Опасни "тривиални" лекарства

ВНАСЯТ ОПАСНИ ЛЕКАРСТВА ЗА КРЪВНО, ВОДЕЩИ ДО РАЗВИТИЕТО НА РАК

Системите за саморегулиране в нашето тяло са строго специфични, взаимосвързани и ЗАТВОРЕНИ цикли от действие, което от своя страна налага и противодействие. Всяко едно действие зависи от спецификацията на предварително заложената програма с определени за това гени, клетки, ензими( помощници) на протеините, хормони, органи и т.н.

Системата ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS или RAS) е критичен регулатор на кръвния обем и системната съдова резистентност. Докато барорецепторният рефлекс реагира краткосрочно на понижено кръвно налягане, RAAS или RAS е отговорен за по-хронични изменения.

Състои се от три основни съединения:

ренин, ангиотензин II и алдостерон;

Тези три действат, като повишават кръвното налягане (действие) в отговор на понижено бъбречно кръвно налягане, намалено доставяне на сол и т.н.. Тази система отговаря за електролитния и водния обмен. Чрез тези механизми тялото може да повишава кръвното налягане продължително. Системата RAAS или RAS е хормонална система, част от ендокринната система. С развитието на генетиката в последните години е установено, че в повечето органи и тъкани има „тъканна RAS” система. Тези открития налагат мнението, че тя е многопластова система, което означава, че когато НЕ познаваме тялото си не бива да си играем с него.

 

С ангиотензина са свързани логично два гена AGT( ангиотензин) ген, който дава инструкции за получаване на протеин, наречен ангиотензин или про ангиотензин.RRAS или само RAS ген. Неговият протеин участва в различни процеси, включително ангиогенеза, съдова хомеостаза и регенерация, клетъчна адхезия и насочване на невронален аксон. Мутации в този ген се откриват при много инвазивни ракови заболявания.

През 1995 година на пазара се появяват нов тип лекарства, които са известни под общото название сартани или АТ тип 2 (ангиотензин блокери тип 2). Ангиотензин II работи по пътя на рецепторите АТ1 и АТ2. Рецепторите са органи, които имат способността да улавят промени и да ги пренасят до определеното място в живия организъм. АТ1 имат посредническа функция, докато в повечето случаи АТ2 имат протективна ( предпазваща) функция.

Първото съобщение за риск от рак при употреба на АТ2 блокери е през 2003г. от CHARM (Candesartan) чрез изпитване, което имало за цел да оцени ролята на ангиотензиновия рецептор блокери при сърдечна недостатъчност. Резултатите са значително повече фатални за рак сред хората на кандесартан, отколкото плацебо:

(86 (2,3%) v 59 (1,6%), P = 0,038).

През 2010 година в престижното издание Lancet Oncology (Lancet Onc 2010; 11 [7]: 627-636), е публикуван мета-анализът обединяващ данни от девет контролирани изпитвания върху АТ блокери и се фокусира предимно върху три от седемте одобрени от FDA: телмисартан (Micardis; Boehringer Ingelheim), лосартан (Cozaar; Merck) и кандесартан (Atacand ; AstraZeneca). Докато тези данни ги представят в доста негативна светлина, мета-анализ, стартиран от FDA в отговор на този анализ на Lancet Oncology , не открива връзка между рака и АТ блокерите. Сред авторите на изследването е един от водещите днес професори кардиолози в Турция Илки Сипахи. Той влиза в публичен спор със защитниците на сартаните :

( https://www.cardiovascularbusiness.com/topics/prevention/experts-debate-if-arbs-are-linked-cancer

Participants:
 Sverre E. Kjeldsen  MD, PhD, Chief Physician at the Ullevaal University Hospital in Oslo, and Adjunct Professor of Medicine at the Division of Cardiovascular Medicine at the University of Michigan, Ann Arbor

FDA Representative  Mary Ross Southworth, PharmD, Deputy Director for Safety, FDA’s Division of Cardiovascular and Renal Drugs

 Ilke Sipahi  MD, Assistant Professor of Cardiovascular Medicine at University Hospitals Case Medical Center in Cleveland, and lead author of the Lancet Oncology meta-analysis)

Илке Сипахи: https://tr.linkedin.com/in/ilke-sipahi-bb5a9622)

Изследванията и мета анализи в тази област са многобройни:

https://www.researchgate.net/publication/224835502_Angiotensin_receptor_blockers_and_risk_of_cancer_Cohort_study_among_people_receiving_antihypertensive_drugs_in_UK_General_Practice_Research_Database

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4863811/

https://www.upi.com/Health_News/2013/05/31/FDA-regulator-at-odds-with-his-agency-over-blood-pressure-drug/20081370058893/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18314486

През 2012 година, две години след скандалните разкрития ЕМА спира сартаните за допълнителни изследвания, но все пак те отново са на пазара.

 

Споровете все още продължават. Професор Георги Чернев в интервю за блога на Патриция Кирилова също алармира за опасните медикаменти:

https://patriciakirilova.blogspot.com/2020/01/5.html?fbclid=IwAR1G8WOYdqFdbmjH4XStgleDSd9vG2JdSWrh_70TDlf0_4BRt_QLPN4AL7M

Интересно е, че в световен мащаб има съобщение от органите за контрол на лекарствата за наличие на канцерогенни примеси в сартаните, което съвпада с подадените сигнали от професор Чернев:

https://www.pharmaceutical-technology.com/comment/sartan-scandal-investigation-continues-as-more-than-1000-drugs-use-commonly-outsourced-apis/

https://www.chemistryworld.com/news/sartan-drug-contamination-brings-cancer-uncertainty/3009849.article#/

Тук може да видите всички съобщения на FDA:

https://www.fda.gov/drugs/drug-safety-and-availability/fda-updates-and-press-announcements-angiotensin-ii-receptor-blocker-arb-recalls-valsartan-losartan

https://www.fda.gov/drugs/drug-safety-and-availability/fda-updates-and-press-announcements-angiotensin-ii-receptor-blocker-arb-recalls-valsartan-losartan#5e3fb4f37016c

Една година по- късно на 31.01. 2019 г. реагира и ЕМА:

Не е само наше мнение, че проблема е в примесите от нитрозамини. Ако имате търпение да прочетете всички около 800 мета анализи и изследвания на АТ блокерите тип 2, ще стигнете до извода, че те предизвикват мутации на ДНК. В подкрепа на това ще кажем само, че Ангиотензин тип I или про-ангиотензин се образува от ангиотензин ген (AGT) под действието на ренин и първоначално е неактивен. Малко хора се замислят какви вреди си причиняваме сами, най- малко фармацевтичните компании. За Ваше сведение само за 2008г. приходите от продажба на АТ блокери е $309,842,354. (Източник: J Manag Care Pharm 2010;16[9]:671-679)

Проблема идва от това, че лекуваме едно, а причиняваме пет, НЕ познавайки собствената си физиология. С развитието на генетиката обаче много лесно се оборват всички фалшификации на изследвания и мета анализи, защото тази наука е еквивалент на математиката. Естествено, ако съществуват все още непродадени души сред тези, които носят отговорност за здравето на хората ! Жан Пол Гети е казал: „Това, което не може да се купи с пари, се купува с много пари.“, а при възможностите на фармацевтичните компании  е детска игра!

Едно проучване на Патриция Кирилова и Мила Салахи 

Чудесата стават с нас

Петра Стефанова  от Ню Йорк ни изпрати това писмо. Тя иска да остане анонимна, но нейният баща е известен български склуптор. За да запазим личното пространство на жената публикуваме част от  кореспонденцията, коментари на нейният баща, както и на друг наш "пациент". Все пак българина е Тома неверни и трябва да види с очите си!

Лични съобщения 

Доволен "пациент"

С това писмо бих искала да споделя личният си опит с новия корона вирус и как напълно успях да се излекувам с помощта на специална формулировка съдържаща сребърна вода, разработена от екипа “Руните Говорят” на Мила Салахи и Патриция Кирилова. Аз живея в Ню Йорк от 6 години и с това писмо бих искала да Ви разкажа как станах свидетел на нещо, което смятам че е много важно както за благото на Българският народ така и за целият свят. В средата на месец март случаите на корона вирус в Америка и специално в Ню Йорк започнаха да се увеличават с много голяма скорост в рамките на часове. Въпреки съответните мерки наложени от губернатора на щата Ню Йорк и моята предпазливост, през последната седмица на март аз започнах да се чувствам странно. Гърлото ме болеше и болката се увеличаваше всеки ден повече и повече, запушен нос, лека замаяност. Симптомите бяха леки но различни от обикновена пролетна алергия или настинка. Първата седмица не можех да определя какво се случва и не обърнах много внимание. Една седмица по-късно след появата на първите симптоми се започнах да се влошавам. Имах много сериозна отпадналост, главоболие, болки в лицето подобни на синузит, болки в стомаха, ужасни болки в гърба, мускулите, схванатост и загуба на апетит, усет към вкус и мирис в продължение на около 4,5 дни. Интересното е че нямах висока температура. Термометърът варираше между 36.3 и 36.8 градуса. Във края на втората седмица от появата на първите ми симптоми имах две вечери, в които усещах леко втрисане, горене и температурата ми се вдигна до 37.3 което за мен е много необичайно. След това имах внезапно подобрение за 3,4 дни в които изглеждаше сякаш се възстановявам много бързо, имах енергия, всички симптоми затихнаха. Уви след това седмица 3 внезапно започнах да кашлям много лошо. Аз не пуша, нямам проблеми със сериозни алергии или астма, хроничен бронхит и т.н. Беше ми доста странно защото кашлицата беше суха, много дълбока и много дразнеща. В този момент осъзнах че имам корона вирус дори без висока температура или треска. Внезапната поява на суха кашлица беше много алармираща и необичайна. Започнах да се боря сама със проблема с упражнения за дишане, горещи вани, витамини, топли напитки, супи и т.н. Кашлицата се поуспокои временно, но усещането на стягане в гърдите, дразнене и проблем със дробовете ми не отминаваше каквото и да правя. Кашлицата ми ставаше по- дълбока и притеснителна и през четвъртата седмица имах моменти в които се задъхвах от най малкото движение и на моменти не можех да си поема въздух и да дишам бавно и дълбоко или да разпъна напълно гръдният си кош. В края на четвъртата седмица от появата на първите ми симптоми реших, че е време да потърся лекарска помощ, тъй като се задъхвах все повече и повече. На 20-ти април отидох в спешното, където веднага ме тестваха за корона вирус и ми направиха рентгенова снимка на белите дробове. От снимката докторите установиха че съм развила бронхит и ми изписаха кортикостероиди, тъй като не знаеха със сигурност дали имам астма, алергия или коронавирус. Започнах да взимам предписаните лекарства, но нямах подобрение, а напротив влошавах се. След 3 дни резултатите ми от PCR теста излязоха положителни,  но никой не се свърза с мен, за да ми даде ново лечение или указания. До този момент вече бях болна от коронавирус 4 седмици, очевидно тялото ми не се бореше със пълна сила, a болниците в Ню Йорк имаха много случаи,  недостатъчно ресурси и персонал за да ми обърнат необходимото внимание. В момент на дълбоко отчаяние и страх за здравето,  дори живота mи реших да се свържа със Мила Салахи от екипа “Руните говорят”, тъй като вярвам на нейното експертно мнение във сферата на науката. Тя ме посъветва да  спра кортикостероидите, които ми бяха предписани, тъй като те са противопоказни при коронавирус,  подтискат имунната система, но все  пак да се обадя   в болницата на лекарите. Те също ме посъветваха да ги спра веднага, защото имам корона вирус,  а не астма или друга алергична реакция. Опасяваха се,  че те могат да ми навредят по-скоро отколкото да ми помогнат. Така и направих. Най-важното и значително нещо което промени тотално хода на гореописаните събития е препоръчаното от Мила Салахи алтернативно лечение. Под наблюдението на екипа “Руните Говорят” започнах да взимам 2 чаени лъжици на ден от разтвор 1:1 сребърна вода и физиологичен разтвор, кайсиево масло и добавка от семената на срамежлива мимоза. Спрях всички витамини и процедури, които правех до този момент за да се излекувам, с изключение на витамин Д, целта бе да  не натоварвам излишно тялото си. Дори спрях горещите душове, вани и упражненията за дишане,  исках да изолирам методът със сребърната вода от всякакви други влияния. Още на първият ден след приема на сместа започна да ме втриса и да вдигам лека температура от 37.4-38 градуса. Очите ми пареха и имах проблеми със лека болка в областта на стомаха,  имах проблеми със съня. Нещо се случваше в тялото ми. За моя голяма изненада след първите 3 дни от приема на гореописаното всички симптоми свързани с белите ми дробове напълно изчезнаха,  включително задуха и сухата кашлица. Главоболието, замаяността, паренето в очите и всички останали симптоми напълно изчезнаха в рамките на 7-8 дни. След 5 ужасни седмици, в които нищо не ми помогна да преборя корона вируса, единствено алтернативата, предложена  под близкото и непрестанно наблюдение на Мила Салахи ме излекува напълно за една седмица. Сухата ми кашлица си отиде само за 3 дни, което е пълно чудо имайки  предвид състоянието ми до този момент. След моя опит с новото заболяване, неговото бързо и успешно преборване след горепосочените усложнения, аз съм убедена, че предложеният ми алтернативен метод  от Мила и Патриция би могъл  да се използва като ефективно лечение и превенция на корона вируса. Това много важно откритие на “Руните Говорят” има потенциала да спаси много човешки животи, да сложи край на епидемията, на която сме свидетели в момента. Вярвам, че тази информация би Ви била много полезна и силно се надявам, че ще й отделите от ценното си време и внимание. 

С Уважение от Анонимна Българска Гражданка в Ню Йор

Християнството става официално държавна религия в Българската империя повече от два века по-рано от 864 година

Досега в историографията е прието да се казва, че приемането и утвърждаването на християнството като официална държавна религия започва през 864 г.

Не е необходимо да припомняме подробности в литературен жанр фентъзи за тайното покръстване на великия български владетел от първия Управляващ род Дуло, Царя на царете Борис I. Познат и като император Михаил III ( неговото духовно име) на Източна римска империя.

В историографията се твърди, че българския „Кан“ Борис I е кръстен 864 г. (така е прието) тайно по съображения, за  да няма противопоставяне с някои социални групи. От там насетне се извършва приемане и утвърждаване християнството като официална държавна религия. Твърди се също, че е приел името Михаил, това на императора Михаил III на Източната римска империя, както по- горе споменахме те са едно и също лице; избил 52 болярски рода (причината за тази лъжа е известна на всички),  които не приели новата вяра и т.н., което не отговаря на историческата истина, тъй като нашият екип откри негов печат продаден в германски аукцион на смешната цена от 100 евро!

“ В(Б)исантио  е на Управляващит Род на Борис, в полето му е Михаил – име от кутите, от грозда на Вуйчото!  От Вуйчото е чел единият, пред Баща си заклет е и с името на Светец затвори се с робата. Oтдаде се да влезе и Звездата ( Звездата на българите, Розетата) да построи!“ –

цитат от превода на печата на Царя на Царете Борис I- Михаил

Почти всички сведения за приемане на християнството за държавна религия в България идват от източници близки на Патриаршията в Константинопол и на Ватикана или от техни представители. Когато сведенията и оценките за тях се препокриват е логично историци, лингвисти, в случая и църковни деятели и пр. да ги възприемат и да дадат своето виждане за конкретно историческо събитие, без да променят фактите и да се отклоняват по същество от дадената обща оценка за него.

Според Асен Чилингиров, изследванията и трудовете написани по история на религията, нейната същност, форми и съдържания са 95 % от всичко написано в областта на науката. В същото време с малки изключения от IV – V век до IX век липсват, като „неканонични” или унищожени богослужебни книги, трудове по обща и църковна история, заедно с протоколите на църковните събори.

В средата на X век по нареждане на император Константин VII Багренородни (906-959) са унищожени всички ръкописи на катаревус (специално създадена писменост от Патриаршията в Константинопол след VI век) и на латински език, като на тяхно място са създадени кратки резюмета. Тази мярка на императора на Източната римска империя е предприета за унифициране на историята в писаните през следващите векове исторически съченения, за бъдат и те подменени в началото на XV век в многобройни скриптории в Южна Италия. (1)

За периодa на Османскo робство 1396 – 1878 г., в който няма български държавни институции, които да съхраняват църковна и обща история, няма и самостоятелна българска църква до признаване на Българската екзархия (1871 г.), като добавим системното унищожаване на български богослужебни и други книги от клира на Патриаршията в Константинопол за историците няма друг избор освен да се доверят на чужди, редактирани и прередактирани източници за нашата история и за световната история.

Няма съмнение, че мнозинството представители на Патриаршията в Костантинопол и Ватикана са образованите и умни хора, историческите писания освен всичко друго са и политика, най-вече политика в областта на възпитанието на подрастващото поколение и важен елемент от обосновката на междудържавните отношения. Контролът над информацията е познато средство в управлението на населението от най-древни времена до наши дни.

Накратко така стоят нещата с изворите за  църковната и въобще за нашата история, неделима част от световната история. Логично е да предположим, че има неща, които Патриаршията в Костантинопол и Ватикана не са желаели  хората по света и особено българите да  знаят.

Въпреки всички усилия за контрол върху информацията, за миналото от страна на двете църковни институции и на имераторите на Източната римска империя са пропуснали някои неща или не са имали достъп до тях за първия Управляващ род Дуло, т.е. като цяло за българската аристокрация.

Първо, не са знаели за томирската традиция: да бъдат обучавани от най-ранна възраст в продължение на 18-20 години някои български аристократи от първия Управляващ род Дуло по история на своя род, племе и народ за успехите и провали, които те са постигнали. От най-дълбока древност всяко племе е определяло седем томира и един главен томир (есеи), наречен ерисеи (вречен да сее), които са знаели наизуст (без ръце както те самите се изказват, без да е записано) собствената история за да могат да я разказват най-вече пред подрастващото поколение след приключване на селскостопанския цикъл. Томирите са можели да говорят, без прекъсване и често в речiтатив над 5-6 часа. Ежегодно са се провеждали турнири между томирите , кой познава най-добре историята на своето племе и по-късно народ. Този томир, който ставал победител в турнира в продължение на една година е бил избиран за главен томир и към него са се обръщали за допълнителна информация и пр.

Второ, томирите от първия Управляващ род Дуло са владеели: по-късна форма на развитие на руните известна с под името „Дунавска писменост” (според Харалд Харман създадена V-то хилядолетие пр.н.е.); другите български писмени системи, като азбуката на Тот, днес известната коптицата; нашите предци са създателите и на основните писмени знаци на  латинския и „гръцкия” (условно наречен така от нас, тъй като ромейския език и писменост не  считаме за гръцки език и писменост) познати на цивилизования свят от късната античност и ранното средновековие писмено и говоримо.

Трето, записите на томирите са два вида: единият вид е криптиран текст (криптограма) в поема, жития на раннохристиянски светци и други произведение; вторият вид е кодиран текст в родовите тамги. Характерното при използването на втория вид записи е, че на малка площ може да се събере с лаконични изрази голям текст, тъй като се чете като бустрофедон, но и това не е всичко. Пример в това отношение са най-стар законов кодекс в Европа или гортинските закони (гр.Гортина, остров Крит),  квадратът „Сатор” (Помпей: Рим – църквата „Санта Мария Маджоре”, катедралата „Свети Петър”; Гренобъл,Франция; църквата „Сент Мартин”, Лондон;  Дура-Европос – Сирия и пр.).

Четвърто, за първия  Управляващ род Дуло томирската традиция е сакрална и до томирско познание и майсторство не са допускани хора извън династията. Споменът за томирската традиция е бил достатъчно силен на  някои българите, без да имат необходимата подготовка и познание, като съвременни  томири опирайки се на собствени дарби са практикували някои елементи на томирство до средата на XX век в т.нар. мечкадарски песни.

Всички български владетели от първия  Управляващ род Дуло са притежавали  познанието и уменията на томирите. Нещо повече нашите владетели са спазвали една традиция да се оттеглят от престола, когато преценят, че вътрешната и външната социално-политическа обстановка позволява и техният наследник е вече подготвен да оглави Българската империя. Причината за оттеглянето е била да изпълнят своя дълг на Духовни учители на своя народ, да обогатяват със собствени трудове Духовното учение, което за тях е неразривно свързано с Познанието.    

Нашият екип успя да разработи собствен инстументариум (предмет на авторско право), който използваме за разчитане кодирани текстове в някои произведения (поеми, жития на светци и пр.) и на тамги върху артефакти от съкровища на български владетели и други представители на първия Управляващ род Дуло. Характерно за информацията получена от споменатите източници, че тя е лаконична, но изключително наситена и многопластова. С методите на историческото познание реконструираме съответната епоха по историческите записи на нашите предци върху артефактите и писмените извори.

По правило добитата информация за факти, събития и най-вече на оценките на българските владетели и аристократи съпоставена с вече публикувана информация и оценки, както и за някои факти и събития коренно се разминават. Обстоятелството, че информацията и оценките за исторически факти и събития от познатата ни история се разминава със записите на нашите предци ни постави пред избор да не кредитираме чужди извори и автори.  

От наши изследвания на кодирани текстове върху артефакти от съкровищата открити в селищата Мала Перешчепина (Украйна), Вознесенск (Украйна) и Врап (Албания), потвърждаваме категорично, че те  са принадлежали на първия Управляващ род.

Съкровището открито в Мала Перешчепина, Украйна, което днес се намира в Ермитажа, Санкт Петербург, Русия е свързано с българският Цар на царете Кубрат (2).

Съкровището от Вознесенск, Украйна е разпръснато в няколко музея (в Запорожие, Днепропетровск и Харков). Има данни, че една част от златните предмети се намират в музей в гр. Тбилиси (Грузия). В музеят „Яворницки“ в Днипро (бивш Днепропетровск) е сребърния орел, който е свързан с българския Цар на царете Астир – полулярен, като Аспарух.(2)

Съкровището от Врап, Албания днес се намира в Метрополитен музей на изкуството в Ню Йорк – САЩ с изключение на една купа притежание на Музеят на изкуствата Уолтърс, Балтимор – САЩ и на един бокал в Археологическия музей, Истанбул – Турция. Това съкровище (втората половина на VII век)  е свързано с българския Княз и стратег на  българската войска Котар, който е племенник на Царя на царете Кубрат от неговия брат Княз Кубор.

Разултатите от нашите изследвания на трите съкровища разказват непознати страници от българската история. Информацията е не само многопластова, наситена  с факти, събития и оценки. Няма да скрием, че понякога се сблъскваме с проблеми в тъкуването на получената информация, които идват от ретроспекции в текстовете, в които наред с познати,  срещаме и непознати имена на български владетели и духовни водачи, на древни топоними, хидроними, ороними, ойконими, дромоними и пр. В известна степен проблеми има и с понятията от древното Духовно учение, които авторите ползват наред с тези от Учението на Божия син. Независимо от изброените проблеми считаме, че с малки изключения  успешно се справяме с тълкуването от получената информация чрез артефактите и някои кодирани текстове в писмени източници. Първоначалното тълкуване на информация не изключва, а предполага по-нататъшно детайлно анализиране.

Съкровището открито в Мала Перешчепина, Украйна на Царя на царете Кубрат е по повод приемане на Учението на Исус, като официална държавна религия в Българската империя.

На това място са покръстени първия Управляващ род Дуло и българската войска в река Ворскла, ляв приток на Днепър от Преподобни Козма евнух.

Запомнете датата 5.07.638 г., било е ден петък.

 Българският Цар на царете Кубрат е приел името Тома. Оцелели са само три пръстена изготвени и изписани с руни за покръстването: на Царя на царете Кубрат; на Принца престолонаследник Астир, в бъдеще Цар на царете Астир, с духовно име Колад;  българската Принцеса Бела,  Царя на царете А*Тила е неин Вуйчо – в бъдеще Царица, съпруга на Принц Астир;  и пръстена  на Преподобни Козма, евнух.

Покръстени са още синът на Принц Астир и Принцеса Бела – Принц Ти(о)дор, по-късно Цар на царете Трибелии, познат като Тервел; синовете на Царя на царете Кубрат: Принц Балд и Принц Алдсаи, познат като Алцек; братята на Царя на царете Кубрат: Княз Кубор и Княз Батор.

Братът на Царя на царете Кубрат, Княз Боян (Бат Баян) отказва да се покръсти, тъй като не е съгласен с извършените промени в Завета (закона) за уредба на Българската империя въз основа на Учението на Божия син, най-вече в правоприемството на трона от най-подготвеният син на владетеля. Старият закон е предвиждал трона да се онаследява от най-възрастният мъж в династията, познат като Закон на кръвта. По стария закон трона е трябвало евентуално да се наследи от Княз Боян.

Царят на царете Кубрат след приемане на християнството като държавна религия се оттегля от трона за да изпълни мисията си на Духовен водач на българския народ. От артефактите разбираме, че е писал за Богородица, която  нарича Леля, защото са от един и същи род. Неизвестна е съдбата на творбата за Мара, както наричали нашите предци Дева Мария, написана от българския владетел.

Става ясно, че нито Патриаршията в Константинопол, нито Ватикана са имали желание да останат в историята някои факти и обстоятелства за Божия син и неговото Учение:

Първо, че Богородица е от българския първи Управляващ род Дуло.

Второ, заличаване информацията за част от живота на Божия син, т.нар. „липсващи години” на Исус, в които е обучаван от есеите (българските книжовници и томири) в Рила.

Трето, заличаване на онези Свети места, свързани с Божия син на територията на България.

Четвърто, укриване на българската история, включително, че по времето на Исус значителна част от българите населяват познатите ни Свети места в Леванта, Египет и пр. (до IV- V век).

Пето, първите последователи на Божия син и отци на ранното християнство са българите, по гореспоменатите причини.

Прехвърлянето на българските племена на Балканите, на Апенините и най-масово в Северното крайбрежие на Черно море в Крим е извършено с най-големия за онова време морски флот на Царя на царете А*Тила от гр.Тир (в днешен Ливан). Тази информация освен от артефактите от съкровището в Мала Перешчепина, Украйна се потвърждава от печата на българския Княз Болг, популярен като Урфила, от артефактите от съкровището във Врап, Албания.

Царят на царете Бриг Велики, популярен като А*Тила не само, че е бил покръстен, но войната, която води със Западната и Източната римска империя е за Учението на Божия син Исус, дал е обед да е негов Пазител и Носител. А*Тила под името Етикос Истрос създава първообраза на глаголицата, пише философски и космографски трактат. Йероним Блажени е разпространявал глаголицата създадена от Бриг Велики в Далмация и други части на Западните Балкани. По това време Никита Изник, познат като Ремисиански реформира азбуката на Тот, популярна, като коптска азбука и я  адаптира за новите условия. Йероним Блажени, Никита Ремисиански, Княз Болг – Урфила, Йоан Златоуст, Йоан Максенций, Йоан Касин, т.нар. скитски монаси  и ред други известни имена от този период са интелектуалния и духовен кръг на българския владетел А*Тила, с които той работи и ги направлява в две основни направления: първо, създаване на общи писмени системи за завърналите се българи с българите, които никога не са напускали Балкански полуостров; второ, създаване на богослужебна, философска и космографска литература въз основа на истинското Учение на Исус. Царят на царете Бриг Велики освен, че е високо образован интелектуалец, държавник от най-висш ранг е и гениален стратег и войн на българската войска и армиите на народите произхождащи от древна Ариана, нашата изконна земя.

Митологията създадена от неговите опоненти,че е победен в битката при Шалон, Северна Галия не отговаря на историческата истина. А*Тила е тровен системно от подарените му данайски слугини по пътя му от Рим до Абдера. Той издъхва ден-два преди влизането на българската войска в Константинопол, където със Звездата на българите- Розетата от Плиска, за което подробно ще разкажем в следващата ни книга,  е трябвало да бъде провъзгласен  за император на Източната римска империя, като по този начин свърже в една империя завърналите се българи с българите, които никога не са напускали Балкански полуостров.

Ако за враговете на А*Тила, той е „Бич Божий”, то за нас, българите и за истинските християни е „Дар Божий”!

Именно Бриг Велики формулира  мисията на първия Управляващ род Дуло  да бъдат Пазители и Носители на Духовното учение на Исус, което за тях е неразривно свързано с Познанието.

Факт е, че Княз Боян не само отказва да приеме християнството, а след възцаряването на Царя на царете Астир  сключва таен военно-политически съюз с хазарския Каган Кабан, скрепен с брак между Кагана и неговата дъщеря Княгиня Арбак. Обединената войска на Княз Боян и Каган Кабан нападат Българската империя. Двете български войски и хазарите се сражават в битката при Вознесенск, Украйна. Младият български Цар на царете разгромява обединена войска на Княз Боян и Каган Кабан, а техните предводители загиват.

След битката Княз Боян и Каган Кабан са погребани заедно със загинали войни в братската могила и е отслужена заупокойна молитва по християнски ритуал, в присъствието на българския владетел. В изследваният текст върху сребърния орел от Вознесенск, Украйна няма една лоша дума изписана от Царя на царете Астир за неговия чичо Княз Боян или за Каган Кабан, а пише за успокояване на душите на загиналите и неговата вяра, че един ден и българите водени от Княз Боян ще приемат Учението на Божия син. Малко са примерите в историята, като постъпката на българския владетел Астир, които са еталон на християнски морал и добродетел.  

Друг факт е, че именно Княз Котар е управлявал „долната земя”,  Охридската земя, в състава на Българската империя,  но  не като самостоятелна държава както предполагат някои историци. От нашето изследване стигаме до извода, че земите управлявани от този български Княз са значително по-големи и обхващат почти целите Западни Балкани по времето на българските владетели Астир и Тервел. Именно Княз Котар е един от въпросните чичовци на Царя на царете Тервел. Разказът на нашия Княз е в типичен томирски стил и безценен  богат източник за българската история.

Вместо заключение имаме една поредица от риторични въпроси за познанията на представители от династията на първия Управляващ род Дуло, без да сме изчерпателни,  въз основа на нашите изследвания  върху артефактите от трите цитирани по-горе съкровища:

• откъде представителите на династията Дуло имат познания върху историята на царските династий на Ариите, условно самоназовавали се пели, бели, тиреи, тираси, тирки, тиренси по името на един от Великите Учители Тир на българите   (популярни тракийски) , ако Арии, пели, бели, тиреи  и БЪЛГАРИ  не са с един и същи произход;
• откъде представителите на династията Дуло имат познания върху историята на различни т.нар. елинистични царства и царе (а и някои други), ако българи и въпросните елинистични царства не са сестренски култури или нямат общ  произход;
• откъде представителите на династията Дуло имат познания върху историята и същността на Учението на Божия син, ако не са християни;
• защо представителите на династията Дуло наричат нашите владетели Царе  или Тоад равнозначно на Цар на царете, а някой ги е титулувал канове или с други по-ниски титли от Цар.
• защо представителите на династията Дуло твърдят, че българите са обитавали както Балканите (и други части от Европа), а тези които са се завърнали са обитавали основно Леванта, част от Египет и древна Либия, а в историографията по този въпрос не се споменава и един ред.

Тази поредица въпроси може да  продължи безкрайно , но като начало считаме, че са достатъчно, за да се замислим, а може би и да се гордеем! Избора е ваш!

COVID-19 какво трябва да знаем

CoVs са положително верижни РНК вируси с вид на корона под електронен микроскоп (coronam е латинският термин за короната) поради наличието на шипкови гликопротеини в обвивката.  Подсемейство Orthocoronavirinae от семейство Coronaviridae (ред Nidovirales) се класифицира в четири рода CoVs: Alphacoronavirus (alphaCoV), Betacoronavirus (betaCoV), Deltacoronavirus (deltaCoV) и Gammacoronavirus (gammaCoV).  Освен това рода betaCoV се разделя на пет под-родове или родове. Геномната характеристика показа, че вероятно прилепите и гризачите са източниците на ген на alphaCoVs и betaCoVs, а птичият вид изглежда представлява генетичните източници на deltaCoVs и gammaCoV. Членовете на това голямо семейство от вируси могат да причинят респираторни, ентерични, чернодробни и неврологични заболявания при различни животински видове, включително камили, говеда, котки и прилепи.  Към днешна дата са идентифицирани седем човешки CoV (HCoVs), способни да заразят хората.  Някои от HCoVs са идентифицирани в средата на 60-те години, докато други са открити едва през новото хилядолетие. Като цяло оценките сочат, че 2% от населението са здрави носители на CoV и че тези вируси са отговорни за около 5% до 10% от острите респираторни инфекции.  

Корона вирусната болест-19 (COVID-19) се причинява от нов коронавирус, обозначен като тежък остър респираторен синдром коронавирус2 (SARS-CoV-2)  (Zhouetal., 2020; Zhuetal., 2020). Подобно на други корона вируси (семейство Nidovirales, семейство Coronaviridae, подсемейство Coronavirinae). SARS-CoV-2 (COVID_19) представлява обвит  вирус с едноверижен РНК геном с положителен усет от ~ 30kb.  SARS-CoV2 принадлежи към рода бета корона вирус, заедно със SARS-CoV (2003г.) и средния източен респираторен синдром коронарен вирус (MERS-CoV) (съответно с 80% и  50% хомология, Kimetal., 2020; Zhouetal., 2020). Хомология в генетиката е сходството в  ДНК секвенциите съдържащи  кода за синтезиране на белтъците, както и некодиращата ДНК.  

Схематичното  представяне на организациятаSARS-CoV-2генома, каноничните субгеномни мРНК и вирионната структура. От геномната РНК с пълна дължина (29903nt), която също служи като иРНК, ORF1a и ORF1b се превеждат. В допълнение към геномната РНК се произвеждат девет основни субгеномиРНК. Размерите на кутиите, представляващи малки аксесоарни  протеини, са по-големи от действителните размери на ORF за по-добра визуализация. Черното поле обозначава последователността на качалката. Имайте предвид, че ORF10 не е включен тук, тъй като нашите данни не показват доказателства за изразяване на ORF10 протеин (Submitted name: ORF 10, Gene N/A,  Organism Human herpesvirus 8 (HHV-8) (Kaposi's sarcoma-associated herpesvirus) 

Източник: (https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2020.03.12.988865v2) 

Какво е открито до момента:
1. Пълният геном на COVID-19; (https://mra.asm.org/content/9/11/e00169-20)



2. Входната клетка  рецепиент ;

(https://www.rndsystems.com/resources/articles/ace-2-sars-receptor-identified)
(https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1287568/)
3. Начина на предаване- въздушно- капков път;

Идентификация и характеристика на SARS-CoV-2

Идентифицирането и секвенирането на вируса, отговорен за COVID-19 (SARS-CoV-2) определи, че това е нов CoV, който споделя 88% идентичност на последователността с  прилепи, получени от SARS( епидемията от 2003г.) Установено е, че   SARS-CoV-2, споделя 79,5% идентичност на последователността със SARS-CoV. Коронавирусният геном кодира четири основни структурни протеина: 

1.  S (шипът) – вирусен протеин; 2. Нуклеокапсиден (капсидира ядрото)  N протеин; 3.  Мембранен М протеин;  4. Обвивка Е протеин; 

 Повечето от аминокиселинните остатъци, важни за свързването на рецепторите се запазват между SARS-CoV и SARS -CoV-2, което предполага, че 2 CoV щамовете използват един и същ рецептор за прием в клетките. Входът на SARS-CoV рецептора е ангиотензин-конвертиращ ензим - ACE-2.  АСЕ-2 е трансмембранна металокарбоксипептидаза тип I( с участието на метални йони)  отдавна известен ензим, който е ключов играч в системата на Ренин-Ангиотензин (RAS) и мишена за лечение на хипертония. 

 ACE-2 е входен рецептор за SARS-CoV-2 

Въз основа на сходството в последователността между SARS-CoV-2 и SARS-CoV, няколко независими изследователски групи са проучили дали SARS-CoV-2 също използва ACE-2 като рецептор за клетъчен вход. Изследването на Zhou et al. показва, че SARS-CoV-2 може да използва АСЕ-2 от хора, китайски подкови барове, кости от цивит и свине, за да влезе в клетки, експресиращи ACE-2 (HeLa.5)  Hoffmann et al. съобщават подобни 

резултати за ACE- при хора и прилепи. Освен това, Hoffmann et al. показаха, че третирането на клетки Vero-E6, маймунска клетъчна линия на маймуна, за която се знае, че позволява репликация на SARS-CoV, с анти-ACE-2 антитяло (R&D системи, каталог # AF933) блокира влизането на VSV псевдотипове, изразяващи SARS-CoV-2 S протеин. 

ACE рецепторните клетки са част от системата RAS  ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS или RAS),  критичен регулатор на кръвния обем и системната съдова резистентност. Състои се от три основни съединения: ренин, ангиотензин II и алдостерон; Тези три действат, като повишават кръвното налягане (действие) в отговор на понижено бъбречно кръвно налягане, намалено доставяне на сол и т.н. Тази система отговаря за електролитния и водния обмен. Чрез тези механизми тялото може да повишава кръвното налягане продължително. Системата RAAS или RAS е хормонална система, част от ендокринната система. С развитието на генетиката в последните години е установено, че в повечето органи и тъкани има „тъканна RAS” система. Тези открития налагат мнението, че тя е многопластова система. 

4. Мутацията на COVID -19- липсват около 400 нуклеотида след ген ORF 8. Ген  ORF8 Медиира ssDNA( едноверижна ДНК) опаковката във вирион, тя локализира вътрешната повърхност на капсида. Освен това играе роля във вирусното привързване към клетката гостоприемник (По подобие). Това е довело до по- малка форма на вече известните корона вирусни инфекции; 

  Познавайки механизмите и притежавайки пълния геном на COVID-19 учените бързо ще стигнат до решение. 

Как можем да се предпазим сами: 

 След като щаба за борба с корона вирусната инфекция подложи хората на масова психоза, че вируса е смъртоносен и едва ли не всички ще умрем ви предоставяме актуална информация за рисковите групи и превенция: 

 Рискови групи:  

Основните рискови фактори за смърт са: 

 Напреднала възраст диапазон 55- 72 и над години; 

 Признаци на сепсис- отравяне на кръвта, предизвикано от възпаление; 

 Проблеми със съсирването на кръвта; 

Хронични  заболявания;  

( Тези рискови фактори идват от ново ретроспективно проучване, което оценява записи на данни за 191 пациенти - 137 оцелели и 54 не-оцелели.  Всеки пациент е бил  приет в една от двете болници в Ухан, Китай. Изследването е от 9 март, публикувано в най- престижното медицинско издание   The Lancet .  Документа  озаглавен „Клиничен курс и рискови фактори за смъртност на възрастни пациенти с COVID-19 в Ухан, Китай: ретроспективно кохортно проучване“) 

Превенция: 

1. Лична хигиена, отговорност на всеки  един от нас; 

2. Ограничаване и пълна карантина според възрастовият рисков фактор; 

3. Прием на вит. Д и излагане на слънчева светлина на открито, без струпване на много хора. Витамин Д3 е жизнедателен хормон, отговорен за нашата физическа кондиция, доказано с анти туморен ефект, а вирусите работят на принципа на туморите, дори някои са отговорни за появата на ракови заболявания като човешкия Папилома вирус например.  

4.  Един от най- древните начини преди появата на съвременните медикамент за лечение на инфекции в древността е  използването на благородните метали злато и сребро. Металното сребро е било известно   още в началото 4000 пр. Хр. Това е  третият известен до момента метал използван от древните след злато и мед.  Хилядолетия среброто се използва за многобройни медицински състояния, предимно неговите йони.  Преди осъзнаването, че микробите са причинители на инфекция. Металът сребро е използван в много конфигурации, включително съдове или контейнери за течност, монети, стружки, фолиа, шевове, разтвори (напр. нитрати, оксиди, бромид, хлорид и йодид), колоиди, осигуряващи фини частици  и електрически колоиди (въведени през 1924 г., които осигуряват дори по-малки частици с диаметър от 0,1 mcm до 0,001 mcm). Електрическите колоиди от сребро се превърнали  в антимикробната основна терапия в първата половина  на XX век до извличането на антибиотици в началото на 40-те години. Комплекси от сребро и протеини, известни като меки протеини от сребро. Тези съставки се доставят локално (чрез т.нар. смазване, маз или директно нанасяне на колоиди или фолиа), перорално и чрез инжектиране). До 1940 г. поне 50 медикамента със сребърни йони  

са били пуснати на пазара в САЩ. За медицинското приложения на среброто  пр. Хр.  сведение дава Херодот , който смята, че никой от персийските царе  включително и Кир Велики  не би пил вода, ако не е транспортирана  в сребърен контейнер, който поддържа водата прясна години. Това било особено важно при военни конфликти, където прясна вода от природни източници не е била лесно достъпна. През Втората световна война са прилагани  сребърни плочи за  по-добро заздравяване на рани. Лечението е било използвано, може би първото за предотвратяване или лечение на хирургични инфекции. Използвани също от  Хипократ сребърни препарати за лечение на язви и за насърчаване заздравяване на рани. Вероятно е използван и сребърен нитрат за медицински нужди , защото е споменато във Фармакопея  публикувана   в Рим през 69 г. пр.н.е. Основния път за проникване на сребърните йони в организма на човека е през стомаха. Известни са методи за вливане на сребърни йони венозно, но и през кожата среброто прониква достатъчно активно, образувайки при контакта си с нея хидратирани йони. Затова всеки контакт със сребро обогатява организма на човека със сребро и на това се отдава полезността на сребърните украшения. Достоверно е установено, че бактерицидните свойства на среброто са 5 пъти по-активни от тези на хлора, хлорната вар, натриевия хипохлорид и други силни окислители. По данни на различни автори, йоните на среброто унищожават от 260 до 650 различни патогенни микроорганизми, вируси и гъби, което превъзхожда възможностите даже на най-силните антибиотици, които унищожават най-много 10 различни патогенни бактерии. Фрагменти от молекулата на водата образуват около сребърния йон достатъчно устойчиви „обвивки”, съхранявайки свободния и активен йон на среброто. По този начин, даже да попадне в стомаха, стабилизираното хидратирано сребро не се поддава на значителното действие на йоните на хлора и безпрепиятствено преминава в организма. Така лесно, под защитата на молекулите на водата, йоните на среброто преминават в организма и през кожата. Циркулирайки в кръвния поток и сред течната среда на тъканите, хидратираните йони на среброто безпрепиятствено проникват в патогенните микроорганизми, вируси и гъби през тяхната клетъчна стена, като след това се свързват с дихателните ферменти и блокирайки дихателната функция, довеждат до тяхната смърт. При това патогенните микроорганизми не могат да изработват устойчивост към смъртоносното въздействие на среброто, както те правят по отношиние на антибиотиците. 

( Юрий Петрович Улянов, Доктор на медицинските науки, професор в Московската медицинска академия;, 

Лауреат на един златен и три срeбърни медала на ВДНХ;, Действителен член на Американската академия Оториноларингология и хирургия;, Един от авторите на Американския учебник по Оториноларингология; 

http://noraresearch.com/water/

http://1doctor.ru/lor/ulyanov-yurijj-petrovich/)  

(https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6264685/?fbclid=IwAR3UyK7ueRJAVELDwR-ZzR0ZpYnNwSOMNat1i552m_wzBCqY2fSI2TR5G_E)

Следвайки логиката на причинителя на корона вирусната инфекция, където ко фактор са метални йони   ви предоставяме собствена разработка за превенция: 

Равни части сребърна вода и физиологичен разтвор се смесват. Полученият разтвор се оставя в хладилника и се пие по една глътка сутрин на гладно. По желание може да се добави  масло ( олио) от кайсиеви костилки, източник на вит. В17, ускоряващ клетъчната смърт на патогените, познат още като амигдалин.  

(https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29308747/) 

5. Не използвайте кортикостероидни препарати, въпреки, че френските власти отрекоха това, с извинението  за хакнат  профил. Кортикостероидите са хормони на надбъбречната жлеза, а самият  вирус работи в RAS системата;   

ОТ РУДАТА НА СЕЙДОН

Омир използва нарицателното име Сейдон за славният град в древността Тир (Финикия, а днес в Ливан).Наричан е още Тириан, а жителите му- тирийци (тирейци). Тир се е състоял от два градски центъра,единият се е намирал на остров,а другият на континента.Островът-град Тир е бил силно укрепен,а континенталното селище, първоначално се е наричало Ушу (по-късно е наричано „Палейтерус“-палеи едно от имената,с които са наричани нашите предци,което означава „стар Тир“) –  имал е редица от прегради,които в мирно време са използвани предимно,като източник на вода.

Йосиф Флавий хилядолетие и повече от създаването на Тир (основан около 2750 г. пр.н.е. според Херодот) отбелязва,че двата градски центъра се бият понякога един срещу друг,но през повечето време са се подкрепяли взаимно.Съобщава ни,че двете части на града са се възползвали от богатството на островният град,от морската търговия-с дървен материал,вода и пр.

Тир е особено известен в древността с производството на рядка и изключително скъпа лилава боя,произведена от мурекските (murex) миди,известен като Tyrian violet. Цветът,в древните култури, е бил запазена марка за израз на кралско или поне на благородническо потекло.

Тирийските (тирейските) търговци са първите, които се осмеляват да пътуват с кораби в средиземноморските води, да основават свои колонии по бреговете и по съседни острови в Егейско море, на северния бряг на Африка – Картаген и други места, в Сицилия и Корсика,в Испания при Тартес и дори зад стълбовете на Херкулес в Гадейра (Кадис).

Великият Омир неслучайно пише, че в Сейдон или в Тир са от рудата,от рода на тиреите, тъй като този град-държава е като рудник във времето за популацията на многобройни тирейски колена, създали множества градове-държави, вкл. империя(за нея в следващият ватериал). Повечето от тези градове-държави са познати от древността до днес (а, някои от историята), но ако в старите времена е било известно, че са създадени все от тирейските родове, днес в резултат от хилядолетните, злонамерени данайски лъжи ни се представя,че тези градове и държави са били създадени от различни етноси.

В Библейската легенда за разрушаването на Вавилонската кула, която е символ на „объркване“ на езиците и разпръсване на човечеството явно не се отнася само и единствено за объркването на езиците, а и за разселването на тирейските колена.

Авторът  на „История на Финикия” – Санхуниатон Беритянина е написал произведението си в края на II хилядолетие пр. Хр., която била преведена забележете на „древногръцки“ език (разбирай йонийски език, сиреч на едно от тирейските наречия) от Филон Бибълски, който  е тирейски писател. Както оригиналът, така и „древногръцкият” превод са загубени или по-вероятно са унищожени, днес е известен само преразказа на отделни текстове от Евсевий Кесарийски – баща на църковната история.Съвсем естествено е той  да е имал  критичен поглед върху произведението на древния автор. Санхуниатон  е от Бейрут и  е живял, според Евсевий, „когато Семирамида е царицата на Асирия“.

Трите книги са съдържали основните постулати от финикийската –тирейската  обредност и култ, които били  изписани по колоните на свещените храмове, преди те да са били повредени от свещеници на следващи религиозни обреди – според нас това е невярна информация, тъй като тирейската, мистериална обредност и култ никъде и по никакъв повод не е била изписвана на публични места.

Мистериалната обредност и култа е била изучавана  в продължение на над 20 години от жреците и то наизуст. Възможни са други източници за придобиване на информация за тирейската мистериална обредност и култ, но категорично колоните на разрушените храмове не могат да са сред тях.

Твърдението на Филон Бибълски, че по-голямата част от тирейските богове са реални исторически личности е вярно, тъй като това обстоятелство се потвърждава от различни източници, включително от великият Омир .

Не отговаря на истината, твърдението на изследователите до днешна дата, че Санхуниатон е основният източник за финикийската мистериална обредност и култ, тъй като тя не се различава от обредността и култа на всички тиреи.

През 1835 година в Португалия е открит ръкопис, за който се твърди, че е пълният текст на „превода” на Филон, но други учени са го отхвърлили като фалшификат, основно поради несъстоятелното обстоятелство, че по онова време Бейрут е бил незначителен град.

Разкопките на руините на огромен царски дворец, жреческа и ред други библиотеки с многочислени паметници на угаритската писменост – също вариант на тирейската писменост (1450-1200 г.пр.Хр.) потвърждават почти изцяло текста в „История на Финикия”. Има паралели между записаните истории в Стария Завет и книгата на Санхуниатон. Същото се отнася до откритата литература с обредно-митологически характер на акадски, шумерски, хуритски език, етеокритски (минойски) и етеокипърски езици, т.е. на тирейски диалекти на езика и съответно писмените знаци за кодиране и декодиране на информацията и за тяхното влияние в древността.

Германският филолог Фридрих Вагенфелд е публикувал през 1837 г. немски превод на „История на Финикия”.

Същите хилядолетни, злонамерени данайски лъжи се преповтарят и до днес за морските народи от древността.

В известната сцена от северната стена (стела) на Мединет Хабу често се използва за илюстрация на египетската кампания срещу морските народи в това, което е станало известно като битката на Делта. Въпреки, че съпътстващите йероглифи  не посочват враговете на Египет, а ги описват просто като от „северните страни“, ранните учени отбелязват приликите между прическите и аксесоарите, носени от бойците в тази стела и в други стели и релефи.

Хипотезата на повечето учени е, че „различните” морски народи произхождат или от западна Мала Азия, от Егейско море или от Южна Европа е вярна, но с едно уточнение, че става дума предимно за различни колена (родове и племена) на един и същи народ – този на тиреите. Познанието за астрологията, математиката, геометрия, корабостроенето, навигацията и пр. е предадено пряко единствено на тиреите от Великите Учители.Това познание на тиреите се отнася и за строителството на монументални и други сгради, за строителството на градове.

Няма  един от най-древните градове построен от данайското племе!

За илюстрация на нашата теза даваме за пример само легендата за построяването на Атина:

„Живеели преди време на висок хълм бедни хора. Вместо къщи имали землянки или изкопани в скалите пещери. Прехранвали се с лов и диви плодове. Използвали примитивни оръжия и често ставали жертви на  зверове и други диваци, обитаващи наоколо. Избраният за живеене от тях хълм бил достъпен само чрез една пътека, на която винаги имало стражи.” – така започва легендата за построяването на Атина.

„Един ден, по време на лов, те срещнали в гората хубав и добре изглеждащ момък”-странно как попаднал там (корабокрушенец). „Скоро той научил езика им, и започнал да споделя с тях нещата, които знаел-научил ги да правят стрели и лъкове, капани и примки, да ловят риба. Показал им как да строят къщи и им помогнал да прогонят зверовете и диваците надалеч.Не след дълго жителите на хълма го избрали за свой цар, и водени от неговата мъдрост и опит, започнали да водят спокоен живот, без лишения и смъртни опасности. Кекроп-така се казвал цярят-започнал да изгражда нов град, с къщи, пазари и храмове, а хората покрай многото работа не му били измислили още име на града. Скоро Атина станал наистина процъфтяващ град, войниците й били непобедими, а мореплавателите нямали равни на себе си. Царете се сменяли, управлявали мъдро и човечно, всички живеели водени от законите и били благодарни на цар Кекроп за правилния избор. Построили величествени храмове, посветени на Атина и Посейдон, и всяка година им принасяли богати дарове. Маслиновото дърво, дарено от Атина, още е живо на Акропола – поне така разправят – а храмът на богинята – Партенонът – и до днес се извисява на хълма, заселен преди хиляди години.”

Време е тези, които пишат или създават класации за живите градове от древността да проучат кои са истинските строители на сгради и храмове, на терми и канализации…  Истинските творци на духовната култура на тези градове. Разполагаме с достатъчно сведения от безсмъртния Омир, че създателите на  известните древни градове  и творци на духовната култура са нашите предци!

Полисната култура в древността е тирейска култура. След като са създадени градовете-държави и са се развили, поради високата духовна и материална култура в тях започват да се заселват представили на съседни етноси. Известно е, че обичайното право на нашите предци е давало възможност за справедлив и добър живот на всички в царството. Много по-късно до полисите са пътували, а понякога са се формирали данайски махали, които основно са се занимавали с търговия. Представянето на градовете-държави от древността за „древногръцки” полиси е невярно дори по една единствена причина – невъзможна е подобна популация на неголямо данайско племе, без да коментираме ред други причини.

За познанието във всички известни днес от древността научни области, за духовната и материална култура, за Великата тирейска цивилизация,която са притежавали нашите предци имаме безспорни доказателства.

Злонамерно от хилядолетните лъжи на данайското племе и дълбоко ненаучните изследвания на плеяда наши и чужди „учени” тиреите са представяни, като различни етноси .По тези две причини днес масово се популяризира, че нашите предци, като етнос са изчезнали и тук-таме има нещичко останало от тяхната духовна и материална култура по земите на Балканите.

За огромно съжаление на наследниците на данайското племе и на недобросъвестните „учени“,  безсмъртният жрец-тумир и велик поет Омир е написал в скритият текст,открит в „Илиада”, че именно ТИРЕИТЕ  са предавали познанието на други племена и народи, така както са положили клетва в завета пред своите Богове – Велики Учители.

А, който иска да оспорва тази теза се налага да влезе в задочен спор с бащата на българската история Омир!