Илиада- Криптиада

Халколитен некропол гр.Варна, гроб43
 Черепно-лицева реконструкция проф.Йордан Йорданов

„Илиада” от Омир е една поема, която е обект на изследвания от историци и литературоведи от целия цивилизован свят. Има различни тези по т.нар.”Омиров въпрос”, но надделява мнението, че старият материал на „ИЛИАДА” (и за „ОДИСЕЯ”),  водещ началото си от 8в. пр. Хр.е преминал през процес на стандартизация и редакция. Важна роля в тази стандартизация изиграва атинският тиран Хипарх, като тази реформа трябва да е довела до създаване на каноничен писмен текст. Възможно е „Илиада” (и „Одисея”) да са от запаметени традиционни стихове и фрази. Тази хипотеза се потвърждава от анализа на структурата и речника на „Илиада” (и „Одисея”), който показва, че поемите съдържат редовно повтарящи се фрази;  били са устни поеми, съчинени в даден момент от поет, който е използвал колекция. Повтарят се дори цели стихове. Омир е верен на народнопесенната  техника. Независимо от обстоятелството има ли редакция или няма, в текста на поемата има скрити послания, които до днес не са разкрити. 

  Анализът на „Илиада” показва двете начала, които разработва автора – епос за Троянската война и темата за Ахил, с неговият гняв и  с неговото отмъщение. Има предположение, че Омир е познавал стара поема за Ахил, от която е черпил информация и я проектирал върху сюжета на Троянската война. В „Илиада“ е употребена за пръв път думата герой (херос). От „видимата страна” на поемата разбираме, че Олимпийската религия вече е изживяла своя апогей. Героите мислят, взимат решения често независимо от божествената воля. Боговете в „Илиада“ нямат нравствено измерение. Те (Боговете) превъзхождат човека само физически. Противопоставянето в лагера на боговете също регулира развоя на събитията. Боговете са разделени на два лагера, но интересите им са така преплетени, че винаги се постига равновесие. Омир развива темата за примирението, като внушава идеята, че една война би могла да завърши в мир и съгласие.

Въпросът за автора на „Илиада” също няма категоричен отговор. Някои изследователи приемат, че  неграмотният Омир диктува поемата си на грамотен писар през 6в.пр.Хр.. или по-рано. Други учени обаче поддържат тезата, че Омир действително е съществувал. Ричмънд Латимор, , Самюел Бътлъри, Робърт Грейвз  твърдят, че автора е млада жена, най-вече за „Одисея".

В древността никой не се е съмнявал в съществуването на Омир. Платон (429–317 г. пр.Хр.) говори, че този поет „е възпитал цяла Елада“, а пък Аристотел (384–322 г. пр.Хр.) на много места в своите книги се позовава на Омир. Към 3 век пр.Хр. някои учени в Александрия се усъмнили в авторството на Омир за „Одисея“, но съществуването на поета не е било обект на съмнение. В чест на Омир са сечени дори и монети:

Името на поета (Ὅμηρος”) на „старогръцки“ означава заложник. Още по-интересна е теория, че това име е получено от наименованието на група поети, наричани хомериди, което буквално означава „синове на заложници“, т.е. наследници на военнопленници. Тези „синове на заложници“ никога не били изпращани на война, защото тяхната лоялност на бойното поле била съмнителна към  господарите, а днес вече знаем за т*амирската, т*омирската традиция. 

Т*омирската традиция, която съществува само и единствено  при  българската цивилизация 

включва:

1. Изучаване в подробности историята не само на определен род и племе, а на целия тирейско-български народ .

2. Томирът-жрец да може разказва историята наизуст, с всички поуки извлечени от нея.

3. В повечето случаи разказът на томира се изпълнява в речититив на фона на бавна музика.

До преди 30-40 години подобно на томирите-жреци  бяха изпълнителите на така наречените мечкадарски песни.

Това е общодостъпната  страна в обучението на жреците томири, тумири, тамири – различия в изписване на нарицателното им име в зависимост от диалекта. Това се  дължи на липсата на институция в Древността и Средновековието, която да определя единна книжовна норма.

Втората страна на обучението е да запише историята лаконично чрез скрит код в текст с руни, с общонародни  или с комбинирани от няколко писмени системи, основно в лични имена на поеми, хроники, летописи, жития и пр. така, че дори публичният текст да бъде редактиран, за да остане историческият текст и да може да го разчете  томир от друго поколение. Срокът на обучение на томирите е надхвърлял двадесет години.

След обучението томирите, които са тирейско-българските историци, е трябвало:

1. Да изнасят цикъл от беседи по история основно пред младежите на рода и племето;

2. Да участват в ежегодни турнири на седемте томира на племето за определяне на главния томир;

3. Да създават код с руни, с общонародни  или с комбинирани от няколко писмени системи  скрит текст в лични имена  за  историята на род, племе, народ.

4. Да притежават съвършени познания по астрономическата методиката за разчитане чрез звездното небе, астрология и нумерология, със съпътстващи изчисления - духовният клон от историята.

Самите томири са автори на проза, жития, звездни и географски карти и т.н. Томирите по правило са от Управляващия  Род, т.е. от българската аристокрация. Най-известния томир от древността са (Т*) Омир – баща на тирейско-българската история , от който ние разбрахме за тази традиция. Ето какво казва той за тях:

„Влезе чистотата при Рамес. От светлината на Илис (Слънцето) и камъните (Писаното слово по камъните) е неговата клетва. Направи и врече тамирите (томири, тумири). Мъжете-войни, дето разпръскваха небесната Светлина без ръце (устно). От  Извора на вечната Светлина даваха на войските. Сами са те, клонове нямат (специално обучени). Излизат сами, господари на себе си са (те решават къде и как трябва се изпише историята). Царете пазят в техните ритми и  Слънцето.  Попаднаха в Лареса да разпръснат Светлината без ръце (устно) и с танеца  да кажат за великия  Енел, за Войните на Светлината, за чистите, Учителите. Повеляваха се те сами.” 

Самото име на епичната поема "Илиада" може де се проследи само през арамейски език и означава СИНОВЕТЕ. 

Представяме  „скритата, невидимата страна” на  „Илиада“:

Цялото Слово излезе, задържаха го простите, от  документите  преписаха го в земята, полето на Тир. След години документите за Слънцето изнесоха и цивилизоваха се. Светлината се потрудиха с презрение да превърнат в тор. Предадоха Словото на вашите, белите. От небесата Богинята Реиа прокле ги да се бият Звездите за нейната красота, за Светлината , за Слънцето, за  Божията земя. Отидоха и засяха на Аксум дома.

От милостта нейна помогна се на вашия Атир. Узрял от твореца е, Бог от горната Светлина, от бащината земя. С клетвата цивилизоваха ги те и  от вашите небеса Тот пи. От клоните при Амдрия и Епир е това в керамичните съдове,  от старите Богове е. От Небесните полета са великите, Боговете, от Бога Отец излезе  земята и Тир. Знание даде и направи ковчезите ваши. 

Завря битката за Тибо, после посяха Идон. От кошницата на Рея на Титиа земята е. Тръгна Титиа, направи виното. С времето тях ги нападнаха  и завладяха изобилието в дома. Битката премина леко. Изгониха ги те със зетовете. От Филоп дъсчиците, от вечността и Тир бързо тръгнаха за вашата земя към обитела .Виното потече, а майсторът Тот  поеше земята на Алеп с  камъните от  началния Извор . Техен е клона от палмата, совата и гарвана. Издържаха те, направиха земята на финикийците(фиене). Модис имаше го вашият Есид. Вкара Езир при Майсторите арии, по пътя с лекота направи Табе.

Небесата залепи и създаде родство с Кария. От същият клон е Азир, х(г)ета от Кидир. Каза да затворят богатството,  с Писаното Слово свързаха частиците. Ил Писаното богатство научи, в паметта му е чистото Слово, но половината. На Атридите по ридовете са клонове божествени и пазят се телата им. Пазят ги изсъхнали в гробници, от вашето Слово там има положено. Роди се там Елеиа (Хелиос) от Небето, Небесен бог на Светлината.

От пръстена  проклета  е  красотата на тираките в Ида, от Извора на чистотата са по ридовете. Тръгнаха и засяха Аксиа, там е  дома на Еней. Тръгна Еней да прочисти ридовете.В името на Клетвата и Извора при Ида (Родопи), в името на дадената награда е тази война.

 Камъните разделени са и рохка е земята, а Тот майстора лепеше ги в Илирската земя по Дрина. Гроздето от бащите вечни там посади, на Аксе в полето  името по  зетовете повели. Спря войната с битката при Талия. От там битката премина по Вит. От камъните под небето на Сейдон иберите направиха се тогава. От децата на Тир изгради се Бога, излезе Есоп от Теон ,тивеевия. Слънцето от тяхната светлина. Войните,  ахейците тогава капан им направиха .Истината затвориха и изчезна посятото от Ида, а Енеа пратиха при бащите.

После Тот в Рила, в Земята от Светлина дадена, запали камъните, даде началото на Управляващия Род (Дуло) на Бризеите, мъдреци от вашите. По дирята тръгна и на него дадоха написаното в Сидо (Соди).

Търсеше Извор на Ариите, дадоха му карта с пътя на корабите. Направи ковчези(кивоти) и Небесното слово положи, мирото зарови. От Бащината земя иде Светлината, от  бащините кораби ,от Горната Светлина е. По лете излязоха Зах(г)ридите и тръгна рода, направиха отново земята на Идите. По тази война  наизуст учеха Писаното богатство от Боговете и Клетвата…

ПЪРВА ПЕСЕН. ЧУМАТА. ГНЕВЪТ

(скрит текст в личните имена)

Автори: Руните говорят: