Петата песен на „Илиада” започва с разказ за дареното на Небесните мъже (бащи) и града Фести с великолепния Фестоски дворец на остров Крит(Крети). Авторът посочва, че дареното е за рода на медите и техният цар.Това означава, че медите са един от петте рода на майсторите заселили се на острова. Известно ни от прословутият пръстен на цар Минас.Там изрично се оповестява,че Ил смятан за основател на критската Ида е син на Тир, а във втора песен,че той е петият пил от Слънцето .Преселва се с пет рода от посветените. Естествено се налага предположение, че тяхната аристокрация много добре е познавала и владеела знанието. Посветените меди са едни от създателите на Крито -минойската цивилизация (или Минойска цивилизация), зародила се около 3000 г. пр.Хр. – това ни казва безсмъртният поет Омир, видно и от идеята заложена в артефакти намирани в този ареал.
Няма ги вече сияйните, няма ги творците, но Слънцето и Словото са същите. Небесните Тир, Тис и Рея ( превъплащение на Лилит) са предали тяхното Знание. Казано е, знанието и Словото да се брани, с оръжие да се пази! Според данайската митология,защото според нас, е несъстоятелно от научна гледна точка понятиe древногръцка митология, Арес е син на Зевс и Хера.
Явно Великият Арес – Цар-жрец и Цар–войн на медите е водил успешни войни с данайските племена, защото те го оприличават, като Бог на коварната, жестока и вероломна война (за разлика от Атина – Богиня на честната и справедлива война). Негови сакрални животни са орела-лешояд и кучето. Арес воюва тежко въоръжен с копие и горяща факла, на колесница, която се управлява от двама от синовете му – Фобос и Деймос (Страх и Ужас). Негова съпруга е Афродита и техни синове са Антерос, Ерос, Химерос, Фобос, Деймос и дъщеря Хармония (има и други деца от други жени). Според митологията основно твърдение е, че амазонките са родени от дъщеря му Хармония. Разказвачи на съперниците, твърдят, че Арес е ранен от Херакъл в битката за Пилос. Освен това Херакъл в тази битка е убил сина му Кикън – това е малко вероятно, тъй като Херакъл и Арес са от нашите родове (въпреки че в някои случаи между родовете е имало войни). В „Илиада” официално обаче пише, че Арес е победен от Атина, която е била на страната на ахейците. Има достатъчно сведения за трирейския произход на Божествения Арес. Софокъл го нарича „роден в Тракия“, тирейският (защото едно от правилните названия на предците ни е тиреи от Тир) му произход се вижда както в „Одисеята” на Омир, така в „Героини” на Овидий. Арес „не бил обичан от боговете” в данайския пантеон, дори от неговия баща Зевс.
Парите са тиреи,посветен род разказващи историята на българските родове, за мистериалното познание, за магичните формули. Но и те – парите са на педя от великото познание.
Сияйният Еврип отива в Сена (Сана, днешен Йемен) да дари светлина и успешно изпълнява възложената му мисия.
Африте вероятно става дума за част от едоните, които се изтеглят от остров Тасос след завладяването му от финикийците по африканския бряг и стигат до Картаген.
Астите са едно от племената обособяващи Одриското царство. След разпадането му (около IV в. пр. Хр.), астите се обособяват като отделен етноним. Територията на племето се простира в ареала на реките Арда, Марица, Тунджа; между Странджа планина и Хемус, достигащи до Черно море (Бургаско). Предполага се, че ядрото на астите е град Марса (днешен Хасково). По-късно племето нарича територията на днешна Странджа- на свое име Астика. Астите се появят при земята на абантите в Ксантиа, за да ги запознаят със Словото, да им предадат знание, което знаят наизуст(в паметта си).
Остров Евбея е обитаван от абанти (сабанти), за тях Страбон казва:
„Дишащи смелост абанти владееха остров Евбея”, а Аристотел казва, че са тиреи, тръгнали от фокидската Аба, и се заселили на острова,като преименували обитателите му в „абанти”(сабанти).
Феноп е Цар-жрец на фригийците, който разпространява Словото и знанието сред своя род (племе). Омир го определя, като велик мъж.
Ликите са получили Емона (град),Името й вероятно идва от царица-жрица. Казаното от Омир за Емона е още едно доказателство за положението, което имат жените сред нашите предци. Мисията е успешна в Ликия – територия в югозападна Мала Азия. В древността на запад Ликия граничела с Кария, границата минавала по река Аксон. На север e граничела с Писидия и Фригия, на изток с Памфилия. Населението e от рода на ликийците, които са наследници на Божествения Тир. Планината на боговете Олимп е в Ликия.
Хектите (хетите) разпространяват Словото сред хиксите (хиксосите). Живота (анкх) върви сред тези родове (племена), той е същият както при дедите им, запазено е чистото учение.
Садрас предава на рода си светлината, той извайва Галиеиа и Летиа (най-вероятно става дума за остров Корсика). Летия е община в областта Южна Корсика,днешна Франция, остров Корсика. На островът се намира и град Галерия.
Царят-жрец Педон (от наследниците на Тир, от Или) е предал знанието на мидоните и е построил легендарната столица Тион (Дион Разположен е в Пиерийската равнина, край едноименното село Дион -до 1961 година Малатрия, на 13 километра южно от град Катерини и на 6 километра от крайбрежнието на Солунския залив, в северното подножие на планината Олимп). Първото споменаване на Дион е от Тукидид, който казва, че това е първият град достигнат от спартанския военачалник Бразид,след като той навлязал от Тесалия в Македония по пътя си през владенията на съюзника му Пердика II в експедицията му срещу атинските колонии в Тракия в 424 пр.н.е. Мидоните на цар Педон живота (онх) словото разпръскват по дъсчици, а армията дава клетва да пази словото в Пела. Мидоните (по-късно МАКЕДОНИ, когато се сливат с едоните) успяват да запазят знанието чисто.
Омир казва как се наричат обобщено светците- нашите предци, което е и едно от техните наименования – тирехи (чисти,сияйни,бели). Те предават на българските родове (гроздовете) познанието. Учението от Слънцето. Дали са конете, научили са ги строят домове. Божественият Тис дал знанието да строят кораби и да плават по морето с тях, да ползват морските блага.
На езерото Фис-целувка (по всяка вероятност старото име на Варненското езеро) домът им загинал и те отплават с писаните камъни и Словото. Така учението е спасено.
Терк посветен изцяло в словото, в учението и неписаното знание е бил в състояние да попълни изгубеното. Милостивият Терк пазел учението чисто, като се сродил с дъщерята на местният цар със сватба. Дървото на знанието на Терк тръгва от сардите (серди). Името на Терк до днес е запазено в името на една река Те́рек (Терк, Дагестан). В Седа нахлуват карите (племе от Мала Азия) и пленяват пазителите на камъните, но на помощ идва милият Адир. Най-вероятно Терк е убит, тъй като Адир след победата над карите, спасява писаното сСлово.
Азихите са получили знанието за тяхното Слънце от Царя-жрец Акил. Споделяме виждането, че Акил (Акал) е великият цар-войн Ахил, както е изписано името на надпис с критско-минойския линер Б. Това сведение за Богоравния Акил (Ахил) на Омир поставя под съмнение историята с Троянска война!
Учението на предците ни е разпространено от Иморх в днешна Италия през града на Адриатическото море Фаноо (Фано).
Нашият Тарон (Аарон в Старият завет) тръгва по земята със седемте едепти (адепти) да разпространи учението. Името му е останало в историята на Велика Армения, като област Тарон, в която била столицата Мцурн (днешна Турция, вилает Муш).
От крепостта на Моди (сега село Моди, разположено в североизточната част на Халдикидическия полуостров. В източната част на планината Коляни) тръгва знанието за рода на Дон.
Светлината на знанието стига до аксадците (акадците), с които сме сродени и свързани с клетвата. Предците ни дават царският им род.
ПЕТА ПЕСЕН:
От бащината земя на божествените меди дар е старият Фести, от небесни мъже. Иде Арес Бог от тях, старото слово нижеше. Нямаше го царството на творците,но писаното по паметта вървеше .Ида смениха и Фести с Тиарна. Нямаше ги сияйните,нямаше ги творците,но същото Слънце и слово бе! Небесните го пазеха и даваха го, знанието тяхно от Слънцето в името на Тир! От Небесата е казано с оръжие да се пази. Парите всичко казват за родовете,за магията. На педя е великото! От камъните и вечната светлина даденото е. Техни са камъните магични. Еврип, сияйният отиде в Сена.Светлината подари и напълни с нея. Полето на Онсти дадено е на Енел. От Африте тръгна Тиа (град Тиа,Етиопия). Астите появиха се. Пееха тия Словото в полето на абантите-Ксантиа. От тия е оня Феноп, от великите мъже.Излезе красивата Емона, напълни се, ликите велики я напълниха и от Тир са. Хектите(хетите) разпръснаха на хиксите словото, нижеха живота(анкх). Същото е, тръгнало от дедите ,от питото преди! Великите направиха земята в Лимпди,оная лоза на Ериб е, от него са чистите.От светлината е родът на Садрас , извая се Галиеиа и Летиа.Преди цар Педон в името на Тир направи Тион. С клетва върви знанието в градовете. Крети е от красотата на клетвата. На Мидоните царя Педон от Или е, живота (онх) разпръсна по дъсчиците, с армията даде клетва, Словото в Пела, думите техни останаха.
От тирехите е името на светците, на гроздовете опора е то! Ето излезе езерото Фис, застроиха го. От бащите преброени са конете(конниците по света) и домовете(храмовете), от Тис са вречени в морето, Енел излезе от тяхното богатство. От горното Слънце дадени са, дадоха се царете. С думите слепиха ги. Домът им загина, с кораби тръгнаха,с камъните думите дадоха.От дебрите на Или са старите камъни.От единственото Слово на майсторите, наши са!
Терк държеше от словото, виж Ефлаар, от небесното знание напълни. Милостивият Терк пазеше казаното,направени със сватбата техни са гроздовете в Лагеия. Дървото тръгна на сардите. В Седа нахлуха карите, но пазеха техните служители, де държаха от камъните.Дойде милият Адир.Влезе Адир при коня, пи от дедите,тръгна клетвата, езика слепи. При азихите тяхното Слънце от Акил излезе .Свързани с името и бика от Иморх на морето във Фаноо тръгнаха гроздове. С тях спря войната и зарови се красотата на парите, де пили бяха от първите седем и камъните! Вашият Тарон тръгна по земята със седемте едепти. Свързаха се с керите в Сирап в името на светлината с халки(сватби) .Преродиха се мъжете, направиха го, с думи хитри построиха клетвата и врекоха се на нашите гроздовете в Аксиам. Творци от светлината тръгнаха, от крепостта на Моди, в домът на Дон дадоха от същото Слово. Роднини са ни аксадците, с клетвата са свързани.Светлината дойде от техният Ефит Сефех, царете им дадохме и техните дни тръгнаха! Нашите,медите помагаха да се ниже и реди писаното от бащите, помогнаха в Тефа да излязат учители. Дадоха Кир излезе, роди се дома на майсторите. Думите излизаха от паметта, в Дости Финей прочете ги и погрижи се да се разпръснат. Стълбата смени се с Дарий, с неговото име каза на мъжете в Софий ,по бащината Арда, за Слънцето за бащиния Тир. Слънцето на Меон с коня са направен от небесните мъже е, предвидиха те светлината на Парис. Разпръснаха се белите,направиха Фегес и Медеиа петата при прохода с камъните. В Тие сеанската, роди се на егейците писаното Слово. Словото е от господарите на всички клонове и гроздове.От тяхното лоно е.Тогава дариха го на Тафии и управляващият род на Таба, акайската. Имаха сабантите Тион небесния, имаха морето мъжете, вечните от вечността, ликийците. Пълен е коня на Тион със Слово. От клетвата и пътя е е Килея, от горните напълни, законните. Орфе великия от Пафинео тръгна по земята. С Бога напълни, излязоха абатите(служителите) в полето, дето построена е Тората. От Деиед бащата, от нашите гроздове полетя.Майсторите затвори, падна светлината там на писаното и питото зарови.Заровиха бикът и видяното от камъните.Есеите нароиха се в пояса на Сегеф и направиха Кела ,за Парис. Разпръсна се за началните мора във Ферее. За името от коня ,за тиреите беше войната. Дадоха си сами името, построиха се семити. Премина войната при нашите армии. От Сана пазителите, енифеите отидоха в Соднон. Там Мамей в бащиния дом(храм) с гнусни ръце омърси нашето Слънце, заровиха(убити са) учителите от ариите. Помогнаха на Ефет да пише и свинете тръгнаъха, Дан е дядо на тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар