.  От Деиед  бащата,  от нашите гроздове полетя.Майсторите затвори, падна светлината там на  писаното  и питото зарови.Заровиха бикът и видяното от камъните.Есеите нароиха се в  пояса на Сегеф и направиха Кела ,за Парис. Разпръсна се  за началните мора във Ферее. За името от коня ,за тиреите беше войната. Дадоха си сами името, построиха се семити. Премина войната при  нашите армии. От Сана пазителите, енифеите отидоха в Соднон. Там Мамей в бащиния дом(храм)  с гнусни ръце омърси нашето Слънце, заровиха(убити са) учителите от ариите. Помогнаха на Ефет да  пише  и свинете тръгнаъха, Дан е дядо на тях.

ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН. НАРУШАВАНЕ НА КЛЕТВИТЕ. АГАМЕМНОН ПРАВИ ПРЕГЛЕД НА ВОЙСКИТE

В четвърта песен на Илиада продължава драматичната история на българските племена, като пазители на знанието. Тук е описанa унищожителната война между нашите племена и племената на Кенаките (кенаите, познати по-късно, като канаитите, които са част от арабските племена). Опустошено е царството на Приам (на карите)  и това на тибите. Кенаките унищожават царските палати, където е пазено писаното Слово дадено от Тир и го отнасят като плячка. Разрушено е царството на майсторите на Словото, ограбена е паметта за клоновете на дедите ни.За тях е угаснало Слънцето (Илос) и звездите – закрилата на предците ни. Избити са много от родовете на красотата, на белите, на създадените от кучето – тези на знанието. Намразени са мъжете от дома на Хемон (явно става дума за това, че никой не може да избяга от съдбата- виж „Седемте срещу Тива”, „Антигона”, „Илиада” – митът за „ненадминати седем” и т.н.) Оцелелите са прогонени от опустошеното царство при петите в Лемах  и тук звездите и Слънцето (Боговете) отново ги закрилят. Енел (Сфенел) и Капанея (великия благороден син) от поемата „Илиада” не са храбрите ахейски юноши,които воюват срещу Троя, а тези които възстановяват писаното Слово върху камъните,глинените плочици-учението на нашите предци. Възроденото Божествено знание бързо се разпространява в земите на днешния Близък Изток, Пергам (град държава, в днешна Турция), в Титиа, в Магреп ,т.е. където има поселени наши предци. Построен е град Кааб (днешен Йерусалим). Ахил е един героите, но не като предводител на мирмидонците срещу Троя,а който разпространява знанието на дедите ни. Тук не случайно е вплетена една дълга генеалогия от поета Омир, който е от дъщерята на Меон и от речния бог Мелет, т.е. той е рода на Орфей, на Лин и се стига до Аполон (Бога на тракийските царе), от която разбираме, че Омир сам се поставя сред най-великите просветители и учители на нашите родове.

Споменава се за тимирите или запазеното до днес тумири., тамири, томири. Т*Омирите са прослойка от хора специално обучени да изпълняват така наречените „мечкадарски песни”. Почти в речитатив на фона на бавна музика те разказват  действителни случаи.

ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН:

Чрез Словото нижеха се Богове,  Учители от горната светлина.Творците създадени са,идват от бащината земя ,Пазителите родени са тия. На партите,  царските палати сринати бяха, тия дето пазеха думите от Тир и в Партиа  името. Кенаките(кенаите) Словото изнесоха и капана,  дар за Извора направиха. Запалиха царството на майсторите ,на Приам онова царство в полето, в златния Меон, в дома  на карите де  има от писаното богатсвто. В  паметта на клоните пазеха тия. 

В Тиа и Тиби има от него. Звездите затвориха дома, прекъснаха Словото на живота.Техният дом,  от вечната светлина на иксите и клетвата на Илос. Изгониха белите,от кучето дадени.Намразиха мъжете от дома на Хемон .Избиха родовете на красотата и посятото.

Петите са тия в Лемах,  светци от звЕздите дадени. Енел в Капанея от Словото съедини и камъните даде. Илох отиде в полето на Талия и пося го. В Елеф клоните чуха с тяхната билка и  камъните построиха  Кааб (Йеросалим).

Отидоха хектите в Пергам. Ахил от Светлината на дядовците ни спря брат си Сид. Даде му  великия ,даде му от Титиа  камъните.

Тръгна Тит, вашият,  от Тоди да почисти истината ,на Орип сина. Словото от Ида даде им и тръгна свещена светлината на Магреп (Магреб,Мароко). Пазеше и Баакбел (Балбек) с целувката .Тръгна от милостта, виж,  роди се Слово от неговото, от небесното е.

Домът в Ила затвори се , ето напълни се Мелет великия и от пояса на Есид е Словото. Вървяха майсторите, милостта тръгна.От дома откъснати,  с кораби техните думи слепиха.Разнасяха Словото на майсторите, нямаха ариите време .

В  Моди доброто от писаното богатство е,и пълно е. Битка е за Светлината и камъните.

На Лиел извора затвори се. Направиха съд с вино руйно за нас. В селището на извора врекоха ни и от дъното пак тръгнаха клоните. С  ритмите  тръгна Клетвата и светлина по земята,от ръцете.

Армиите тръгнаха да търсят на тарехсите извезаната награда, тръгна отново светлината. 

Бесите от началните учители са. От Управляващ род на Тир са,  на тях  името дадено е.  От Тир е и   Фарис ,цар на Алада и Пир. От Тир великия, виж,  лицето му е, от панейските тираси, от заровеното Слово на Кими ( Египет) е. Завърна се като Надар , господар при Извора .От царството на Села техния род премина в Рим. Тиреите са войски от милостта и Пелезия те имаха. 

На Кир от паметта има писано богатство по камъните в  дома  пази се. На Тиби от дома  и бащиният път в коня  творецът сипа. В седлото е живота (онха), занитиха името . Искаха тяхното слово от красотата чисто да е.Разпръснатите думи от белите и красотата при вратата  излизат ,за мъжете и битката,за милостта ,за битката с  Тион и бащиния Серес. С телата им напълни пояса в дома на дедите.Седи пътя му велик.

Гроздове от Тис поникнаха, ей ти Елика .Потекоха лозите в името на Хелион. Тифос път пое от Акиа към Панеа. Завърнаха се при извора,петите са те завърнали се  от името. Напълни той полето на Панея с гроздовете стари.

Даките са от техния  път,  в онова поле на Ахело, де  Тилос в дома клоните той пося на Фитина. Наградата от Конника видя и даденото Слово. Светлина магична излезе по  земята иде тя от синовете на Тиреите. В Пир от словото пи Сид  и даде се по Онти.

Асир даде се и тръгнаха мантите. Тръгна името и върви ,те го дариха сияйните, от тях идва Дома на земята. Вървяха и сееха,

Когата парите скочиха бързо тръгнаха към тях от дома. Видяха дома разрушен, рипнаха сидите. Пазителите техни хатите (хетите) Управляващите родове на писаното богатство в Мерои, тяхната Каба, и от Велака (Белека). Занитено е  писаното. Пази се  дома с пояса от кораби.

Слепеното издържа, но кадийците влязоха пак в Сена. Бързо заключиха паметта  за родовете в пояса и за Боговете,   яхнаха конете.  Нитове направени са  и пълни са с богатство .Заключен бе Извора  да не се пие от името и знанието умря. 

Майсторите отидоха по писаното (убити са).Светлината в  Сена бе от нашия Меод , де влезе с чистотата при Рама. От светлината на Илис  бе,  с камъните от неговата клетва. Направи и врече  тамирите. Мъжете-войни, де разпръскваха небесна светлина без ръце(устно).От Извора на вечната светлина даваха на войските. Сами са те, клони нямат.Излизат сами, господари на себе си  са .Царете пазят в техните ритми и Слънцето. Попаднаха в Лареса,  да разпръснат светлината без ръце(устно) и с  танеца  да кажат за великия  Енел и Войните на Светлината ,за чистите,учителите. Повеляваха се те сами.

Илиада- Криптиада ТРЕТА ПЕСЕН ЕДИНОБОРСТВО МЕЖДУ ПАРИС И МЕНЕЛАЙ

В третата песен от ИЛИАДА основното скрито Слово е непрекъсната битка. Битката,  която водят нашите предци за разпространение на чистото учение. Тази битка за запазване на Словото дарено от Боговете автентично на сияйните родове (по-късно народ) продължава не векове, а хилядолетия,та дори и до днес.

Царството на данайците е посочено, като източник на заразата на Знанието, метафорично е казано, че от тях е болестта в учението. Данайците не само го профанизират, нещо повече те са заличили и изпилили камъните, глинените плочици с писаното  Слово. 

Племето на Дан,чийто произход е Додон, Етиопия са искали да унищожат изцяло делото на нашите предци за да се представят за Богоизбраният народ, да покажат техния род за Божествен, да разпространяват изопаченото и осакатеното от тях  Слово. С измама създават рода на ахейците, което е подмяна на практика на техния произход.

Нашите предци не са се примирили със „заразата” и „болестта” от данайското племе, а са повели непрестанна битка за съхраняване и разпространение на истината. 

Не може да не предизвика възхищение поетичното майсторство, с което е написана поемата Илиада от безсмъртния Омир, но още повече ни изненада скритото слово на нашия сънародник отправено не към данайците и ахейците, а към нас. Не е случайно, че точно българи успяхме да разчетем тези скрити послания на Омир, защото автора е пожелал да познаваме нашата истинска история. И нека никой да не сравнява поетичните достойнства на Илиада с шифрования текст на историята ни, защото са от различен порядък и стил. Със скритото слово Омир е разказал истинската история на нашите предци.

Авторът на Илиада е успял да ни представи и част от  мистериалната култура. Това е онази част от духовността ни, с която могат да се запознаят непосветените от родовете на сияйните, защото пълният достъп е даден само на царските родове и жреците – те са просветители и учители на своя народ.

Има достатъчно доказателства и в средновековната ни история, които потвърждават Божественият произход и познание на българските царски родове – достатъчно е да си припомним живота и делото на Боян Мага.Тук само ще отбележим, че той не е изучавал чуждо тайно познание, а е събирал даденото ни знание от наши родове в други земи

От царството на данайците  болестта  е в сияйния Лемно, дариха я на нас. Тихо разпръснаха Словото, от техните ръце изпилени са камъните. От плътта на Тир и Словото  направиха  се клон-ахейците, омагьосани преминаха през заир в Дома. 

Битката и пътя  са за Тир,  да се очистят Управляващите Родове от мърсотията. За името при коня , за  Горната Светлина, за пръстта е, та в Кими (Египет) думите от милостта да не заразят, че от  Светлината тяхна земята напои се, понизаха се градовете,  от пътя им излязоха.  

В земята на Титиа направиха небесните игри ТИРЕИТЕ.  Тогава,  с магия  от обитела ЦАРЕТЕ даваха се, а  мъже вървейки сееха  ги! Войските на Тир разбраха за Словото в Атина,че пълни се с името ТРАКИ , че СЛОВОТО заровено е, че  викат им РОБИ-ПОМОЩНИЦИ, че името от Светлината скриха по камъните. 

Войските са на майсторите, от мирото са, от ТВОРЕЦА. Войските на Светлината от Майстори на  хе(к)тите са. Искаха свободно да се изрича Клетвата в селищата на Афро, де дадена бе и тръгнала от Великия Тир. 

Предвидиха Пазители, тяхното писано богатство от Извора в паметта си (на изуст) научиха,  преди да дойдат в Дома  на Тиби. Слънцето продължи да върви,  по земята пълно е с глинените съдове на Тир и с конници. Думите, единствени са от нашата Светлина,от Бога  дадени. Обгрижват се от него, за да се опрете на Дома! Посяха Клетвата вървейки, вричаха части,  даваха им светлината към върха. 

Вашият Сидо от Твореца посветен построен е, за да се обричат, тия заровиха, да не се брои на лидите  рода,  де имаха. На мястото за посвещение, при арката и боровете законните надхитриха ги, хвърлиха ги надолу, на дъното отидоха от армията на Тир в Сидо. 

В дома с лицата си врекоха се, в дома с небесните лица пред  Слънцето, с танеца посветиха ги. Промушиха се мъжете в дома,  между камъните, балсам от Слънцето да имат,  да останат живи. Мърсотията да смажат, мърсотията , де престъпваше Клетвата. 

За Дома е битката,за извезаното куче, за същото богатство! Писано е с болка да тръгне за посветените  пред Слънцето, за земята и Дома, за ръцете де измениха Светлината! Преминаха с одеждите, Светлината да защитят  и нас от заразата и болестта. На нашите родове от милостта  в Лемне зарови се рода, войските го разпръснаха.

От Дарке царя родове със Светлина минаха в Села, кимае (египетската). Пазителите достатъчни са дадени от Тис, а земята Пела  от камъните на Тир е.  От камъните на Тир е Орфа, потече и врече ги с думите, от тая красота е по цялата земя. 

Писаното богатство в Мартара пази се, от Слънцето и Клетвата са клоновете на войските, част са от бащиния дом  Пазителите са на съдовете и камъните, от коня прогонват, но и с милост поят! 

Мидите в Тетиа от пътя са. Част от началото са и Атир, пазят дома. На африте от Светлината и Клетвата, вречени с думите са и с майсторски ръце. Вречени са от мъжете в Сидо с Клетвата, от Светлината са. На карийците пръстта (земята) от танеца е, братовчеди с мидите са. Великите миди дадоха им Енки огнения  и Словото. Виж,  затворените богове! Векове Управляващия Род пееше за божествените им лица, но да предвидят не можаха, седят имената на Светците единствено при акаите. 

Великите построиха камъните и името на мъжа Дид в дома. В Ило бяха пили, но замърсиха се. От клони през Вит е клона  на карите  даден, де вървят  лицата на маговете.

Направиха и дадоха Тие. Фиргия направена е от Титиа и принадлежи на хектите. За танеца казаха на аралите от Меон и част от куаните (руните) тръгнаха, де началните от Ила имаха ги.Излезли бяха от лидите, де избиха рода им. Управляващият Род от Тир отиде в Тиби. Излезе Мариам великата. Азон от истината полетя с думите, от клона на Слънцето и рудата е. Преродиха се бащините гроздове в малките (децата),  от Слънцето,  както бе предвидено. От  тази светлина е Рес преминал с войските направил за ден черните кораби. Построи се Надрур с барсовете (лъвовете).

Илиада- Криптиада, ЧУМАТА И СЪНЯ

Преддинастичен период Кими (Египет)

От втора песен Чумата и Съня на безсмъртната поема Илиада научаваме, че някои родове в Елам, Ефес (земята на лидите, Лидия), Партия са изменили на клетвата да пазят учението чисто, замърсили са истината на Боговете. Без всякакво колебание нашите предци са повели войни за да изпълнят Завета даден пред Твореца. Разбираме за опита на данаите (племето на Дан) да си присвоят мирото, знанието, писаното за паметта (историята), небесния ковчег и светлината, Боговете – бащите на българите, след като са получили гостоприемство в царския дом. Те са унищожили част от глинените плочици (заровени) със знанието, замърсили са учението, но тогава белите (ариите) са изпълнили бащината клетва към Боговете и са повели войни да защитят учението. 

Мистериалните  култове на предците ни съвсем не са езически. Данайците на практика започват профанизацията на нашата култура и на свързаните с нея мистериални култове. Езическа е всъщност античната култура на „древна Елада”, защото вече е загубила смисъла на тайното познание, което се е пазило в затворените общности на посветените, на ситите (жреческа каста). Преразказаното в митовете и легендите на данайците познание на предците ни е лишено от своята сакрална същност и неговата действена сила. 

  След като разбират, че не могат да спрат разпространението на знанието на предците ни  сред древния свят, архонтите на данайците започват да изпращат техни представители вътре в самите храмове на нашите предци и тези в древен Египет. Завръщайки се в своите полиси,  те представят осакатеното учение на Ариите  за свое и най-безскрупулно наричат нашия и египетския народ варвари. 
В основата на конфликтите и противоборствата между българите и данайците не стоят етнически мотиви, а яростното противопоставяне главно на посветените на  тези псевдо посветени данайци.

В крайна сметка тези „посветени” данайци постепенно налагат профанизараните митове и легенди във всички полиси на територията на днешна Гърция, но също така на малоазийското крайбрежие на Егейско море (в днешна Турция), о-в Кипър, о-в Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, както и бреговете на Средиземно и Черно море. 

  В процеса на работа върху декодирането на втора песен от Илиада разбираме колко е важна историческата памет за предците ни, тъй като с нея е злоупотребявано над 2000 години от различни заинтересовани сили. Последният извод срамежливо се прокрадва и в някои изследвания на български историци по най-древна история.

Затова, ние, толкова ревностно пазим историята на българите – в различните периоди красива, трагична и величава, защото пазим завета на нашите предци.

