ОТ РУДАТА НА СЕЙДОН

Омир използва нарицателното име Сейдон за славният град в древността Тир (Финикия, а днес в Ливан).Наричан е още Тириан, а жителите му- тирийци (тирейци). Тир се е състоял от два градски центъра,единият се е намирал на остров,а другият на континента.Островът-град Тир е бил силно укрепен,а континенталното селище, първоначално се е наричало Ушу (по-късно е наричано „Палейтерус“-палеи едно от имената,с които са наричани нашите предци,което означава „стар Тир“) –  имал е редица от прегради,които в мирно време са използвани предимно,като източник на вода.

Йосиф Флавий хилядолетие и повече от създаването на Тир (основан около 2750 г. пр.н.е. според Херодот) отбелязва,че двата градски центъра се бият понякога един срещу друг,но през повечето време са се подкрепяли взаимно.Съобщава ни,че двете части на града са се възползвали от богатството на островният град,от морската търговия-с дървен материал,вода и пр.

Тир е особено известен в древността с производството на рядка и изключително скъпа лилава боя,произведена от мурекските (murex) миди,известен като Tyrian violet. Цветът,в древните култури, е бил запазена марка за израз на кралско или поне на благородническо потекло.

Тирийските (тирейските) търговци са първите, които се осмеляват да пътуват с кораби в средиземноморските води, да основават свои колонии по бреговете и по съседни острови в Егейско море, на северния бряг на Африка – Картаген и други места, в Сицилия и Корсика,в Испания при Тартес и дори зад стълбовете на Херкулес в Гадейра (Кадис).

Великият Омир неслучайно пише, че в Сейдон или в Тир са от рудата,от рода на тиреите, тъй като този град-държава е като рудник във времето за популацията на многобройни тирейски колена, създали множества градове-държави, вкл. империя(за нея в следващият ватериал). Повечето от тези градове-държави са познати от древността до днес (а, някои от историята), но ако в старите времена е било известно, че са създадени все от тирейските родове, днес в резултат от хилядолетните, злонамерени данайски лъжи ни се представя,че тези градове и държави са били създадени от различни етноси.

В Библейската легенда за разрушаването на Вавилонската кула, която е символ на „объркване“ на езиците и разпръсване на човечеството явно не се отнася само и единствено за объркването на езиците, а и за разселването на тирейските колена.

Авторът  на „История на Финикия” – Санхуниатон Беритянина е написал произведението си в края на II хилядолетие пр. Хр., която била преведена забележете на „древногръцки“ език (разбирай йонийски език, сиреч на едно от тирейските наречия) от Филон Бибълски, който  е тирейски писател. Както оригиналът, така и „древногръцкият” превод са загубени или по-вероятно са унищожени, днес е известен само преразказа на отделни текстове от Евсевий Кесарийски – баща на църковната история.Съвсем естествено е той  да е имал  критичен поглед върху произведението на древния автор. Санхуниатон  е от Бейрут и  е живял, според Евсевий, „когато Семирамида е царицата на Асирия“.

Трите книги са съдържали основните постулати от финикийската –тирейската  обредност и култ, които били  изписани по колоните на свещените храмове, преди те да са били повредени от свещеници на следващи религиозни обреди – според нас това е невярна информация, тъй като тирейската, мистериална обредност и култ никъде и по никакъв повод не е била изписвана на публични места.

Мистериалната обредност и култа е била изучавана  в продължение на над 20 години от жреците и то наизуст. Възможни са други източници за придобиване на информация за тирейската мистериална обредност и култ, но категорично колоните на разрушените храмове не могат да са сред тях.

Твърдението на Филон Бибълски, че по-голямата част от тирейските богове са реални исторически личности е вярно, тъй като това обстоятелство се потвърждава от различни източници, включително от великият Омир .

Не отговаря на истината, твърдението на изследователите до днешна дата, че Санхуниатон е основният източник за финикийската мистериална обредност и култ, тъй като тя не се различава от обредността и култа на всички тиреи.

През 1835 година в Португалия е открит ръкопис, за който се твърди, че е пълният текст на „превода” на Филон, но други учени са го отхвърлили като фалшификат, основно поради несъстоятелното обстоятелство, че по онова време Бейрут е бил незначителен град.

Разкопките на руините на огромен царски дворец, жреческа и ред други библиотеки с многочислени паметници на угаритската писменост – също вариант на тирейската писменост (1450-1200 г.пр.Хр.) потвърждават почти изцяло текста в „История на Финикия”. Има паралели между записаните истории в Стария Завет и книгата на Санхуниатон. Същото се отнася до откритата литература с обредно-митологически характер на акадски, шумерски, хуритски език, етеокритски (минойски) и етеокипърски езици, т.е. на тирейски диалекти на езика и съответно писмените знаци за кодиране и декодиране на информацията и за тяхното влияние в древността.

Германският филолог Фридрих Вагенфелд е публикувал през 1837 г. немски превод на „История на Финикия”.

Същите хилядолетни, злонамерени данайски лъжи се преповтарят и до днес за морските народи от древността.

В известната сцена от северната стена (стела) на Мединет Хабу често се използва за илюстрация на египетската кампания срещу морските народи в това, което е станало известно като битката на Делта. Въпреки, че съпътстващите йероглифи  не посочват враговете на Египет, а ги описват просто като от „северните страни“, ранните учени отбелязват приликите между прическите и аксесоарите, носени от бойците в тази стела и в други стели и релефи.

Хипотезата на повечето учени е, че „различните” морски народи произхождат или от западна Мала Азия, от Егейско море или от Южна Европа е вярна, но с едно уточнение, че става дума предимно за различни колена (родове и племена) на един и същи народ – този на тиреите. Познанието за астрологията, математиката, геометрия, корабостроенето, навигацията и пр. е предадено пряко единствено на тиреите от Великите Учители.Това познание на тиреите се отнася и за строителството на монументални и други сгради, за строителството на градове.

Няма  един от най-древните градове построен от данайското племе!

За илюстрация на нашата теза даваме за пример само легендата за построяването на Атина:

„Живеели преди време на висок хълм бедни хора. Вместо къщи имали землянки или изкопани в скалите пещери. Прехранвали се с лов и диви плодове. Използвали примитивни оръжия и често ставали жертви на  зверове и други диваци, обитаващи наоколо. Избраният за живеене от тях хълм бил достъпен само чрез една пътека, на която винаги имало стражи.” – така започва легендата за построяването на Атина.

„Един ден, по време на лов, те срещнали в гората хубав и добре изглеждащ момък”-странно как попаднал там (корабокрушенец). „Скоро той научил езика им, и започнал да споделя с тях нещата, които знаел-научил ги да правят стрели и лъкове, капани и примки, да ловят риба. Показал им как да строят къщи и им помогнал да прогонят зверовете и диваците надалеч.Не след дълго жителите на хълма го избрали за свой цар, и водени от неговата мъдрост и опит, започнали да водят спокоен живот, без лишения и смъртни опасности. Кекроп-така се казвал цярят-започнал да изгражда нов град, с къщи, пазари и храмове, а хората покрай многото работа не му били измислили още име на града. Скоро Атина станал наистина процъфтяващ град, войниците й били непобедими, а мореплавателите нямали равни на себе си. Царете се сменяли, управлявали мъдро и човечно, всички живеели водени от законите и били благодарни на цар Кекроп за правилния избор. Построили величествени храмове, посветени на Атина и Посейдон, и всяка година им принасяли богати дарове. Маслиновото дърво, дарено от Атина, още е живо на Акропола – поне така разправят – а храмът на богинята – Партенонът – и до днес се извисява на хълма, заселен преди хиляди години.”

Време е тези, които пишат или създават класации за живите градове от древността да проучат кои са истинските строители на сгради и храмове, на терми и канализации…  Истинските творци на духовната култура на тези градове. Разполагаме с достатъчно сведения от безсмъртния Омир, че създателите на  известните древни градове  и творци на духовната култура са нашите предци!

Полисната култура в древността е тирейска култура. След като са създадени градовете-държави и са се развили, поради високата духовна и материална култура в тях започват да се заселват представили на съседни етноси. Известно е, че обичайното право на нашите предци е давало възможност за справедлив и добър живот на всички в царството. Много по-късно до полисите са пътували, а понякога са се формирали данайски махали, които основно са се занимавали с търговия. Представянето на градовете-държави от древността за „древногръцки” полиси е невярно дори по една единствена причина – невъзможна е подобна популация на неголямо данайско племе, без да коментираме ред други причини.

За познанието във всички известни днес от древността научни области, за духовната и материална култура, за Великата тирейска цивилизация,която са притежавали нашите предци имаме безспорни доказателства.

Злонамерно от хилядолетните лъжи на данайското племе и дълбоко ненаучните изследвания на плеяда наши и чужди „учени” тиреите са представяни, като различни етноси .По тези две причини днес масово се популяризира, че нашите предци, като етнос са изчезнали и тук-таме има нещичко останало от тяхната духовна и материална култура по земите на Балканите.

За огромно съжаление на наследниците на данайското племе и на недобросъвестните „учени“,  безсмъртният жрец-тумир и велик поет Омир е написал в скритият текст,открит в „Илиада”, че именно ТИРЕИТЕ  са предавали познанието на други племена и народи, така както са положили клетва в завета пред своите Богове – Велики Учители.

А, който иска да оспорва тази теза се налага да влезе в задочен спор с бащата на българската история Омир!