ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ РАЗГАДАХА МАГИЯТА НА БЪЛГАРСКТИТЕ ХОРА

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ РАЗГАДАХА МАГИЯТА НА БЪЛГАРСКТИТЕ ХОРА

Изследователският екип "Руните Говорят", който дебютира с фотоизложбата „Неразказаната приказка на българската история“ в Националния Музей на Образованието и гостува на Международния фестивал "Дни на тракийската култура", направи още едно значимо разкритие за българската история и традиции - магията на народните ни хора.

Екипът, разкрил древността на българските букви и научно обосновал находките във всички краища на страната с преходите на писмеността, бе подкрепен и от Посолството на Кралство Мароко в РБългария, начело с Нейно Превъзходителство г-жа Закиа ел Мидауи, припомня ВИП Комюникейшън.

Със собствена методика и инструментариум за разчитане на древното българско руническо писмо и система за анализиране на артефактите, "Руните говорят" издадоха и дебютната си книга  "Заветът", посветена на великия български владетел Кубрат.

Интердисциплинарният изследователски екип в състав Борислав Стамов, Мила Салахи, Патриция Кирилова, Стефан Ганев и Даниел Калчев има за цел да възстанови изгубеното Познание на нашите предци и да докаже, че българите стоят в основата на световната цивилизация.

"Руните говорят" са носители на три поредни награди за Родолюбие, връчвани в деня на Будителите от Международната Организация на обединените българи, под патронажа на Съюза на военно-инвалидните кооперации – с председател Борис Николов и инициативата “Една детска сълза – една молитва”. 

- Г-жо Салахи, какво провокира Екипа "Руните говорят" да разгадае магията на народните хора? - От една година нашият екип работи съвместно с екипа на хотел Севтополис Медикал и СПА по създаването на изцяло български релакс програми не само за тялото, но и образно казано за душата, като вплитаме част от древното познание в съвременните технологии. Подконтекстът е да се популяризира древната история на България пред света. Консултант на проектите е доктор Ивайло Христов, хирург и дългогодишен управител на Медика Албена, доказал се в своята област. Така започнахме. Вплетохме древната ни история в изцяло нова концепция, като заложихме на Царя -първожрец Орфей, легендарния певец, познат не само в древния свят, но и днес на света. Танцът е неделима част от мистериалната обредност на нашите предци и това се доказва много лесно чрез артефакти от неолита до сега. 

- Защо народните ни хора са магия?

- Всички сме чували за неравноделните тактове, но те не са само при нас. Когато екипът ни изследва дадена епоха се налага да правим цялостна реконструкция, вкл. и на фолклорa. Направи ни впечатление, че на много места извън пределите на България, говорим за региони днес, които нямат нищо общо с нас, към момента са се запазили част от хората и някои неравноделни тактове. Това е още едно доказателство за влиянието на културата на нашите предци в световен мащаб. Подобни ритми и хора има при берберите, за балканския регион се знае, че граничим сами със себе си, в днешен Ливан, колкото и странно да звучи - дори при баските в Испания и т.н. В тези региони това са само остатъци, но при нас е запазено огромното богатство на неравноделните тактове, а техният физически израз е заключен в стъпките на хората. Преди 2 или 3 години от организация „Таратанци” събраха стъпките на народни български хора, изобразени в графични схеми, и направиха изложбата „Последвай стъпките“. Екипът на Таратанци заслужава адмирации, а тази изложба трябва да стане достояние на всеки българин. Още тогава знаехме, че тези графични изображение са ключа към разгадаването на лечебната сила на нашия танец. Стъпките на различните хора образуват различни геометрични фигури, когато пуснем 4D „поглед“ чрез инструмента Окото на Вселената и виждаме невидимото. 

 - Какво „казват“ стъпките на народните ни хора? 

- Труден въпрос, защото, ако го кажем по начина на предците ни, никой няма да ни разбере. Самият им духовен светоглед е съвсем различен от нашия, а за да ги разберем трябва да мислим като тях, но ще цитираме и ще обясним един пасаж:

„… Танецът звезда записва, вик от сотирите с кода в ръцете извива се от момък и знание е. Очи в очи с момите построяват се, докарват Слънцето! Това пробива покривалото, остатъка от сиянието с натръсване посяват… Танецът писалка е и път за божествена енергия. Молитва построена, сила да премине към вашият съд. Съшива се половината с Господа и излиза майстора К…Построява се с Л в земната енергия. Литва лекарството, виж, смила се…“.

Самите стъпки на ениното хоро описват звезда, видно и от снимката. Характерни за него са движенията с ръце, които чрез езика на символите означават прославям на земята, докарват Слънцето-невидимата сила. Вик от сотирите - сотир, сатир, сотер буквално означава превръщам се, преобразявам се. Сатири в миналото са придружавали бога на виното Дионис - нито хора, нито животни. По- късно са изобразявани и по иконите в християнството известни като кинокефали - хора с глави на животни, един вид пазители. Танецът писалка е за божествена енергия - влияе върху тялото на ефирно ниво, път, че не ни трябват други приоми, за да сме в добра кондиция. Молитва построена - стъпките, сила да премине в телата ни. Съшива се половината с Господа - от главата до кръста, където са органите ни на осезанието, а в гърдите ни е централният орган на имунната система - тимусът.

- В този текст има и единични  букви - те какво означават?

- Всичко започва от тухличките в нашия организъм - гените, като информацията е многопластова и комплексна. Буква К е ген, сега известен като KANSL1. Протеинът, произведен от гена KANSL1, се намира в повечето органи и тъкани на тялото преди раждането и през целия живот. С участието си в контролирането на активността на други гени, този протеин играе важна роля в развитието и функцията на много части на тялото. Л в този случай е лимфата, тъй като тя е единствената система в човешкото тяло, която тече отдолу- нагоре, показано в израза заключва се в земната енергия с Л, а и в същото време много важен ген L1CAM - той дава инструкции за производството на протеина на адхезионната молекула на L1 (съкратен до L1 протеин), който се намира на повърхността на нервните клетки (невроните) в цялата нервна система.

- Това означава ли,  че нашите народни хора са истинска магия?

- Може да се каже, но когато ги погледнем с други очи в нашето време стигаме до извода, че нашите хора са епигенетика на ефирно или модерното квантово ниво, но не трябва да се гледат комплексно. Всяко едно хоро си има своето точно място не само по отношение на тялото ни, но и за даден географски регион - съобразено с енергийното излъчване на земята. Отговорът за силата на хората се крие до голяма степен и в шевиците.

В едно наше интервю неотдавна обяснихме, че епигенетиката е най- бързо развиващата се наука или влияние върху ДНК чрез външни фактори, с процес отвътре без директно вмешателство, (както технологиите CRISPER) за лечение и подобряване на общото състояние. Нашите предци са ни завещали този метод заключен в стъпките и ритмите на хората. Дървото от корените си не може да избяга, факт е, че наблюдаваме едно ново възраждане на нашите традиции, а това означава самоосъзнаване и по- добро бъдеще за децата ни. 

Танцувайте хора, не залитайте по чужди практики, защото те не са ни вродени и нямат ефект, а ако имат е временен. Вместо модерното на фитнес, просто играйте хора, те са записани в нашето ДНК!

Едно интервю на Патриция Кирилова

Снимки: https://taratanci.com/ 

"Нашата мисия е да срещаме съвременния човек с българските народни хора и танци по неочакван начин – чрез уникалните форми от стъпките на хората в комбинация с типичните етно цветове за всеки регион. Създадохме този „графичен език“ и се заехме с мисията чрез него достъпно и забавно да представим народните ни танци пред българи и чужденци", казват от екипа на Таратанци.

Непрекъснато призовавате за любов, безусловна любов, любов към ближния и т.н., а не разбирате, че превръщате тази свята дума в клише и изменяте енергийният й заряд. Когато използваме нещо, дори и езика трябва да осъзнаем за какво служи, как вреди, как да ни е от полза! Словото е най- силното оръжие, физическият израз на мисълта!

За Новата 2020 година  Ви пожелаваме да не се превръщаме в клишета сами, а да бъдем Творци на една нова, силна и свята България, защото от Родината, започва Любовта!♥️🥰♥️

Илиада- Криптиада, Седма песен Единоборството между Хектор и Аякс

Седма песен- Единоборство между Хектор и Аякс- Погребване на мъртвите 

започва с разказ за царство Сандо (Индия, основно в щата Кашмир),  което сме споменавали и в предходни песни на „Илиада” и неговият велик цар Парис (Александър). Там в Индия великите арии са построили новата Варна (трета поред – първата в днешна България, втората в днешен Иран – известна като Суза). Мястото, откъдето  тръгва към днешна Индия Парис (Александър) е областта Партава (по-късно в тази област е създадено царство Партия). Царският род и основната част от  хектите по описанието на  Омир е от първата Варна (в днешна България). Споменава се и нарицателното името на Варна – Ил, което идва от старобългарската дума илъ-глина, иловица – глинеста почва, която след време (иловицата) е поддала, за съжаление великолепната Варна е била погълната от морето при свличане на земни маси. Верен е спомена в древния летопис, че Варна е върху „река Камандър” („Скамандър”), както вярно е тълкуването на името на „реката” като „каменен поток” – знаем, че и днес има множество свлачища (по официални данни 89 броя) в морската столица на България. Древният град Варна, с нарицателно  име Ил се споменава през XVII век пр. Хр. и в хетски летописи. След потъването на престолният град Варна  явно царският род е отплавал, с оцелелият аристократичен род и конниците-войни, т.е. посветените. Създава се ново царство Партава съвместно с местното население. 

От разказа  на Омир не можем да потвърдим, че „откритият” град Троя от Шлиман е Троя, защото описанието на града е за първия град Варна. Също така не можем да потвърдим, че е имало Троянска война – всичко, което е разказано за тази война е плод на един познат за нас т*Омирски стил, ползван от великия Омир (по време на тираниите от VII и VI век пр.Хр. в Атина).

Вероятно в „Илиада” е пресъздадена Битката при Кадеш, състояла се през 1275г.пр.Хр.  между египетската войска на Рамзес II  и  х(г)етите  на Мув(б)атали. (Тя се провежда на брега на река Оронт (Онти, Онт) , в днешна Сирия. Битката включва около 5 000 бойни колесници, вероятно  най-масовата в това отношение. В нея също така взимат участие и 9 000 пеши войници).

Тиранът  Пизистрат не само подложил на окончателна редакция „Илиада“ (без да предполага, че скритият текст остава изцяло съхранен, тъй като не е бил от посветените) и „Одисея“, но  е  учредил и празник Панатенеи „всеатински“ фестивал, най-важният за Древна Атина. 

"...Поемите на Омир надхвърлят рамките на художествено произведение и по начин на ползване. На времето си те изпълняват функцията на своеобразна наука-мъдрост. В зората на античния свят поетът е философ и учен едновременно…започват да се считат за извор на цялото знание и практически за учебник. По тях учат децата на четмо и писмо, но също на история и на всякакво друго знание. Постепенно Омир се налага като абсолютен образец и авторитет. От него черпят сюжети, цитират го, за да се аргументират, учат го наизуст. От една страна, той е народен певец и творческата му практика е народопесенна. Но вероятно използва в някаква форма и писменост,за да си помогне при изграждането на творба с така оригинална композиция. Той е може би първият, който се опитва да й придаде завършеност от нов тип.” 

(Богдан Богданов, Мит и действителност в Омировата „Одисея”, София, 1971 г.).

Много е писано за великия Омир, но явно Богдан Богданов най-достоверно е доловил характера на „Илиада”, че Омир е един „аед”, и това е точно така – той е типичен Т*Омир.  (МЕОНИД – име на Омир, защото бил син на Меон или защото произхождал от областта Меония, старо име на Лидия в Мала Азия) , в случаят създал едно „народопесенно произведение от механично свързване на отделни по-малки епически творби и с това обясняват противоречията в поемата.”, но е кодирал в нея истинската ни история.  

Царството Сандо (основно на територията на днешен Кашмир – Индия и Афганистан), в съседство с днешен Иран. В земите на днешна Индия, ариите съграждат великият престолен град – поредната нова Варна или Варну, намиращ се южно от Балх и наричан от данайско-ахейскиите племена Аорнус(от арии). Вероятно e, следвайки авестийското произношение Аорну. Някои учени считат, че езикът на книгата Авеста е всъщност партянски език, говорен в областта Партава (древна област, известна от Авеста като Партава) на запад от град Балх. От Партава е взето писаното знание – меда както образно са го наричали тиреите и сънародника ни  Омир.

Казано е, че произходът на великите арии е от Бога-Творец. Именно ариите създават царството на Сандо, създават следващата Варна в земята на днешна Индия – това показва, че където и да са  отивали нашите предци са пазели истински своите традициите. Авторът на „Илиада” ни показва, че дори в края  на древния свят (по неговите представи за света) белите арии строят, създават градове, създават цивилизация.

В царството на Сандо не само строили, а са успели да пренесат със себе си нови, непознати за ареала храни в областите Ватина  и Лада, дали са писаното слово – знанието на Великия Господар за Лоното на небето,за Луната (като един от символите на небесата). Ясно е подчертано, че в новосъздаденото царство Светлината- знанието е от Бога писано и предадено, от бащите. Ариите, белите са господари не само на писаното слово, но са и творци на мирото – имаме предвид на мистериялната обредност и култ.

Нашите предци са запознали избрани представители на местното население с писаното знание по дъсчиците, включили са ги в мистериите, посветили са ги в учението на Боговете.Положили са клетвата в завета, с танеца-хоро. Преди да изпълнят ритуалът-клетва са пили вино примесено с билки, като една от билките е „небесният” Ледон (LEDUM palustre)  – горски розмарин или беладона, познат в древността, като блатен бучиниш.

Тази билка има приятен аромат, ако точно е дозирана с вино хората изпадат в транс, но ако се предозира причинява главоболие, интоксикация (отравяне) и дори смърт.Това ни показва, че посветените жреци на предците ни  са имали познания в областта на  медицината.

Цар Лаомедон – основателят на Троя (Варна) е именуван владетеля на народите – тази титла ще се повтаря във вариант „цар на четирите посоки” в древните държави в Двуречието – Шумер, Акад, Елам и пр.. За цар Лаомедон, според  легендата е построена Троя (Варна), но той не се отблагодарил, както обещал на Аполон и Посейдон.Тогава Посейдон се разгневил, докарал много беди – болести, наводнения и други злини. Изпратил му морско чудовище. За голямото бедствие случило се в древността на град Варна отзвук има в българското народно творчество и това е описано в книгата „История на България” от д-р Ганчо Цанов.

СЕДМА ПЕСЕН: 

Хектите от Парис са войски,  в царството на Сандо. От Твореца са великите арии .Дадоха великата Варна, ариите я построиха. От разрушеното меда бяха взели великите, от милостта по ъглите в земята, има,  в полози построено е. Храната засяха на В(Б)атина в земята и Лада. Даде се Словото на великия Господар и лоното на Луната. Даде се от бащите, от думите на Бога, от писаната Светлина. 
От първите са думите, от паметта.От словото на господарите,на творците от мирото,от Пелите(Белите) са. 
Излязоха дъсчици и разбра се за небесния  Ледон (БЕЛА ДОНА) . Разбра се за Ариите ваши и войските де идеха от царството, от  думите на Рес .  Тиде дойде от меда на Мериот,  добрите са, от войските на Еврип .

Ил даде на антите, тръгна да посее краостата и светлина в Аксад,  от вашите меди бе. Дойдоха кенахите, от Лати дойдоха, а алтите удариха на Каманд царството. Но гроздове от антите спасиха се през Енор. Техният Алек тръгна към царството на Сандо .Сияйните творци посяха Идон и Лемно, от скритото напи се вашият Азон.

От извора на камъните са великите в Алипи. От писаното четяха, обгрижваха го ,както бе указано.Те са от нашите гроздове и роднини, помощно коляно. Клон са вречен, излязоха на Анел от рода,от нашият Аксии.

За битката дойдоха да помогнат на войските, за камъните в Кима(Египет),  де името по камъните пазеше се в Сени(Сена). От Есид идеха с милостта, отидоха в Пир, повеляваше ги Илаи добрият мъж . В името на царете и дедите тръгна Сераг(х) с клетвата в ръцете. Врече неговите, от разрушеното направи,  Сиеф е  неговия дял. Седнаха и слепиха за  гроздовете в Динор.

С името в  магичната лоза, в обитела, де за  виното  пазят писанието Магове, от питото със светлина затвориха се. Принадлежи им кедъра по тавите (шишарката) и молеца. Пиха при Балг(х)аи от вечния Азу, де молеха се да им дадат да бъдат от вречените в Светлината. Повелиха ги, даде им се да се врекат. Тръгна рода на майсторите и името на рода. Наш род е коляното на Асир и от нашата земя словото тръгна. Пазеха от бащиния Тир дървото(родът) фареите.
Пътищата по морето яздеха, от лъвовете Егея кипеше.  Излезе и влезе великия Исиф. Отиде да учи от учителите в Тиа, от даденото в Партиа, от белите господари , творците, от Светлината. Научи се за чистотата и врече в Пами гроздовете на  Хам с думите за името в Идеон.

От египетските гроздове е Пела, от мъжете стари на Елеф. От милостта на Сати, карийския. Завърна се Тир, запази го Сети, идещ от Мерио, от името на дедите влезе с  името Илир. Пи от бащините камъни Тисей, влязоха одрисите в Тиса, в Кадмия  името от гроздовете на  даките  излезе. Дойде Талит при Мадаро при гроздовете на Тиреите, камъните и милостта. Светлината с камъните посяха те в Иле на Терес.

На Дан рода разболя гроздовете, но роди се от  рода на Илае в полето сина Дион,  излезе от извора  за Палаите (древните). Дойде в Ниса,  Господа с тях влезе, родството и с билката затвори се.

Лидийското биле пося се с лозите на Алек. В Дуор построиха кораби великите царе на Етона. Пазеха доброто те,  великите. В Слънцето с танеца  врекоха се.От пътя на бащите дойдоха, излезе лозата на Кадем. Неговото име записано при даките е (цивилизованите) в Сирдо техния. При тях има от милостта на ситите. Преди това от Лин е знанието,  дойде в Демио от Иремие, де върви с огъня по лицата им. Направиха Туло, в знанието  врекоха ги, очите  отвориха им в Сиена , във Феле аксийската и Халеп (Алепо). Тръгнаха към Пенел и Мекно, да помогнат идеха.С богатство напълни се  Енел и с името.

Светлината излезе, запази се Бога .Направи се за нас от падналото, залепи се и тръгна светлината.  На Лада от  земята камъните тръгнаха. Свидетелите са в дома на Сана и Фиси великият. В нишите на хеопите има под бика. На Бал взе се от богатството и продължи се. Направеното по  небесата извито е,  за да тръгне даденото от вречени.

Изискване от суверена за ревизия на българската история е внесено в парл...

Изследователски екип „Руните говорят“ внесе в Народното събрание изискване от суверена за ревизия на българската история. Патриция Кирилова и Мила Салахи разказват за своята инициатива и неуморна дейност за преоткриване на българското величие от древността - в студиото на ТВ „България 24“

Илиада- Криптиада Шеста песен – Среща на Хектор и Андромаха

Шеста песен – Среща на Хектор и Андромаха – е разказ за историята, за географията на разпространението на учението  на предците ни. За войните, водени в негова защита в Азия, Африка и Европа. Това е разказ за невероятната воля, непоколебимя дух и за саможертвата на дедите ни да сътворят Новата цивилизация в древния свят . Точно българската  цивилизация стои във фундамента на днешната човешка цивилизация, което е предизвиквало и продължава да предизвиква възхищение и преклонение, но и завист,  омраза сред чуждите племена, етноси и народи, което може да обясни причината за откровените лъжи за нейното сътворение и непрекъснатите опити от най-дълбока древност до наши дни за присвояването й.

Благодарение на най-големия поет от древността Омир днес можем да разкрием истината за величието на Българската цивилизация.

ШЕСТА ПЕСЕН:

Сим,  вашият е от Тис, а Каман искаше царство, от иксите е Каман. Тогава на медите в града Арис рудата на коня посяха и завряха войските на Идрис във Фелти, от клоните на Зеп и дадени са му берберите  ваши. Хляба не стигаше и ония армии в полето завряха, пет войски от астите влязоха на Тев(б)ко. В царството пазеха ги тия. Ония от антите, де в сияйната Блера са с думите от паметта на хадите(хетите) и Села(Петра) са. От тези на Сати, от техния път при Тефи езерото ври. Пил от великите за пътя ,от даденото в дом клетвата смени.  Искаше Тир да надрасне, но надрасна го Атир дошъл от красотата на светлината, изучил се от Рес във неговата Хекуба(Хатуша) даде му се.

Бащите нападнаха в Тидея, но даде се Дид. Старият Хеле от вечността оглави и царството Газе напълни, напълни го с думите пазени в лидийският Фирас.

Изиф, белия даде Словото във Фонти на антите, преди това тия бяха Майсторите ликийци, но поискаха царство и в полето и излезе Дамиа . Тръгна рудата и пазеха кубаните в гласа си словото и напълни се с плочи на Каманд от  царството. Астите докараха камъните с кораби от царството на Сандо.

Болесттта за нашите царе е от канаите (кенаите) направиха се царе от нас. В писаното богатство скалъпиха се. След време умря и буковият клон на витите в техният Мадо . Затвориха го войски от нашия род. От тях е Илай търпеливият. Бързо тръгна през Нофора. На Лебфизи небесените царе са управляващ род. С лице и ръце затвориха се, тръгнаха да защитят Дид. Те му помогнаха. Затвориха домът на В(Б)алем, за да не излезе там построеното от първия конник,да не излитне. Нитовете  в сияйния  Талес са. Даде му се да пази паметта по Ебла и издържа. Тогава полетя Ное, врече се.  От неговите ръце Тала  тръгна. Затвори се пояса с в(б)ените.

Ило на куб(в)аите направи се , посади се семето на братята при стария извор,  де имаха Сердите. Тръгна небесната клетва и направи се селището Кабсира. Армиите на Кадем великият дадоха им от старото, да пазят писаното от нас и новите родиха се!

Сам Сим им даде род и име на кеноите в акайския  Ксанти, при  великата обител е името им.Имаха го те от Дан.

Пазеха иксите Бал от утробата виждащия,  от Елфския род, от дял  на Сотис ,де преди от тях раздели  се  на три Извора. Господарят помогна в Беба на Светлината да се вречат и либите се направиха, завърнаха се в Онти за кучето пееха по пътя. За Теб(в)а и царството по реката, за мъдреците и пътят на анкха(живота)

От писаното богатсво на Бал и любовта е Седон, От небесните птици прочете за гроздовете,  де обгрижват ги в дома,и че ще се прероди цар от Титиа,бащината. Есир е и род ще се даде.Царят ще врече хетите .  Словото от вечността на тиреите  даде. От вечните кунаи вати и танеца на боговете!

Дид падна ,бащиният. Влетяха в Тиа хедите,  главите им изклаха. По век е царството на Рез. Иле е,  царството на Извора.

Небесната светлина от Лида е в думи  от Тиб(в)е, от лидийски  гроздове в  Тир е Тифон великия. Врекоха се анеите преди това.В селището на карийците влязоха дорийците,по сияйното поле тръгнаха и  Хам посолиха го. Написаното замърсиха, те другите са. Бяха роби от  Хам на  господаря.  Пламна мъката и заровиха царството. Тогава армиите на Сати  тръгнаха за Сана и заровиха я.

Бяха доволни от красотата посята от дъното. С красотата влезе Камам, Алпите в Пам напълни. В Бора вечната витите имаха гората,но затвориха се по това, армии  идеха към царството да замърсят Илис .Изтърпяха техните, от  Пазителите. Отново Слънцето тръгна с танеца и клетвата. Издържа  и Управляващият род на Баан и  вашия  Ену,  вуйчото  от това Слънце на Хор ,от вречените е.

Написа с ръцете си за Бога и милостта литна с един от пазителите към Раве. Талит великия попита дали може да пие от Слънцето на родът.

Беше неговата светлина в Беба, де пазеше се от полета на боговете със Сосер, педя от написаното ,от дядо му Орфе. От учителя и клетвата при  коня, де гравираното   от светлина е  и помага .

Над това Знание е Знанието в  обитела. В дома на акадите клетвата положена е,  в онази част, де се роди Омис .

ИЛИАДА-КРИПТИАДА, ПЕТА ПЕСЕН, ПОДВИЗИТЕ НА ДИОМЕД

Петата песен  на „Илиада” започва с разказ за дареното  на Небесните мъже (бащи) и града Фести с великолепния  Фестоски дворец  на остров Крит(Крети). Авторът посочва, че дареното е за рода на медите и техният цар.Това означава, че медите са един от петте рода на майсторите заселили се на  острова. Известно ни от прословутият пръстен на цар Минас.Там изрично се оповестява,че Ил смятан за основател на критската Ида е син на Тир, а във втора песен,че той е петият пил от Слънцето .Преселва се с пет рода от посветените. Естествено се налага предположение, че тяхната аристокрация много добре е познавала и владеела знанието. Посветените меди са едни от  създателите  на Крито -минойската цивилизация (или Минойска цивилизация), зародила се  около 3000 г. пр.Хр. – това ни казва безсмъртният поет Омир, видно и от идеята заложена в артефакти намирани в този ареал.

Няма ги вече сияйните, няма ги  творците, но Слънцето и Словото са същите. Небесните Тир, Тис и Рея ( превъплащение на Лилит)  са предали тяхното Знание. Казано  е, знанието и Словото  да се брани,  с  оръжие  да се пази! Според данайската митология,защото според нас, е несъстоятелно от научна гледна точка понятиe  древногръцка митология, Арес е  син на Зевс и Хера.

Явно Великият Арес – Цар-жрец и  Цар–войн на медите е водил  успешни войни с данайските  племена, защото те го оприличават, като Бог на коварната, жестока и вероломна война (за разлика от Атина –  Богиня на честната и справедлива война). Негови сакрални животни са орела-лешояд и кучето. Арес воюва тежко въоръжен с копие и горяща факла, на колесница, която се управлява от двама от синовете му – Фобос и Деймос (Страх и Ужас). Негова съпруга е  Афродита и техни синове са Антерос, Ерос, Химерос, Фобос, Деймос и дъщеря Хармония (има и други деца от други жени). Според  митологията основно твърдение е, че амазонките са родени от дъщеря му Хармония.  Разказвачи на съперниците, твърдят, че Арес е ранен от Херакъл в битката за Пилос. Освен това Херакъл в тази битка е убил сина му Кикън – това е малко вероятно, тъй като Херакъл и Арес са от  нашите  родове (въпреки че в някои случаи между родовете е имало войни). В „Илиада” официално обаче пише, че Арес е победен от Атина, която е била на страната на ахейците. Има достатъчно сведения за трирейския  произход на Божествения Арес. Софокъл го нарича „роден в Тракия“, тирейският (защото едно от правилните названия на предците ни е тиреи от Тир) му произход се вижда както в „Одисеята” на Омир, така в „Героини” на Овидий. Арес „не бил обичан от боговете” в данайския  пантеон, дори от неговия баща Зевс.

Парите са тиреи,посветен род разказващи историята на  българските родове, за мистериалното познание, за магичните формули. Но и те – парите са на педя от великото познание.  

Сияйният Еврип отива в Сена (Сана, днешен Йемен) да дари светлина и успешно изпълнява възложената му мисия.

Африте вероятно става дума за част от едоните, които се изтеглят от остров Тасос след завладяването му от финикийците по африканския бряг и стигат до Картаген.

Астите са едно от племената обособяващи Одриското царство. След разпадането му (около IV в. пр. Хр.), астите се обособяват като отделен етноним. Територията на племето се простира в ареала на реките Арда, Марица, Тунджа; между Странджа планина и Хемус, достигащи до Черно море (Бургаско). Предполага се, че ядрото на астите е град Марса (днешен Хасково). По-късно племето нарича територията на днешна Странджа- на свое име Астика. Астите се появят при земята на абантите в Ксантиа,  за да ги запознаят със Словото, да им предадат знание, което знаят наизуст(в паметта си).

Остров  Евбея е обитаван от абанти (сабанти), за тях Страбон казва:

„Дишащи смелост абанти владееха остров Евбея”, а Аристотел казва, че са тиреи, тръгнали от фокидската Аба, и се заселили на острова,като преименували обитателите му в „абанти”(сабанти).

Феноп е Цар-жрец на фригийците, който разпространява Словото и знанието сред своя род (племе). Омир го определя, като велик мъж.

Ликите са получили Емона (град),Името й вероятно идва от царица-жрица. Казаното от Омир за Емона е още едно доказателство за положението, което имат жените сред нашите предци. Мисията е успешна в  Ликия – територия в югозападна Мала Азия. В древността на запад Ликия граничела с Кария, границата минавала по река Аксон. На север e граничела с Писидия  и  Фригия, на изток с Памфилия. Населението e от рода на ликийците, които са наследници на Божествения Тир. Планината на боговете Олимп  е в Ликия.

Хектите (хетите) разпространяват Словото сред хиксите (хиксосите). Живота (анкх) върви сред тези родове (племена), той е същият както при дедите им, запазено е чистото учение.

Садрас предава на рода си светлината, той извайва  Галиеиа и Летиа (най-вероятно става дума за остров Корсика). Летия  е община в областта  Южна Корсика,днешна Франция, остров  Корсика. На островът се намира и град Галерия.

Царят-жрец Педон (от наследниците на Тир, от Или) е предал знанието  на мидоните и е построил легендарната столица Тион (Дион Разположен е в Пиерийската равнина, край едноименното село Дион -до 1961 година Малатрия, на 13 километра южно от град Катерини и на 6 километра от крайбрежнието на Солунския залив, в северното подножие на планината Олимп). Първото споменаване на Дион е от Тукидид, който казва, че това е първият град достигнат от спартанския военачалник Бразид,след като той навлязал от Тесалия в Македония по пътя си през владенията на съюзника му Пердика II в експедицията му срещу атинските колонии в Тракия в 424 пр.н.е. Мидоните  на цар Педон  живота (онх) словото разпръскват по дъсчици, а армията дава  клетва да пази словото в Пела. Мидоните (по-късно МАКЕДОНИ, когато се сливат с едоните) успяват да запазят знанието чисто.

Омир казва как се наричат обобщено светците- нашите предци, което е и едно от техните наименования – тирехи (чисти,сияйни,бели). Те предават на българските родове (гроздовете)  познанието. Учението  от Слънцето. Дали са конете, научили са ги строят домове. Божественият Тис дал знанието  да строят кораби и да плават по  морето с тях, да ползват морските блага.

На  езерото Фис-целувка (по всяка вероятност старото име на Варненското езеро)  домът им  загинал и те отплават с писаните камъни и Словото. Така учението е спасено.

Терк посветен изцяло в словото, в учението и неписаното знание е бил в състояние да попълни изгубеното. Милостивият Терк пазел учението чисто, като се сродил с дъщерята на местният  цар със сватба. Дървото на знанието на Терк тръгва от сардите (серди). Името на Терк до днес е запазено в  името на една река Те́рек (Терк, Дагестан). В Седа нахлуват карите (племе от Мала Азия) и пленяват пазителите на камъните, но на помощ идва милият Адир.  Най-вероятно Терк е убит, тъй като Адир след победата над карите,  спасява писаното сСлово.

Азихите са получили знанието за тяхното Слънце от  Царя-жрец Акил. Споделяме виждането, че Акил (Акал) е великият цар-войн Ахил, както е изписано името на надпис с критско-минойския линер Б. Това сведение за Богоравния  Акил (Ахил) на Омир поставя под съмнение историята с Троянска война!

Учението на предците ни е разпространено от Иморх в днешна Италия през града на Адриатическото море Фаноо (Фано).

Нашият Тарон (Аарон в Старият завет) тръгва по земята със седемте едепти (адепти) да  разпространи учението. Името му е останало в историята на Велика Армения, като област Тарон, в която  била столицата Мцурн (днешна Турция, вилает Муш).

От крепостта на Моди (сега село Моди, разположено в североизточната част на Халдикидическия полуостров. В източната част на планината Коляни) тръгва знанието за рода на Дон.

Светлината на знанието стига до аксадците (акадците), с които сме сродени и  свързани с клетвата. Предците ни  дават царският им  род.

ПЕТА ПЕСЕН:

От бащината земя на божествените меди  дар е старият Фести, от небесни мъже. Иде Арес Бог от тях, старото слово нижеше. Нямаше го царството на творците,но писаното по паметта вървеше .Ида смениха и Фести с Тиарна.  Нямаше ги сияйните,нямаше ги творците,но същото Слънце и слово бе! Небесните го пазеха и даваха го, знанието тяхно от Слънцето в името на Тир! От Небесата е казано с оръжие да се пази. Парите всичко казват за родовете,за магията. На педя е великото! От камъните и вечната светлина даденото е. Техни са камъните магични. Еврип,  сияйният отиде в Сена.Светлината подари и напълни с нея. Полето на Онсти дадено е на Енел. От Африте тръгна Тиа (град Тиа,Етиопия). Астите появиха се. Пееха тия Словото в полето на абантите-Ксантиа. От тия е оня Феноп, от великите мъже.Излезе красивата Емона, напълни се, ликите велики я напълниха и от Тир са. Хектите(хетите) разпръснаха на хиксите словото, нижеха живота(анкх). Същото е, тръгнало  от дедите ,от питото преди! Великите направиха земята в Лимпди,оная лоза на Ериб е, от него са чистите.От светлината  е родът на Садрас , извая се Галиеиа и Летиа.Преди цар Педон в името на Тир направи Тион. С клетва върви  знанието в градовете. Крети е от красотата на клетвата. На Мидоните  царя Педон от Или е,  живота (онх) разпръсна по дъсчиците, с армията даде клетва, Словото в Пела, думите техни останаха.

От тирехите е името на светците, на гроздовете опора е то! Ето излезе езерото Фис, застроиха го. От бащите преброени са конете(конниците по света) и домовете(храмовете), от Тис са  вречени в морето, Енел излезе  от тяхното богатство. От горното Слънце дадени са, дадоха се царете. С думите слепиха ги. Домът им загина, с кораби тръгнаха,с камъните  думите дадоха.От дебрите на Или  са старите  камъни.От  единственото Слово на майсторите, наши са!

Терк държеше от словото, виж Ефлаар,  от небесното знание напълни. Милостивият Терк пазеше казаното,направени със сватбата  техни са гроздовете в Лагеия. Дървото тръгна на сардите. В Седа нахлуха карите, но пазеха техните служители, де държаха от камъните.Дойде милият Адир.Влезе Адир при коня, пи от дедите,тръгна клетвата, езика слепи. При азихите   тяхното Слънце от Акил излезе .Свързани с името и бика от Иморх на  морето във Фаноо тръгнаха гроздове. С тях  спря войната и зарови се красотата на парите, де пили бяха от първите седем и камъните! Вашият Тарон тръгна по земята със седемте едепти. Свързаха се с керите в Сирап в името на светлината с халки(сватби) .Преродиха се мъжете, направиха го,  с думи хитри  построиха клетвата и врекоха се  на нашите гроздовете в Аксиам. Творци от светлината тръгнаха,  от крепостта на Моди, в домът на Дон дадоха от същото Слово. Роднини са ни аксадците, с клетвата са свързани.Светлината дойде от техният Ефит Сефех, царете им дадохме  и техните дни тръгнаха! Нашите,медите  помагаха да се ниже и реди писаното от бащите, помогнаха в Тефа да излязат учители. Дадоха Кир  излезе, роди се дома на майсторите. Думите излизаха от паметта, в Дости Финей прочете ги и погрижи се да се разпръснат. Стълбата смени се с Дарий, с неговото име каза на мъжете в Софий ,по бащината Арда,  за Слънцето за бащиния Тир. Слънцето на Меон с коня са направен от  небесните мъже е, предвидиха те светлината на Парис. Разпръснаха се  белите,направиха Фегес и Медеиа петата при прохода с камъните.  В Тие сеанската,  роди се  на егейците писаното Слово.  Словото е от  господарите на всички клонове и гроздове.От тяхното лоно е.Тогава дариха го на Тафии и управляващият род на Таба, акайската. Имаха сабантите Тион небесния, имаха морето  мъжете,  вечните от вечността, ликийците. Пълен е  коня на Тион със Слово. От клетвата и пътя е  е Килея,  от горните напълни,  законните. Орфе великия  от Пафинео тръгна по земята. С  Бога напълни, излязоха  абатите(служителите) в полето,  дето построена е Тората.  От Деиед  бащата,  от нашите гроздове полетя.Майсторите затвори, падна светлината там на  писаното  и питото зарови.Заровиха бикът и видяното от камъните.Есеите нароиха се в  пояса на Сегеф и направиха Кела ,за Парис. Разпръсна се  за началните мора във Ферее. За името от коня ,за тиреите беше войната. Дадоха си сами името, построиха се семити. Премина войната при  нашите армии. От Сана пазителите, енифеите отидоха в Соднон. Там Мамей в бащиния дом(храм)  с гнусни ръце омърси нашето Слънце, заровиха(убити са) учителите от ариите. Помогнаха на Ефет да  пише  и свинете тръгнаъха, Дан е дядо на тях.

ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН. НАРУШАВАНЕ НА КЛЕТВИТЕ. АГАМЕМНОН ПРАВИ ПРЕГЛЕД НА ВОЙСКИТE

В четвърта песен на Илиада продължава драматичната история на българските племена, като пазители на знанието. Тук е описанa унищожителната война между нашите племена и племената на Кенаките (кенаите, познати по-късно, като канаитите, които са част от арабските племена). Опустошено е царството на Приам (на карите)  и това на тибите. Кенаките унищожават царските палати, където е пазено писаното Слово дадено от Тир и го отнасят като плячка. Разрушено е царството на майсторите на Словото, ограбена е паметта за клоновете на дедите ни.За тях е угаснало Слънцето (Илос) и звездите – закрилата на предците ни. Избити са много от родовете на красотата, на белите, на създадените от кучето – тези на знанието. Намразени са мъжете от дома на Хемон (явно става дума за това, че никой не може да избяга от съдбата- виж „Седемте срещу Тива”, „Антигона”, „Илиада” – митът за „ненадминати седем” и т.н.) Оцелелите са прогонени от опустошеното царство при петите в Лемах  и тук звездите и Слънцето (Боговете) отново ги закрилят. Енел (Сфенел) и Капанея (великия благороден син) от поемата „Илиада” не са храбрите ахейски юноши,които воюват срещу Троя, а тези които възстановяват писаното Слово върху камъните,глинените плочици-учението на нашите предци. Възроденото Божествено знание бързо се разпространява в земите на днешния Близък Изток, Пергам (град държава, в днешна Турция), в Титиа, в Магреп ,т.е. където има поселени наши предци. Построен е град Кааб (днешен Йерусалим). Ахил е един героите, но не като предводител на мирмидонците срещу Троя,а който разпространява знанието на дедите ни. Тук не случайно е вплетена една дълга генеалогия от поета Омир, който е от дъщерята на Меон и от речния бог Мелет, т.е. той е рода на Орфей, на Лин и се стига до Аполон (Бога на тракийските царе), от която разбираме, че Омир сам се поставя сред най-великите просветители и учители на нашите родове.

Споменава се за тимирите или запазеното до днес тумири., тамири, томири. Т*Омирите са прослойка от хора специално обучени да изпълняват така наречените „мечкадарски песни”. Почти в речитатив на фона на бавна музика те разказват  действителни случаи.

ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН:

Чрез Словото нижеха се Богове,  Учители от горната светлина.Творците създадени са,идват от бащината земя ,Пазителите родени са тия. На партите,  царските палати сринати бяха, тия дето пазеха думите от Тир и в Партиа  името. Кенаките(кенаите) Словото изнесоха и капана,  дар за Извора направиха. Запалиха царството на майсторите ,на Приам онова царство в полето, в златния Меон, в дома  на карите де  има от писаното богатсвто. В  паметта на клоните пазеха тия. 

В Тиа и Тиби има от него. Звездите затвориха дома, прекъснаха Словото на живота.Техният дом,  от вечната светлина на иксите и клетвата на Илос. Изгониха белите,от кучето дадени.Намразиха мъжете от дома на Хемон .Избиха родовете на красотата и посятото.

Петите са тия в Лемах,  светци от звЕздите дадени. Енел в Капанея от Словото съедини и камъните даде. Илох отиде в полето на Талия и пося го. В Елеф клоните чуха с тяхната билка и  камъните построиха  Кааб (Йеросалим).

Отидоха хектите в Пергам. Ахил от Светлината на дядовците ни спря брат си Сид. Даде му  великия ,даде му от Титиа  камъните.

Тръгна Тит, вашият,  от Тоди да почисти истината ,на Орип сина. Словото от Ида даде им и тръгна свещена светлината на Магреп (Магреб,Мароко). Пазеше и Баакбел (Балбек) с целувката .Тръгна от милостта, виж,  роди се Слово от неговото, от небесното е.

Домът в Ила затвори се , ето напълни се Мелет великия и от пояса на Есид е Словото. Вървяха майсторите, милостта тръгна.От дома откъснати,  с кораби техните думи слепиха.Разнасяха Словото на майсторите, нямаха ариите време .

В  Моди доброто от писаното богатство е,и пълно е. Битка е за Светлината и камъните.

На Лиел извора затвори се. Направиха съд с вино руйно за нас. В селището на извора врекоха ни и от дъното пак тръгнаха клоните. С  ритмите  тръгна Клетвата и светлина по земята,от ръцете.

Армиите тръгнаха да търсят на тарехсите извезаната награда, тръгна отново светлината. 

Бесите от началните учители са. От Управляващ род на Тир са,  на тях  името дадено е.  От Тир е и   Фарис ,цар на Алада и Пир. От Тир великия, виж,  лицето му е, от панейските тираси, от заровеното Слово на Кими ( Египет) е. Завърна се като Надар , господар при Извора .От царството на Села техния род премина в Рим. Тиреите са войски от милостта и Пелезия те имаха. 

На Кир от паметта има писано богатство по камъните в  дома  пази се. На Тиби от дома  и бащиният път в коня  творецът сипа. В седлото е живота (онха), занитиха името . Искаха тяхното слово от красотата чисто да е.Разпръснатите думи от белите и красотата при вратата  излизат ,за мъжете и битката,за милостта ,за битката с  Тион и бащиния Серес. С телата им напълни пояса в дома на дедите.Седи пътя му велик.

Гроздове от Тис поникнаха, ей ти Елика .Потекоха лозите в името на Хелион. Тифос път пое от Акиа към Панеа. Завърнаха се при извора,петите са те завърнали се  от името. Напълни той полето на Панея с гроздовете стари.

Даките са от техния  път,  в онова поле на Ахело, де  Тилос в дома клоните той пося на Фитина. Наградата от Конника видя и даденото Слово. Светлина магична излезе по  земята иде тя от синовете на Тиреите. В Пир от словото пи Сид  и даде се по Онти.

Асир даде се и тръгнаха мантите. Тръгна името и върви ,те го дариха сияйните, от тях идва Дома на земята. Вървяха и сееха,

Когата парите скочиха бързо тръгнаха към тях от дома. Видяха дома разрушен, рипнаха сидите. Пазителите техни хатите (хетите) Управляващите родове на писаното богатство в Мерои, тяхната Каба, и от Велака (Белека). Занитено е  писаното. Пази се  дома с пояса от кораби.

Слепеното издържа, но кадийците влязоха пак в Сена. Бързо заключиха паметта  за родовете в пояса и за Боговете,   яхнаха конете.  Нитове направени са  и пълни са с богатство .Заключен бе Извора  да не се пие от името и знанието умря. 

Майсторите отидоха по писаното (убити са).Светлината в  Сена бе от нашия Меод , де влезе с чистотата при Рама. От светлината на Илис  бе,  с камъните от неговата клетва. Направи и врече  тамирите. Мъжете-войни, де разпръскваха небесна светлина без ръце(устно).От Извора на вечната светлина даваха на войските. Сами са те, клони нямат.Излизат сами, господари на себе си  са .Царете пазят в техните ритми и Слънцето. Попаднаха в Лареса,  да разпръснат светлината без ръце(устно) и с  танеца  да кажат за великия  Енел и Войните на Светлината ,за чистите,учителите. Повеляваха се те сами.