Тир владееше Писаното Богатство на творците, Тир владееше Словото на вечността. Повели гроздовете с думите и красотата. От ароматните треви и първите са и последните. С мирото тяхно пътя и земята озарени са. От Илос (Слънцето), от виното, от думите, де от магията на Слънцето са. Пиха в дома на сита небесен. В  гласа  на светлината са вречени. Пазители на Светлината са и в танеца хванати врекоха се по земята. Повеляваха по земята и засяха я. За светлината пееха, светците повелени са. 
Тис Сидо направи, Тили излезе на рида и напълниха го те,  издържаха. От камъните (глинените плочици) даваха и Писаното слово садяха. Направиха после на Кав(б)ала земята. Полето на Ида (Родопите) е на Управляващите Родове- Едем великия!  Вървяха и даваха мъдреците от Ида гроздовете и истината. Хор и Тир са от рода на Бащите. При камъните по Истър заровени са твореците. Словото по камъните върви, виж в Тебо. От Или царете владееха онова поле, от истината четяха и помагаха. 
Посяха Ида (Мала Азия) с техните гроздове. На Тир по земята рода израсна. От техните плочици и камъни, на Ида(Родопите) от камъните пиеха. Тир героите от клоновете врече, Тили излезе и техният храм. От Тир чашите са, от Божествения Тир излязоха. Писаното се завръщаше от майсторите на камъните,  пееха за ситите. 
Под погледа му напълни се Кима (Египет) със Светлина. Домовете заселени са от Тир. Врекоха се гроздове в мирото и излезе тяхното Знание на  ТИРЕСИТЕ.
От рудата на ситите и истината Словото построи се, дадоха се Пазителите на Ил. Разбраха в Тив(б)а и пиха от Майсторите, литнаха чашите с Писаното. От красотата и истината е дареното Знание, от Майсторите идат нитовете с камъните при едоните. От майсторите ,творците на Бялото Слово. Те направиха коня, Майсторите, да го обгрижват и четат. 
От расата на ситите е Извора на Писаното богатство и те учителите на Словото са. Повеляваше Котис крепостта (Мадрската крепост). Тир тръгна си към Небесата. Построи, извая дървото на расите и записа го. 
Построи Парис акаите и Управляващ Род им даде. Даде се Дав(б)а на панеите  Управляващ Род. Пиха мъжете от Анеиа (мъдреца). Полетата напълниха се от Небесата и записани са Управляващите Родове! 
От Тир и Небесата мирото потекло е край Аксио. В името му, в дома се завръщат родовете, завръщат се и тръгват синовете. 
Те дадоха Ариите и езерото на Себа. В Афра (Африка) научиха ТИГРАИТЕ. Небесните повеляваха там. Словото да влезе и семето да тръгна. Те Бал на земята дадоха. 
Ние,  излязохме от Тис, в Светлината врече ни той. От клетвата тръгнахме и с качулки в дома бяха клоните негови, та като влязат при Слънцето, клона да познае. Да ги повели по Небесата, да ги запази. Дадени са им Звездите, от векове пази се на небесата рудата от скалата, та отново да се завърнат ситите. 
В Елам онова дърво (род) заключи се. Искаха те да го замърсят. После в Ефес за Слънцето записа се, в дома  на лидите. Там бе дома от милостта на земята.
Но, донесе се мор и дома падна, с него и лидите. От жрицата на Лида мърсотия се разпръсна,от питото съсипа се Слънцето,от многото богове. Авата Далида мърсотията разспръсна, пила от знанието,  съсипа Слънцето с много богове. 
От Небесните дойдоха и избиха ги. 
Слънцето отново дадоха с целувката да пиете, да пишете Знанието от Учителя Светец -Тис Царя(сар). 
В Лемнос великия  от лъжите на фимите слепиха ги, в името на  Клетвата залепиха се камъните и преминаха, от тинята спасихме ги. Имаха стара война, но преминаха . От посятото пиеха и път поеха към нашия Вит. 
Така,  за Светлината войските вървяха. Пи първият и би ги в нашето име Сесер, така е,  в името на Ило.  От Светците с камъните, с Пазители тръгваха на път от домовете! 
От  началното Знание на Конника са царете на Писаното богатство, от Тис, от  доброто, от кораба(кивота) на Земята. От  мира  в дома, за да се завърнат в него през оградата. Излизаха великите и вървяха, пълнеха със Светлина на Клетвата от Ил, но разпръсна се мърсотия. За  Слънцето слепиха се войските, омърсените избиха и напълниха расите. 
Отидоха в Ида поискаха от ароматната трева, от богатството, от милостта. Затвориха онова дърво(род) на лидийската земя в селището обет даден бе, да сеят, от мърсотия и нечисти да се пазят,  с ръцете си да не мърсят Слънцето, да не чупят, да не сменят. 
Тръгнаха домовете на жреците. Медите в земята на лидите отидоха, затворен бе Управляващия Род на лидите. В (Б)акил дари помощта, от изреченото е помощта, от изреченото там, от камъните! 
Мирото и изреченото търсеха там войските и Светлината. Там при Тодис завря битката за Слънцето построено на парите. 
Тогава разбраха в Атина за Небесния ковчег и Светлината, за заровеното.Те са тези които замърсиха звездите и направиха се пазителите на Гефхеа и“ бащи“ излязоха. В дома  на Пир, от там разспръснаха. 
Ето „паметта“ за Светлината на бащите, за божествената земя тръгна. Омърсиха тогава направеното и всички! 
Но, великата Матреа ни е дадена, от дома на Майсторите, от Клетвата в мирото ,от горната светлина е!Там е бащината Светлина и вярата ни, от там Вярата ни полетя, от Писаното богатство  в паметта ни е вярата! 
Писаното богатсвво е в паметта, от земята на Тир полетя и аз потекох от него, от богатсвото и красотата на Тир съм. Но, омраза разля се, не издържаха пред Богинята Рея. 
При мазите(миСзите) в дома,  данаите научиха за мирото. Омагьосаха се от бащиното богатство. От Писаното научиха се за паметта. Пиха в царския  дом, ахейците, в Ефес(т). Царете пазеха там езика. В дома пазеха за Слънцето, за преселението по земята, за Боговете-нашите бащи. Тия войни бяха за Боговете, за Божествената сила на боговете посята в ситите, жреците  на Ила и Ида.

Тир е от Ида(Родопа), даде Писаното богатство на Елем от бащината земя. Написаха го на глинени плочици и създадоха Учители по цялото поле. След време Ида смениха, бащината Клетва към боговете да изпълнят.Отидоха и засяха творците ниските места. Заклети са словото на  Азиа да дават. На акаите (благословените) царството от същите е.

Камъните по Дунава (Данабо) от бащите с божествена сила са, градове петдесет са от Слънцето..Преминаха и донесоха ги ( камъните), за да се врекат клони при  помазаните тръгнаха. Направиха ралото. Завърнаха се там в земята де са дадени, де пи тяхната Рея. Знанието и коня изгряха по Сах(г)ар от обитела на Илес. Домът направи Тир в Елеон, а Ахил пети е от оная руда, де Знание лееха на медите в земята с  милостта. Там има от Писаното. На Тис от милостта Словото в града написа се и пази се даденото по платата (съдовете) в ъглите, по чашите за пиене. Майстори тихи ги ваяха и пишеха Онх(живот). 
След тия са добрите миди и на тяхната Ниса камъните дадени са, сплетоха се с едоните и врекоха се в началния Творец . Минии през стълбата(лабиринта) премина. Творец е, достатъчен е. 
Астите отидоха в Актио- Светлина от Боговете са във Фокия. 
Пи Естир при хедите (хетите) в дома. На витите господар бе великия Парис. Пи Тион от Слънцето и посади Лида. Принадлежаха на Небето те,  единствени от камъните са. 
Мориа излезе в полето,виж пчелата. Лилията е звезда на хедите (хетите), на старите от дървото на Тир са и помазани са. 
Пояса и мярката да предвиждат дадени са на Елем. Той овцете после донесе и даде. 
Коня пазеха бесите и кивота(лодката). Пазители са дадени,нишката на Словото да бранят. Тяхната мрежа пази дома. 
Богатството на Евбеите от Алкид е. Направи Етир неговата Хистия в Керинт,  иде той от Кария и астите. 
Направи се Елеф чрез брак врекоха се и дадоха се абантите.Те изучиха Менес. Той е пети, от него тръгна Клетвата. 
Домът на Минти направи го тихият Ерми (Меркурий)  от Извора на Тир и негов син е Еней с цартството по Дава. 
Погина Масетия на божествените меди дадена на Енел. Имаше Панеите Алмек,  бяха армия изпечена.  
От същите бе клон в Микена, влезе,  даде се на Леон.  Вричаха ги с милостта и милостови бяха! ТИРЕИТЕ създадоха ги и израснаха! Тогава, оня бик на пересите (персите) излезе. Тяхното Писано богатство и думите са от нашия мъдрец Г(Х)ион,от Белите поникнаха благословени,помогна им да узреят Исис. 
В Партия бяха брисите (бризите), от нас Учители, но дойдоха и изклаха ги, пречупили бяха   Клетвата. 
Тръгнаха от Иле гроздовете, от земята на Тир да защитят и повелята по морето старо. Великия Парис на старите виги (биги) при Ахело каза,че дорите са към Остия са и от невежите са. Тогава,  завряха техните войски. С божествена сила тръгнаха,да защитят гроздовете от омърсяване и влязоха при вречените в Твореца,в Слънцето,в Кучето,във вечния Тир от Бащите. 
Изсипаха се през Егея, през окото на астите, през Енор за часове. 
На Анкей тотем му е прасето в дома(храма), Елида направи на Минамир сина му. Старият елен на Алез е, де пеят фимите за дадените им Алпи. От нас са бащите на Актио и речта тяхна от бащината е. Ев(б)ритите вкараха на Рама Светлината в полето на Сена и ги изучиха. Управляващите Родове са наши, от красотата! 
Правеха сватби, така ги свиваха, като ги правеха роднини. Влизаха сами в клонове. Със Словото ги нижеха и влизаха нови тоя, същия ден. Не трие се словото от вечността! 
Алкид с коня даде милостта,  думите да четат в царството си. От милостта са домовете в Тими, иде от Звездата и Тир  дома  във Фести. На Мерион дома изкачи се над Тиле в полето. При замърсените сроди се Лин, Бога. Отплува за Мирти да отлепи Лемас от дадената мърсотия с Небесната Светлина. 
Поселиха Енти в Ликия те, после билката  по всичките ъгли  с Писаното Слово по земята разнесе се. 
В Пелеиа Ахил разспръсна го. В Крапа прекъсна клона,заровен бе. Заровиха Еврип в Ило, лидийския, но Фиди помни тях и техните кораби. Пела загина от Клетвата дадена, от войната на ТИРЕХИТЕ падна. 
Лада от бризите отиде за Лир и красотата построи. Миней после по тия Рове- селището на в(б)ените построи. По тях са вилите, вилите направиха на Пир и  Звездата. После Тир, Итион, Антир, Онпти, Елеон. Подаръци за царете са витите вили в покрайнините на старата Беба. 
Горната Светлина изкривиха черните. Влязоха при белите(старите,пеласгите) и тогава мъките тръгнаха! Четяха и гравираха във вилите по Лемно за да владеят. В Тиетия на медите от тях потече мърсотия, завря на Асклеп дома, с подлост направиха го техен. В домът на Хипериа направиха се „звездите дадени“! 
Всички камъни изпечени изпилиха, за мъже пазители на Гиртион се провъзгласиха.  За Ил оня син, де пети пи от Слънцето, за него удължиха и замърсиха Словото. 
Нижеха от Знанието под Пелион, после написаха Етиката и за Илион. В  дома ронеха мърсотията кенеите с кунеите (руните) построени от нас ! 
Корените им са в Додон, в  бащината им земя гледани са и минаха прохода на едоните с мазау (мизите), при рида на Фарас. От черните там е построен, оня пернатия Аякс. Тия клетвата разбъркаха и построиха по рида оная Олитиа. Но,  излезе шестия от вречените, от утробата се възроди в живота, излезе Еней през прохода на Антите идеше. От началните камъни държеше, идеше в земята от Извора,  златото да дари в Ида. На Извора принадлежеше, дари ги и достатъчни бяха. От Звездата на Бога напи се и бащината Рея обикна го, от мърсотията  очисти го. Храма построиха отново и той шестия бе, от Слънцето като Сбаази влезе и Писаното Богатство възроди! След това в Пела  умря, опази кораба ковчег. Душата му опяха със Слово, влезе при Слънцето през  портите на  Тир, при Извора. Изкачи се на върха при великите Учители. Пиха от белия Знание мидоните по Аксии и пили от твореца смениха мястото със Сесам в Партия. 
В техния храм егейски съединиха даденото Слово, те са войските,  от рудата на мизите. В името на замърсените гробове се облякоха като Звездите и част от дома са(храма).  Роди се родът на Антит,  построи се Талиа. После в Тимо дадоха красотата и Знанието полетя! В името на царството и Знанието от Конника, де всички искаха, в името на Господа, на оня цар на едоните главата му отрязаха за омърсеното от него, в дома я дадоха. 
Словото на царете по плоските камъни не пада. 
Събраха се Сияйните и се сдружиха по закона на Бога отец, тръгнаха синовете, тръгнаха от дома и не се огънаха, не смениха Словото тяхно те единствени. Пълнеха и идваха от краищата мъжете на Ила, вречените. Разбраха за повеленото в дома на Кария и дадената истина.  Отиваха при потеклите, извикани бяха при техните родове в Кими (Египет). Те пазеха изваяното,  събраха семето в ями и пръснаха вътре медните паници и лигени, запечатаха ги. В Ида(планината) са думите посяти, на Сереп в дома  и при мъжете в Сардо има от камъните. Излязоха сияйни принадлежащи, вречените в тяхното Слово. Камъните по ъглите от тяхното Слово са в частите (краищата)на Кими(Египет), по върховете са. Същите тия Кимо (Египет) направиха. Повеляваха от вечност гроздовете. Тръгнаха с тях, отиваха в Теса, обител в Нигер направиха. От тяхната Небесна руда върви Извора, жив бе дома на Майсторите. 
На север повече от всичко тяхното Слънце умря, но Сена направиха с цялата любов и с пояс беше. Тръгна Светлината на тяхната руда, в името на Клетвата с качулки са Пазителите на  дома. 
Тръгна и Саира,  от тяхната реч иде, да сеят те. От тях са мъжете на игсите(хиксосите), от Светлината цивилизовани са, от Клетвата и рудата на афрак са. Клоновете им в  Сабе  от Светлината на Иле излязоха. 
На Неоп от сина излезе вонята на черните(мелезите). Направи заколението и гробовете оскверни, от сипеите дойдоха с колиета. Дойдоха при сияйните,но разрушиха сивите( в смисъл безличните) обителта и избягаха нашите мъже от там. 
Вечните минаха Епона по вадата и техните съдове пренесоха, отиваха да сеят Богове и изникна рода на Лобана и Тиви. От техните дъсчици в гробовете положено е.  В дома с извора има заключено Слово. От тяхното богатство е Клетвата в Серано. Фалак сияйния с тяхното име пълен е. 
Светлината тази по одеите записана е за полета. Синовете ваши помогнаха на Твореца Светлината да тръгне, но предвидиха жреците,  че лошо иде за техния град. С талпи светлината синовете затвориха. Посятото от ситите и Бога,  по камъните в нашата земя Едем е, за да го запазят от болестта. От болестта да бъдат далеч посято е по  камъните. 
Изтрепаха законните и вреченото оскверниха, мрак покри домовете в селищата и заселиха се войските.  Ходеха и посичаха домовете на Светлината, по служението ходеха. 
Събраха се да спрат от нас Аксруо, идеше с акаите, изяде той вречените със Слово. Тръгна по земята на гроздовете, за истината от Сидо, вашия. Той искаше от  земята на нашия Бог да донесе в полето направените там писани дъсчици. Част от Клетвата и за земята на Писаното Богатство беше чел. Тръгна да дири мъжът Тис и Светлината, де идеше от сидите и светеца, обителата. Виното от там е, извезан по  Звездите е дома, а земята по Слънцето и Небеста. 
Но… пазеше се дома на Светлината с конника и пълен е със Светлина! В крепостта Пазители бяха от клоновете Небесни излезли от Светеца и дома и в  града от тях са! Пазеха светлината, да не се разпръсне! Земята на Словото и Извора са ни най-мили. От милостта наша всичко е дадено на ВАС! ОБИТЕЛА и ИЗВОРА! С виното сте вречени! По земята е ПОВЕЛЕНО – Словото да тръгне от гроздовете(наследниците)! В Обителта казано е от вашето Слънце и вречени са клоновете с магията на танеца(хорото)! 
Тръгнаха към дома им замърсен, през вала на Моди минаха. Идваха да преродят Светлината на Майсторите и богатството. Заселиха се край езерото Имру. Минаха при Майсторите в Лими, при витеите,  де пазеха от Слънцето. Тръгнаха името да разрушат роби ,де тегнеше над главите им! Отидоха, събраха от семето в Аксас, излеле Словото от девойките на техните мъже, пазеха го! 
Зима бе, на гроба отидоха пелаи мъже. Влязоха масес и Словото взеха. В майчиния дом четоха и пиха от частите вървящи от Обителта, от тяхното Писано Богатство на Слънцето. Кучето извезано  част от Извора е с ритмите де се разнасят! Отново заселиха тяхното Слънце, чрез истината сами в телата си. Разпръснаха войските звездната красота на мъжете. В Трини дома направи го Заабс ,върви от същата руда. Сияйните това крепи ги, но спореха за името и направиха дадената им земя на Старото Куче(кутите). Лек даде им се от милостта.От Свтлината на Ил в Данап даде се и по ден дигнаха за Бога зит. От нашата земя мирото и Светлината идат. Словото от милостта е и вечната красота. На Азихите земята те единствени направиха и нароиха ги. Тръгнаха по земята богатството да сеят.Тръгнаха да търсят. Нов(б)и иде от името на старите , те отново го направиха. Земята Сереф, Лемве и те са от Слънцето. При езерото Мои тръгна виното и Слънцето , от милостта са. При скитите Исер небесния даде. Направиха бащите вашия Ану, каиенския от онова Слово има и в храма ,от нашето миро при тях с Вечността слепено е. В дома на Мадо при хадите(хедите) от вречените отидоха, от направеното пиха ,при дома с пояса от слепеното. Потече рода от  камъните на Лионит, Ригас и Игран те владееха. 
От Пир вените тръгнаха и направиха иреите сияйния Мероаи. В техния стар дом от Слънцето е Ладията с нашето богатство. Белия  дом сияен в Тир владееше го Кир . От тоя Елион тръгна истината, от вашите завърнали се синове! Построеното прочетоха и преродиха! Възродиха и посадиха билето на Твореца! Излезе името и тръгна пак от Иле, рода  продължи напред , по век запазихме В(б)алг. 
Деца на барса и дървото(родът), на коня, на вълка сме, виси-раса от Радопаи сме. Войските от Бога дадени сме ,от мирото сме. От нашето Слънце е Майката и от нея е помощта! Идат Арите( Пазителите)  от меда и земята на Конника, родът на белите! 
Съдове направени са и по краищата са на гората при Неве. В гроба са сложени и спят от Вечността! Ав(б)ите са Майсторите на Рила, вървят от Извора и от Бадал, тръгнали от  рудата и в дома с кораби се завърнаха. Вречени са да пазят Паласа. От тях излезе царя Елесар Небесния. Излезе и тръгна от белите Римак града, от тях Содор е, потече от ръцете им. Карите четоха от белите, за даденото им добро от Слънцето! Направиха Клетвата и повелиха!

Илиада- Криптиада

Халколитен некропол гр.Варна, гроб43
 Черепно-лицева реконструкция проф.Йордан Йорданов

„Илиада” от Омир е една поема, която е обект на изследвания от историци и литературоведи от целия цивилизован свят. Има различни тези по т.нар.”Омиров въпрос”, но надделява мнението, че старият материал на „ИЛИАДА” (и за „ОДИСЕЯ”),  водещ началото си от 8в. пр. Хр.е преминал през процес на стандартизация и редакция. Важна роля в тази стандартизация изиграва атинският тиран Хипарх, като тази реформа трябва да е довела до създаване на каноничен писмен текст. Възможно е „Илиада” (и „Одисея”) да са от запаметени традиционни стихове и фрази. Тази хипотеза се потвърждава от анализа на структурата и речника на „Илиада” (и „Одисея”), който показва, че поемите съдържат редовно повтарящи се фрази;  били са устни поеми, съчинени в даден момент от поет, който е използвал колекция. Повтарят се дори цели стихове. Омир е верен на народнопесенната  техника. Независимо от обстоятелството има ли редакция или няма, в текста на поемата има скрити послания, които до днес не са разкрити. 

  Анализът на „Илиада” показва двете начала, които разработва автора – епос за Троянската война и темата за Ахил, с неговият гняв и  с неговото отмъщение. Има предположение, че Омир е познавал стара поема за Ахил, от която е черпил информация и я проектирал върху сюжета на Троянската война. В „Илиада“ е употребена за пръв път думата герой (херос). От „видимата страна” на поемата разбираме, че Олимпийската религия вече е изживяла своя апогей. Героите мислят, взимат решения често независимо от божествената воля. Боговете в „Илиада“ нямат нравствено измерение. Те (Боговете) превъзхождат човека само физически. Противопоставянето в лагера на боговете също регулира развоя на събитията. Боговете са разделени на два лагера, но интересите им са така преплетени, че винаги се постига равновесие. Омир развива темата за примирението, като внушава идеята, че една война би могла да завърши в мир и съгласие.

Въпросът за автора на „Илиада” също няма категоричен отговор. Някои изследователи приемат, че  неграмотният Омир диктува поемата си на грамотен писар през 6в.пр.Хр.. или по-рано. Други учени обаче поддържат тезата, че Омир действително е съществувал. Ричмънд Латимор, , Самюел Бътлъри, Робърт Грейвз  твърдят, че автора е млада жена, най-вече за „Одисея".

В древността никой не се е съмнявал в съществуването на Омир. Платон (429–317 г. пр.Хр.) говори, че този поет „е възпитал цяла Елада“, а пък Аристотел (384–322 г. пр.Хр.) на много места в своите книги се позовава на Омир. Към 3 век пр.Хр. някои учени в Александрия се усъмнили в авторството на Омир за „Одисея“, но съществуването на поета не е било обект на съмнение. В чест на Омир са сечени дори и монети:

Името на поета (Ὅμηρος”) на „старогръцки“ означава заложник. Още по-интересна е теория, че това име е получено от наименованието на група поети, наричани хомериди, което буквално означава „синове на заложници“, т.е. наследници на военнопленници. Тези „синове на заложници“ никога не били изпращани на война, защото тяхната лоялност на бойното поле била съмнителна към  господарите, а днес вече знаем за т*амирската, т*омирската традиция. 

Т*омирската традиция, която съществува само и единствено  при  българската цивилизация 

включва:

1. Изучаване в подробности историята не само на определен род и племе, а на целия тирейско-български народ .

2. Томирът-жрец да може разказва историята наизуст, с всички поуки извлечени от нея.

3. В повечето случаи разказът на томира се изпълнява в речититив на фона на бавна музика.

До преди 30-40 години подобно на томирите-жреци  бяха изпълнителите на така наречените мечкадарски песни.

Това е общодостъпната  страна в обучението на жреците томири, тумири, тамири – различия в изписване на нарицателното им име в зависимост от диалекта. Това се  дължи на липсата на институция в Древността и Средновековието, която да определя единна книжовна норма.

Втората страна на обучението е да запише историята лаконично чрез скрит код в текст с руни, с общонародни  или с комбинирани от няколко писмени системи, основно в лични имена на поеми, хроники, летописи, жития и пр. така, че дори публичният текст да бъде редактиран, за да остане историческият текст и да може да го разчете  томир от друго поколение. Срокът на обучение на томирите е надхвърлял двадесет години.

След обучението томирите, които са тирейско-българските историци, е трябвало:

1. Да изнасят цикъл от беседи по история основно пред младежите на рода и племето;

2. Да участват в ежегодни турнири на седемте томира на племето за определяне на главния томир;

3. Да създават код с руни, с общонародни  или с комбинирани от няколко писмени системи  скрит текст в лични имена  за  историята на род, племе, народ.

4. Да притежават съвършени познания по астрономическата методиката за разчитане чрез звездното небе, астрология и нумерология, със съпътстващи изчисления - духовният клон от историята.

Самите томири са автори на проза, жития, звездни и географски карти и т.н. Томирите по правило са от Управляващия  Род, т.е. от българската аристокрация. Най-известния томир от древността са (Т*) Омир – баща на тирейско-българската история , от който ние разбрахме за тази традиция. Ето какво казва той за тях:

„Влезе чистотата при Рамес. От светлината на Илис (Слънцето) и камъните (Писаното слово по камъните) е неговата клетва. Направи и врече тамирите (томири, тумири). Мъжете-войни, дето разпръскваха небесната Светлина без ръце (устно). От  Извора на вечната Светлина даваха на войските. Сами са те, клонове нямат (специално обучени). Излизат сами, господари на себе си са (те решават къде и как трябва се изпише историята). Царете пазят в техните ритми и  Слънцето.  Попаднаха в Лареса да разпръснат Светлината без ръце (устно) и с танеца  да кажат за великия  Енел, за Войните на Светлината, за чистите, Учителите. Повеляваха се те сами.” 

Самото име на епичната поема "Илиада" може де се проследи само през арамейски език и означава СИНОВЕТЕ. 

Представяме  „скритата, невидимата страна” на  „Илиада“:

Цялото Слово излезе, задържаха го простите, от  документите  преписаха го в земята, полето на Тир. След години документите за Слънцето изнесоха и цивилизоваха се. Светлината се потрудиха с презрение да превърнат в тор. Предадоха Словото на вашите, белите. От небесата Богинята Реиа прокле ги да се бият Звездите за нейната красота, за Светлината , за Слънцето, за  Божията земя. Отидоха и засяха на Аксум дома.

От милостта нейна помогна се на вашия Атир. Узрял от твореца е, Бог от горната Светлина, от бащината земя. С клетвата цивилизоваха ги те и  от вашите небеса Тот пи. От клоните при Амдрия и Епир е това в керамичните съдове,  от старите Богове е. От Небесните полета са великите, Боговете, от Бога Отец излезе  земята и Тир. Знание даде и направи ковчезите ваши. 

Завря битката за Тибо, после посяха Идон. От кошницата на Рея на Титиа земята е. Тръгна Титиа, направи виното. С времето тях ги нападнаха  и завладяха изобилието в дома. Битката премина леко. Изгониха ги те със зетовете. От Филоп дъсчиците, от вечността и Тир бързо тръгнаха за вашата земя към обитела .Виното потече, а майсторът Тот  поеше земята на Алеп с  камъните от  началния Извор . Техен е клона от палмата, совата и гарвана. Издържаха те, направиха земята на финикийците(фиене). Модис имаше го вашият Есид. Вкара Езир при Майсторите арии, по пътя с лекота направи Табе.

Небесата залепи и създаде родство с Кария. От същият клон е Азир, х(г)ета от Кидир. Каза да затворят богатството,  с Писаното Слово свързаха частиците. Ил Писаното богатство научи, в паметта му е чистото Слово, но половината. На Атридите по ридовете са клонове божествени и пазят се телата им. Пазят ги изсъхнали в гробници, от вашето Слово там има положено. Роди се там Елеиа (Хелиос) от Небето, Небесен бог на Светлината.

От пръстена  проклета  е  красотата на тираките в Ида, от Извора на чистотата са по ридовете. Тръгнаха и засяха Аксиа, там е  дома на Еней. Тръгна Еней да прочисти ридовете.В името на Клетвата и Извора при Ида (Родопи), в името на дадената награда е тази война.

 Камъните разделени са и рохка е земята, а Тот майстора лепеше ги в Илирската земя по Дрина. Гроздето от бащите вечни там посади, на Аксе в полето  името по  зетовете повели. Спря войната с битката при Талия. От там битката премина по Вит. От камъните под небето на Сейдон иберите направиха се тогава. От децата на Тир изгради се Бога, излезе Есоп от Теон ,тивеевия. Слънцето от тяхната светлина. Войните,  ахейците тогава капан им направиха .Истината затвориха и изчезна посятото от Ида, а Енеа пратиха при бащите.

После Тот в Рила, в Земята от Светлина дадена, запали камъните, даде началото на Управляващия Род (Дуло) на Бризеите, мъдреци от вашите. По дирята тръгна и на него дадоха написаното в Сидо (Соди).

Търсеше Извор на Ариите, дадоха му карта с пътя на корабите. Направи ковчези(кивоти) и Небесното слово положи, мирото зарови. От Бащината земя иде Светлината, от  бащините кораби ,от Горната Светлина е. По лете излязоха Зах(г)ридите и тръгна рода, направиха отново земята на Идите. По тази война  наизуст учеха Писаното богатство от Боговете и Клетвата…

ПЪРВА ПЕСЕН. ЧУМАТА. ГНЕВЪТ

(скрит текст в личните имена)

Автори: Руните говорят: