ОТ РУДАТА НА СЕЙДОН

Омир използва нарицателното име Сейдон за славният град в древността Тир (Финикия, а днес в Ливан).Наричан е още Тириан, а жителите му- тирийци (тирейци). Тир се е състоял от два градски центъра,единият се е намирал на остров,а другият на континента.Островът-град Тир е бил силно укрепен,а континенталното селище, първоначално се е наричало Ушу (по-късно е наричано „Палейтерус“-палеи едно от имената,с които са наричани нашите предци,което означава „стар Тир“) –  имал е редица от прегради,които в мирно време са използвани предимно,като източник на вода.

Йосиф Флавий хилядолетие и повече от създаването на Тир (основан около 2750 г. пр.н.е. според Херодот) отбелязва,че двата градски центъра се бият понякога един срещу друг,но през повечето време са се подкрепяли взаимно.Съобщава ни,че двете части на града са се възползвали от богатството на островният град,от морската търговия-с дървен материал,вода и пр.

Тир е особено известен в древността с производството на рядка и изключително скъпа лилава боя,произведена от мурекските (murex) миди,известен като Tyrian violet. Цветът,в древните култури, е бил запазена марка за израз на кралско или поне на благородническо потекло.

Тирийските (тирейските) търговци са първите, които се осмеляват да пътуват с кораби в средиземноморските води, да основават свои колонии по бреговете и по съседни острови в Егейско море, на северния бряг на Африка – Картаген и други места, в Сицилия и Корсика,в Испания при Тартес и дори зад стълбовете на Херкулес в Гадейра (Кадис).

Великият Омир неслучайно пише, че в Сейдон или в Тир са от рудата,от рода на тиреите, тъй като този град-държава е като рудник във времето за популацията на многобройни тирейски колена, създали множества градове-държави, вкл. империя(за нея в следващият ватериал). Повечето от тези градове-държави са познати от древността до днес (а, някои от историята), но ако в старите времена е било известно, че са създадени все от тирейските родове, днес в резултат от хилядолетните, злонамерени данайски лъжи ни се представя,че тези градове и държави са били създадени от различни етноси.

В Библейската легенда за разрушаването на Вавилонската кула, която е символ на „объркване“ на езиците и разпръсване на човечеството явно не се отнася само и единствено за объркването на езиците, а и за разселването на тирейските колена.

Авторът  на „История на Финикия” – Санхуниатон Беритянина е написал произведението си в края на II хилядолетие пр. Хр., която била преведена забележете на „древногръцки“ език (разбирай йонийски език, сиреч на едно от тирейските наречия) от Филон Бибълски, който  е тирейски писател. Както оригиналът, така и „древногръцкият” превод са загубени или по-вероятно са унищожени, днес е известен само преразказа на отделни текстове от Евсевий Кесарийски – баща на църковната история.Съвсем естествено е той  да е имал  критичен поглед върху произведението на древния автор. Санхуниатон  е от Бейрут и  е живял, според Евсевий, „когато Семирамида е царицата на Асирия“.

Трите книги са съдържали основните постулати от финикийската –тирейската  обредност и култ, които били  изписани по колоните на свещените храмове, преди те да са били повредени от свещеници на следващи религиозни обреди – според нас това е невярна информация, тъй като тирейската, мистериална обредност и култ никъде и по никакъв повод не е била изписвана на публични места.

Мистериалната обредност и култа е била изучавана  в продължение на над 20 години от жреците и то наизуст. Възможни са други източници за придобиване на информация за тирейската мистериална обредност и култ, но категорично колоните на разрушените храмове не могат да са сред тях.

Твърдението на Филон Бибълски, че по-голямата част от тирейските богове са реални исторически личности е вярно, тъй като това обстоятелство се потвърждава от различни източници, включително от великият Омир .

Не отговаря на истината, твърдението на изследователите до днешна дата, че Санхуниатон е основният източник за финикийската мистериална обредност и култ, тъй като тя не се различава от обредността и култа на всички тиреи.

През 1835 година в Португалия е открит ръкопис, за който се твърди, че е пълният текст на „превода” на Филон, но други учени са го отхвърлили като фалшификат, основно поради несъстоятелното обстоятелство, че по онова време Бейрут е бил незначителен град.

Разкопките на руините на огромен царски дворец, жреческа и ред други библиотеки с многочислени паметници на угаритската писменост – също вариант на тирейската писменост (1450-1200 г.пр.Хр.) потвърждават почти изцяло текста в „История на Финикия”. Има паралели между записаните истории в Стария Завет и книгата на Санхуниатон. Същото се отнася до откритата литература с обредно-митологически характер на акадски, шумерски, хуритски език, етеокритски (минойски) и етеокипърски езици, т.е. на тирейски диалекти на езика и съответно писмените знаци за кодиране и декодиране на информацията и за тяхното влияние в древността.

Германският филолог Фридрих Вагенфелд е публикувал през 1837 г. немски превод на „История на Финикия”.

Същите хилядолетни, злонамерени данайски лъжи се преповтарят и до днес за морските народи от древността.

В известната сцена от северната стена (стела) на Мединет Хабу често се използва за илюстрация на египетската кампания срещу морските народи в това, което е станало известно като битката на Делта. Въпреки, че съпътстващите йероглифи  не посочват враговете на Египет, а ги описват просто като от „северните страни“, ранните учени отбелязват приликите между прическите и аксесоарите, носени от бойците в тази стела и в други стели и релефи.

Хипотезата на повечето учени е, че „различните” морски народи произхождат или от западна Мала Азия, от Егейско море или от Южна Европа е вярна, но с едно уточнение, че става дума предимно за различни колена (родове и племена) на един и същи народ – този на тиреите. Познанието за астрологията, математиката, геометрия, корабостроенето, навигацията и пр. е предадено пряко единствено на тиреите от Великите Учители.Това познание на тиреите се отнася и за строителството на монументални и други сгради, за строителството на градове.

Няма  един от най-древните градове построен от данайското племе!

За илюстрация на нашата теза даваме за пример само легендата за построяването на Атина:

„Живеели преди време на висок хълм бедни хора. Вместо къщи имали землянки или изкопани в скалите пещери. Прехранвали се с лов и диви плодове. Използвали примитивни оръжия и често ставали жертви на  зверове и други диваци, обитаващи наоколо. Избраният за живеене от тях хълм бил достъпен само чрез една пътека, на която винаги имало стражи.” – така започва легендата за построяването на Атина.

„Един ден, по време на лов, те срещнали в гората хубав и добре изглеждащ момък”-странно как попаднал там (корабокрушенец). „Скоро той научил езика им, и започнал да споделя с тях нещата, които знаел-научил ги да правят стрели и лъкове, капани и примки, да ловят риба. Показал им как да строят къщи и им помогнал да прогонят зверовете и диваците надалеч.Не след дълго жителите на хълма го избрали за свой цар, и водени от неговата мъдрост и опит, започнали да водят спокоен живот, без лишения и смъртни опасности. Кекроп-така се казвал цярят-започнал да изгражда нов град, с къщи, пазари и храмове, а хората покрай многото работа не му били измислили още име на града. Скоро Атина станал наистина процъфтяващ град, войниците й били непобедими, а мореплавателите нямали равни на себе си. Царете се сменяли, управлявали мъдро и човечно, всички живеели водени от законите и били благодарни на цар Кекроп за правилния избор. Построили величествени храмове, посветени на Атина и Посейдон, и всяка година им принасяли богати дарове. Маслиновото дърво, дарено от Атина, още е живо на Акропола – поне така разправят – а храмът на богинята – Партенонът – и до днес се извисява на хълма, заселен преди хиляди години.”

Време е тези, които пишат или създават класации за живите градове от древността да проучат кои са истинските строители на сгради и храмове, на терми и канализации…  Истинските творци на духовната култура на тези градове. Разполагаме с достатъчно сведения от безсмъртния Омир, че създателите на  известните древни градове  и творци на духовната култура са нашите предци!

Полисната култура в древността е тирейска култура. След като са създадени градовете-държави и са се развили, поради високата духовна и материална култура в тях започват да се заселват представили на съседни етноси. Известно е, че обичайното право на нашите предци е давало възможност за справедлив и добър живот на всички в царството. Много по-късно до полисите са пътували, а понякога са се формирали данайски махали, които основно са се занимавали с търговия. Представянето на градовете-държави от древността за „древногръцки” полиси е невярно дори по една единствена причина – невъзможна е подобна популация на неголямо данайско племе, без да коментираме ред други причини.

За познанието във всички известни днес от древността научни области, за духовната и материална култура, за Великата тирейска цивилизация,която са притежавали нашите предци имаме безспорни доказателства.

Злонамерно от хилядолетните лъжи на данайското племе и дълбоко ненаучните изследвания на плеяда наши и чужди „учени” тиреите са представяни, като различни етноси .По тези две причини днес масово се популяризира, че нашите предци, като етнос са изчезнали и тук-таме има нещичко останало от тяхната духовна и материална култура по земите на Балканите.

За огромно съжаление на наследниците на данайското племе и на недобросъвестните „учени“,  безсмъртният жрец-тумир и велик поет Омир е написал в скритият текст,открит в „Илиада”, че именно ТИРЕИТЕ  са предавали познанието на други племена и народи, така както са положили клетва в завета пред своите Богове – Велики Учители.

А, който иска да оспорва тази теза се налага да влезе в задочен спор с бащата на българската история Омир!

РОДИ СЕ ЕЛАДА

I

„Черни и чипоноси си представят боговете етиопците.

Синеоки и рижи са божествата за тиреите.”  – Ксенофан

Жрецът-тумир Омир пише роди се Елада в скритият  текст на девета песен на „Илиада”,а в поемата нарича с името „елини“ племе,което населявало Фтия в Тесалия. През античността Тесалия е средище на неолитна култура, а след това и на микенската култура. Според древните легенди там е роден (Е)лин ( Έλλην)Митичен прародител на елините .Това обаче не се отнася за данайците – племето на Дан преселници от древна Етиопия,Додон в ареала на Арголида,полуостров  Пелапонес и по-конкретно в планините Хаон и Бахриами.

Елини, като епоним , категорично се отнася за бившите пеласги. Елинизацията в древността е процес на възприемане на духовната и материална култура на елините от една немалка част от тирейските племена. Елинизмът (3 – 1 век пр.н.е.) представлява разпространение на тирейският(по-късно българският) език и култура, по-специално Атинската, върху завоювани от Александър Македонски територии. В политическо отношение тази епоха е свързана с името на Александър Македонски.Той търси опора на своята власт в аристокрацията на поробените народи и успява да ги обедини чрез тирейският език,образование,философия и литература. Тирейкият език става езикът  на висшите слоеве на градското население и придобива значението на международен език на културата, подобно на латинския език през Средновековието. 

Ученолюбив, с развит ум, Александър Велики покровителства науката и изкуството. Предава интереса на пълководците си, които привличат кръг от интелектуалци, а богатите подпомагат науката и учението. За истинският елинизъм е писано достатъчно, с тази подробност,че не принадлежи на варварите – данайци и техните потомци, а на нашите предци.

Елин е син на Девкалион (според други версии – на самия Зевс) и на Пира, брат на Амфиктион и баща на Еол, Ксут (Ксутос) и Дор (Дорос). Според древната митология всеки един от синовете му е родоначалник на основните елински родове: от Еол  произлизат  еолийците, от Дор – дорийците, а синовете на Ксут – Ахей и Йон – дават съответно началото на ахейците и йонийците.

Според Хезиод, от връзката на сестрата на Елин, Пандора със Зевс, се ражда Грек (Грекос, Γραικός). Името „гърци“ (латински – „Graeci“) започва да се използва от древните римляни и постепенно е навлязло в европейските езици чрез латинският език,който става епоним  на гърците (Graikoi) и се отнася за елините, т.е. отново става дума за старите пелесги. Малочисленото варварско, данайско племе, няма нищо общо с наименованието гърци. Същото племе е получило познанието от тиреите, така както посветените тиреи са се врекли в Завета пред Великите Учители да разпространяват знанието сред всички народи. От разказът на Омир – Бащата на българската история се знае, че данайските варвари многократно са извършвали набези срещу тирейски храмове, с цел да бъдат избити жреците и унищожено Писаното Слово. Понякога тези набези на варварите(данайците) са били успешни,когато са нападали второстепенни тирейските храмове, които съответно са охранявани от по-малобройни конниците-войни.

Няма случай в древната история на нашите предци, когато варварите – данайци да са успели да нападнат и унищожат нито един от основните тирейски храмове. Знаем също от безсмъртният Омир,че бабата на вожда на варварите – Дан е била обучавана за жрица в тирейски храм, но след като данайците са убили тирейските жреци и унищожили храма, тя е подучила варварите как да лъжат – кой е носител и Пазител на Познанието,а така също да разпространяват лъжливо, нечисто учение.

В късната античност (в  III – VII век) гърците (елините или пелазгите) са наричани от римската власт ромеи  (Romioi (Ῥωμαόλια / Ῥωμιωί ), тъй като са били римски граждани. По време на император Теодосий І след 212 г. терминът елини (Hellene) се ползва основно от християнската църква към последователите на политеистичната,“езическа“ религия(вече е религия,защото се ползва общонародно и има обособени правила за всички).

Изцяло подкрепяме тезата на немалко български учени, че тиреите, в състава на Римската империя и по-късно на Източната римска империя са сред първите народи приели ранното християнство, но по-късно са обвинени от императорската и църковната власт, че изповядват арианска ерес.

От връзката на другата сестра на Елин, Тия,със Зевс, се раждат Македон(ма к’едон-обител където са едони) родоначалник на (мак)едоните и Магн (Магнес) основател и първи цар на Магнезия.

Към древната митология следва да се подхожда внимателно, тъй като не винаги се знае каква редакция е претърпяла за да стигне до наше време. В случаят се доверяваме най-вече на писанато в скрития текст на поемата „Илиада” от великият  жрец-тумир Омир.

В хода на историята си, Римската империя покорява всички елинистични държави в средиземноморието, както и келтските области на Западна Европа.

Постепенно Римската империя се развива в две отделни половини, източна и западна.

По времето, когато Одоакър идва на власт на Запад през 476 г., в западната половина вече видимо църквата поема основната част от административните и благотворителни функции, изпълнявани по-рано от светската власт. Източната половина на империята с център Константинопол (създаден от тиреите, като Byzas, Византион), градът на император Константин Велики -тиреец, остава сърцето на римската държава до 1453 г., когато империята окончателно е унищожена от османските турци.

Немският историк Йеронимус Волф (13.8.1516 – 8.10.1580 г.) създава система за „византийската”  историография, която в крайна сметка се превръща в стандарт за произведенията на средновековната „гръцка” история.

Йеронимус Волф  пише „Корпус на историята на Византия” (Corpus Historiae Byzantinae) в 34 тома, която е по-скоро  колекция от ромейски източници, отколкото цялостна история на Източната римска империя – тук само ще уточним, че термина Византия е създаден от кабинетен учен, тъй като в правният мир никога не е съществувала империя с това име.

За съжаление на поддръжниците на данайската версия за историята на нашите предци не можем да ценим достоверността на този, иначе обемист труд на Й.Волф, тъй като авторът е ползвал основно „Доказателства на историята“ (Αποδείξεις Ιστοριών) на ромейският учен  Лао̀ник Халкокондѝл.

След падането на  Константинопол под османска власт, Лао̀ник Халкокондѝл  е написал исторически труд в десет тома – „Доказателства за историята“.

Тези книги са един от най-важните извори за последните 150 години от историята на Източната римска империя. Подобно на други ромейски историци, неговата хронология е неточна, а понякога невярна и по тези причини днес не е надежден източник.

Използваният  от него архаичен език един път  затруднява правилното разчитане на текста на много места, а втори път старите названия на различните тирейски племена са неверни или объркани (гети, даки, лигури, мизи,  пеони и др.). Безразборната и широка употреба на етнонима „елини“ (Έλληνες), използван от Лаоник Халкокондѝл за описване на историята на Източната римска империя ,вместо да си служи с точната терминология.Използването  едностранчиво и по-същество,на неговата ненаучна  терминология ( Л. Халкокондѝл) утвърждава частното понятие „древногръцка” цивилизация и създава връзка към съвременната цивилизация.

Българските(ако са БЪЛГАРИ) историци имат мисия да разясняват на своите колеги от чужди страни, че разчитането на древни тирейски текстове могат да го направят точно, единствено хора, на които майчин език е българският. Можем да приведем като примери  надписа на прочутият „паметник на цар Мида”,да се дава и етимологията на името Мида, а то идва от племето Меди,известно ни като Миди през неолитният период  от глинена плочица с.Градешница,Врачанска област.При смяната на местоположението си,след Черноморският потоп се променя на Меди.

Нека е ясно на всички, които се занимават с изследване на древната история на Великата тирейска цивилизация, която е носителят и фундамента на световната древна цивилизация,че:

1.Мнозинството древни текстове на тази цивилизация могат да се разчитат единствено чрез носители на българският език.

2.Всички опити да се разчитат древни тирейски текстове през днешният гръцки език са обречени на провал – все едно да се разчита текстове на старонемски език през санскрит.

3.Това е важно да се знае, защото няма световноизвестен музей, който да няма в експозицията си образци на Великата тирейска култура, а те трябва да знаят, че те са част от историята на нашите предци и от българската култура.

В тази публикация няма да развиваме тезата ни, че Източната римска империя няма нищо общо със съвременните гърци, а е мултинационална империя, в основата на която е материалната и духовната култура на Великата тирейска цивилизация,и че повечето нейни императори са от благородни тирейски родове.

По време на Източната римска империя, елин е било равнозначно на езичник под влияние на християнската църква.

През Възраждането сред етносите в Османската империя започва процес на формиране на националната идентичност. Сред потомците на данайците и част от други бивши поданици на Източната римска империя , започва процес на формиране на националната идентичност на съвременните гърци, обединени около „Великата идея” и „Голямото въстание” за освобождение на Гърция, но паралелно с ползване на името Елада.

Когато говорим за част от други бивши поданици на Източната римска империя имаме предвид вторичното, измисленото еленизирани и погърчване на тиреи най-вече в резултат на антибългарската  дейност на Цариградската Патриаршия по време на османското иго.

Цариградската Патриаршия по време на османското иго, явно е била овладяна от духовници от данайски произход, тъй като изцяло са възприели и проповядвали лъжите на данайското племе за българската история.

В тази връзка ще отбележим, че духовните и революционните водачи на българския народ и като цяло българите, като единствени, истински Пазители на Познанието и на българският език –  са отхвърлили измисленият вторичен елинизъм и гръкофилията, защото са ги разпознали,като неистинска, лъжлива история на предците ни и като основно средство за духовното иго на фанариотското духовенство.

Не може да не се възхищаваме на познанията върху българската история на духовните и революционните водачи на българския народ – истински будители. Може да звучи парадоксално, но те са  са познавали много повече истинската история на предците ни, отколкото впоследствие „ наши” и чужди историци.

След Освобождението на България от османско иго в българската историческа „наука” и археология  господстват австрийската – която не се различава съществено от немската – и руската историческа школа.

Константин Иречек, проф.Васил Златарски – наричан „Баща на българската история” и неговите последователи създават измислена, невярна и осакатена представа за българската история.

Време е да зачертаем всички измислени, неверни и осакатени представи за историята на нашите предци.

Българите са единствените ПАЗИТЕЛИ и НОСИТЕЛИ  на историята на Великата тирейска цивилизация и ние следва да я изследваме и изучаваме във всички нейни аспекти.

Английските историци първоначално предпочитат да използват римската терминология (Едуард Гибън), докато френските историци предпочитат да използват терминологията наложена от Йеронимус Волф .

Терминологията на немският историк  Й. Волф започва да се използва отново в средата на 19-ти век и оттогава доминира изцяло в историографията независимо, че тя е не просто анахронизъм, а е продукт на измисления вторичен елинизъм и гръкофилия.

Възраженията по терминологията има и известния гръцки историк  Константин Папарекопулос. Като цяло малко са гръцките учени по онова време , които приемат терминологията, но тя стана особено популярна през втората половина на 20-ти век, явно по политически съображения за „историческа” обосновка на неправомерно придобитите български земи след разпадането на Османската империя.

В интерес на обективното представяне на историята изконни български земи не са включени във възродена България по волята на тогавашните велики сили.

Загубените територии са резултат не от българската войска, а от недалновидна и аматьорска политика на цар Фердинанд и управници от онова време.

Извън политическите грешки и авантюри на бившите български управници, повечето „български” историци от онова време приемат ненаучни и по същество антибългарски тези за нашата история.

Запознатите с българската история знаят,че при установяването на Ньойския мирен договор е присвоено Беломорието (Тракия и Македония) от Гърция.

Гръцкият министър-председател Елевтериос  Венизелос по време на налагането на Ньойския мирен договор – диктат – си е послужил и с картите за Второто българско царство, изготвени от Васил Златарски и негови ученици –  най-голямото престъпление срещу България и българският народ.

През 1919 г. Е.Венезелос представя „Меморандум за правата на Гърция“ – верен последовател на данайските лъжи – чрез който иска новосъздадената Гърция да получи Западна Тракия и Родопите до р.Арда, Одринска (Източна) Тракия до Чаталджа и Галиполи, но същевременно прави и намек за тях, Западна Мала Азия и всички егейски острови.

Произнася остра обвинителна реч срещу България, като главен виновник за всички балкански противоречия. Меморандумът е публикуван от Американо-гръцкото общество в Ню Йорк през 1919 г. на английски език.

Резултатите от продължаваните данайски лъжи за историята имат последствия и с днешна дата.

Благодарение  на Томас Удроу Уилсън,  28-ят президент на САЩ, Българската Държава е била запазена от разделяне на три части и унищожаване. Удроу Уилсън на мирните преговори в 1919 г. е за оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния – каквато идея е била първоначално лансирана в Ньой (днес е включен в Париж).

Например, какво историческо право върху името Македония може да има днешна Гърция?! Без да ставаме адвокати на БЮРМ, претенции към името Македония може да има единствено наследника на народа на древна (Мак)едония – България и българския народ или все още последователите на Васил Златарски ще продължават да изопачават нашата история.

Това са част от горчивите уроци от нашата историята и понеже и днес някои „български” историци подценяват мащабите на Великата тирейска цивилизация, тя се изследва на парче и с гръкомански уклон.

И тук ще направим връзка, че в кризисни ситуации някои водещи политици в света се изказват неподготвени, че Източната римска империя и нейната тогавашна столица Константинопол принадлежат  на лъжливата, вторична гръцка история.

Ще се наложи,  явно да броим императорите на Източната римска империя от благороден тирейски произход (поне петнадесет на брой) и да разясняваме каква е нейната основна  материална и духовна култура.

Нека да се знае от всеки българин – Древна Елада е тирейска държава създадена от нашите предци.

Това ни казва поета, жреца-тумир Омир – Баща на българската история!

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ РАЗГАДАХА МАГИЯТА НА БЪЛГАРСКТИТЕ ХОРА

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ РАЗГАДАХА МАГИЯТА НА БЪЛГАРСКТИТЕ ХОРА

Изследователският екип "Руните Говорят", който дебютира с фотоизложбата „Неразказаната приказка на българската история“ в Националния Музей на Образованието и гостува на Международния фестивал "Дни на тракийската култура", направи още едно значимо разкритие за българската история и традиции - магията на народните ни хора.

Екипът, разкрил древността на българските букви и научно обосновал находките във всички краища на страната с преходите на писмеността, бе подкрепен и от Посолството на Кралство Мароко в РБългария, начело с Нейно Превъзходителство г-жа Закиа ел Мидауи, припомня ВИП Комюникейшън.

Със собствена методика и инструментариум за разчитане на древното българско руническо писмо и система за анализиране на артефактите, "Руните говорят" издадоха и дебютната си книга  "Заветът", посветена на великия български владетел Кубрат.

Интердисциплинарният изследователски екип в състав Борислав Стамов, Мила Салахи, Патриция Кирилова, Стефан Ганев и Даниел Калчев има за цел да възстанови изгубеното Познание на нашите предци и да докаже, че българите стоят в основата на световната цивилизация.

"Руните говорят" са носители на три поредни награди за Родолюбие, връчвани в деня на Будителите от Международната Организация на обединените българи, под патронажа на Съюза на военно-инвалидните кооперации – с председател Борис Николов и инициативата “Една детска сълза – една молитва”. 

- Г-жо Салахи, какво провокира Екипа "Руните говорят" да разгадае магията на народните хора? - От една година нашият екип работи съвместно с екипа на хотел Севтополис Медикал и СПА по създаването на изцяло български релакс програми не само за тялото, но и образно казано за душата, като вплитаме част от древното познание в съвременните технологии. Подконтекстът е да се популяризира древната история на България пред света. Консултант на проектите е доктор Ивайло Христов, хирург и дългогодишен управител на Медика Албена, доказал се в своята област. Така започнахме. Вплетохме древната ни история в изцяло нова концепция, като заложихме на Царя -първожрец Орфей, легендарния певец, познат не само в древния свят, но и днес на света. Танцът е неделима част от мистериалната обредност на нашите предци и това се доказва много лесно чрез артефакти от неолита до сега. 

- Защо народните ни хора са магия?

- Всички сме чували за неравноделните тактове, но те не са само при нас. Когато екипът ни изследва дадена епоха се налага да правим цялостна реконструкция, вкл. и на фолклорa. Направи ни впечатление, че на много места извън пределите на България, говорим за региони днес, които нямат нищо общо с нас, към момента са се запазили част от хората и някои неравноделни тактове. Това е още едно доказателство за влиянието на културата на нашите предци в световен мащаб. Подобни ритми и хора има при берберите, за балканския регион се знае, че граничим сами със себе си, в днешен Ливан, колкото и странно да звучи - дори при баските в Испания и т.н. В тези региони това са само остатъци, но при нас е запазено огромното богатство на неравноделните тактове, а техният физически израз е заключен в стъпките на хората. Преди 2 или 3 години от организация „Таратанци” събраха стъпките на народни български хора, изобразени в графични схеми, и направиха изложбата „Последвай стъпките“. Екипът на Таратанци заслужава адмирации, а тази изложба трябва да стане достояние на всеки българин. Още тогава знаехме, че тези графични изображение са ключа към разгадаването на лечебната сила на нашия танец. Стъпките на различните хора образуват различни геометрични фигури, когато пуснем 4D „поглед“ чрез инструмента Окото на Вселената и виждаме невидимото. 

 - Какво „казват“ стъпките на народните ни хора? 

- Труден въпрос, защото, ако го кажем по начина на предците ни, никой няма да ни разбере. Самият им духовен светоглед е съвсем различен от нашия, а за да ги разберем трябва да мислим като тях, но ще цитираме и ще обясним един пасаж:

„… Танецът звезда записва, вик от сотирите с кода в ръцете извива се от момък и знание е. Очи в очи с момите построяват се, докарват Слънцето! Това пробива покривалото, остатъка от сиянието с натръсване посяват… Танецът писалка е и път за божествена енергия. Молитва построена, сила да премине към вашият съд. Съшива се половината с Господа и излиза майстора К…Построява се с Л в земната енергия. Литва лекарството, виж, смила се…“.

Самите стъпки на ениното хоро описват звезда, видно и от снимката. Характерни за него са движенията с ръце, които чрез езика на символите означават прославям на земята, докарват Слънцето-невидимата сила. Вик от сотирите - сотир, сатир, сотер буквално означава превръщам се, преобразявам се. Сатири в миналото са придружавали бога на виното Дионис - нито хора, нито животни. По- късно са изобразявани и по иконите в християнството известни като кинокефали - хора с глави на животни, един вид пазители. Танецът писалка е за божествена енергия - влияе върху тялото на ефирно ниво, път, че не ни трябват други приоми, за да сме в добра кондиция. Молитва построена - стъпките, сила да премине в телата ни. Съшива се половината с Господа - от главата до кръста, където са органите ни на осезанието, а в гърдите ни е централният орган на имунната система - тимусът.

- В този текст има и единични  букви - те какво означават?

- Всичко започва от тухличките в нашия организъм - гените, като информацията е многопластова и комплексна. Буква К е ген, сега известен като KANSL1. Протеинът, произведен от гена KANSL1, се намира в повечето органи и тъкани на тялото преди раждането и през целия живот. С участието си в контролирането на активността на други гени, този протеин играе важна роля в развитието и функцията на много части на тялото. Л в този случай е лимфата, тъй като тя е единствената система в човешкото тяло, която тече отдолу- нагоре, показано в израза заключва се в земната енергия с Л, а и в същото време много важен ген L1CAM - той дава инструкции за производството на протеина на адхезионната молекула на L1 (съкратен до L1 протеин), който се намира на повърхността на нервните клетки (невроните) в цялата нервна система.

- Това означава ли,  че нашите народни хора са истинска магия?

- Може да се каже, но когато ги погледнем с други очи в нашето време стигаме до извода, че нашите хора са епигенетика на ефирно или модерното квантово ниво, но не трябва да се гледат комплексно. Всяко едно хоро си има своето точно място не само по отношение на тялото ни, но и за даден географски регион - съобразено с енергийното излъчване на земята. Отговорът за силата на хората се крие до голяма степен и в шевиците.

В едно наше интервю неотдавна обяснихме, че епигенетиката е най- бързо развиващата се наука или влияние върху ДНК чрез външни фактори, с процес отвътре без директно вмешателство, (както технологиите CRISPER) за лечение и подобряване на общото състояние. Нашите предци са ни завещали този метод заключен в стъпките и ритмите на хората. Дървото от корените си не може да избяга, факт е, че наблюдаваме едно ново възраждане на нашите традиции, а това означава самоосъзнаване и по- добро бъдеще за децата ни. 

Танцувайте хора, не залитайте по чужди практики, защото те не са ни вродени и нямат ефект, а ако имат е временен. Вместо модерното на фитнес, просто играйте хора, те са записани в нашето ДНК!

Едно интервю на Патриция Кирилова

Снимки: https://taratanci.com/ 

"Нашата мисия е да срещаме съвременния човек с българските народни хора и танци по неочакван начин – чрез уникалните форми от стъпките на хората в комбинация с типичните етно цветове за всеки регион. Създадохме този „графичен език“ и се заехме с мисията чрез него достъпно и забавно да представим народните ни танци пред българи и чужденци", казват от екипа на Таратанци.

Непрекъснато призовавате за любов, безусловна любов, любов към ближния и т.н., а не разбирате, че превръщате тази свята дума в клише и изменяте енергийният й заряд. Когато използваме нещо, дори и езика трябва да осъзнаем за какво служи, как вреди, как да ни е от полза! Словото е най- силното оръжие, физическият израз на мисълта!

За Новата 2020 година  Ви пожелаваме да не се превръщаме в клишета сами, а да бъдем Творци на една нова, силна и свята България, защото от Родината, започва Любовта!♥️🥰♥️

Илиада- Криптиада, Седма песен Единоборството между Хектор и Аякс

Седма песен- Единоборство между Хектор и Аякс- Погребване на мъртвите 

започва с разказ за царство Сандо (Индия, основно в щата Кашмир),  което сме споменавали и в предходни песни на „Илиада” и неговият велик цар Парис (Александър). Там в Индия великите арии са построили новата Варна (трета поред – първата в днешна България, втората в днешен Иран – известна като Суза). Мястото, откъдето  тръгва към днешна Индия Парис (Александър) е областта Партава (по-късно в тази област е създадено царство Партия). Царският род и основната част от  хектите по описанието на  Омир е от първата Варна (в днешна България). Споменава се и нарицателното името на Варна – Ил, което идва от старобългарската дума илъ-глина, иловица – глинеста почва, която след време (иловицата) е поддала, за съжаление великолепната Варна е била погълната от морето при свличане на земни маси. Верен е спомена в древния летопис, че Варна е върху „река Камандър” („Скамандър”), както вярно е тълкуването на името на „реката” като „каменен поток” – знаем, че и днес има множество свлачища (по официални данни 89 броя) в морската столица на България. Древният град Варна, с нарицателно  име Ил се споменава през XVII век пр. Хр. и в хетски летописи. След потъването на престолният град Варна  явно царският род е отплавал, с оцелелият аристократичен род и конниците-войни, т.е. посветените. Създава се ново царство Партава съвместно с местното население. 

От разказа  на Омир не можем да потвърдим, че „откритият” град Троя от Шлиман е Троя, защото описанието на града е за първия град Варна. Също така не можем да потвърдим, че е имало Троянска война – всичко, което е разказано за тази война е плод на един познат за нас т*Омирски стил, ползван от великия Омир (по време на тираниите от VII и VI век пр.Хр. в Атина).

Вероятно в „Илиада” е пресъздадена Битката при Кадеш, състояла се през 1275г.пр.Хр.  между египетската войска на Рамзес II  и  х(г)етите  на Мув(б)атали. (Тя се провежда на брега на река Оронт (Онти, Онт) , в днешна Сирия. Битката включва около 5 000 бойни колесници, вероятно  най-масовата в това отношение. В нея също така взимат участие и 9 000 пеши войници).

Тиранът  Пизистрат не само подложил на окончателна редакция „Илиада“ (без да предполага, че скритият текст остава изцяло съхранен, тъй като не е бил от посветените) и „Одисея“, но  е  учредил и празник Панатенеи „всеатински“ фестивал, най-важният за Древна Атина. 

"...Поемите на Омир надхвърлят рамките на художествено произведение и по начин на ползване. На времето си те изпълняват функцията на своеобразна наука-мъдрост. В зората на античния свят поетът е философ и учен едновременно…започват да се считат за извор на цялото знание и практически за учебник. По тях учат децата на четмо и писмо, но също на история и на всякакво друго знание. Постепенно Омир се налага като абсолютен образец и авторитет. От него черпят сюжети, цитират го, за да се аргументират, учат го наизуст. От една страна, той е народен певец и творческата му практика е народопесенна. Но вероятно използва в някаква форма и писменост,за да си помогне при изграждането на творба с така оригинална композиция. Той е може би първият, който се опитва да й придаде завършеност от нов тип.” 

(Богдан Богданов, Мит и действителност в Омировата „Одисея”, София, 1971 г.).

Много е писано за великия Омир, но явно Богдан Богданов най-достоверно е доловил характера на „Илиада”, че Омир е един „аед”, и това е точно така – той е типичен Т*Омир.  (МЕОНИД – име на Омир, защото бил син на Меон или защото произхождал от областта Меония, старо име на Лидия в Мала Азия) , в случаят създал едно „народопесенно произведение от механично свързване на отделни по-малки епически творби и с това обясняват противоречията в поемата.”, но е кодирал в нея истинската ни история.  

Царството Сандо (основно на територията на днешен Кашмир – Индия и Афганистан), в съседство с днешен Иран. В земите на днешна Индия, ариите съграждат великият престолен град – поредната нова Варна или Варну, намиращ се южно от Балх и наричан от данайско-ахейскиите племена Аорнус(от арии). Вероятно e, следвайки авестийското произношение Аорну. Някои учени считат, че езикът на книгата Авеста е всъщност партянски език, говорен в областта Партава (древна област, известна от Авеста като Партава) на запад от град Балх. От Партава е взето писаното знание – меда както образно са го наричали тиреите и сънародника ни  Омир.

Казано е, че произходът на великите арии е от Бога-Творец. Именно ариите създават царството на Сандо, създават следващата Варна в земята на днешна Индия – това показва, че където и да са  отивали нашите предци са пазели истински своите традициите. Авторът на „Илиада” ни показва, че дори в края  на древния свят (по неговите представи за света) белите арии строят, създават градове, създават цивилизация.

В царството на Сандо не само строили, а са успели да пренесат със себе си нови, непознати за ареала храни в областите Ватина  и Лада, дали са писаното слово – знанието на Великия Господар за Лоното на небето,за Луната (като един от символите на небесата). Ясно е подчертано, че в новосъздаденото царство Светлината- знанието е от Бога писано и предадено, от бащите. Ариите, белите са господари не само на писаното слово, но са и творци на мирото – имаме предвид на мистериялната обредност и култ.

Нашите предци са запознали избрани представители на местното население с писаното знание по дъсчиците, включили са ги в мистериите, посветили са ги в учението на Боговете.Положили са клетвата в завета, с танеца-хоро. Преди да изпълнят ритуалът-клетва са пили вино примесено с билки, като една от билките е „небесният” Ледон (LEDUM palustre)  – горски розмарин или беладона, познат в древността, като блатен бучиниш.

Тази билка има приятен аромат, ако точно е дозирана с вино хората изпадат в транс, но ако се предозира причинява главоболие, интоксикация (отравяне) и дори смърт.Това ни показва, че посветените жреци на предците ни  са имали познания в областта на  медицината.

Цар Лаомедон – основателят на Троя (Варна) е именуван владетеля на народите – тази титла ще се повтаря във вариант „цар на четирите посоки” в древните държави в Двуречието – Шумер, Акад, Елам и пр.. За цар Лаомедон, според  легендата е построена Троя (Варна), но той не се отблагодарил, както обещал на Аполон и Посейдон.Тогава Посейдон се разгневил, докарал много беди – болести, наводнения и други злини. Изпратил му морско чудовище. За голямото бедствие случило се в древността на град Варна отзвук има в българското народно творчество и това е описано в книгата „История на България” от д-р Ганчо Цанов.

СЕДМА ПЕСЕН: 

Хектите от Парис са войски,  в царството на Сандо. От Твореца са великите арии .Дадоха великата Варна, ариите я построиха. От разрушеното меда бяха взели великите, от милостта по ъглите в земята, има,  в полози построено е. Храната засяха на В(Б)атина в земята и Лада. Даде се Словото на великия Господар и лоното на Луната. Даде се от бащите, от думите на Бога, от писаната Светлина. 
От първите са думите, от паметта.От словото на господарите,на творците от мирото,от Пелите(Белите) са. 
Излязоха дъсчици и разбра се за небесния  Ледон (БЕЛА ДОНА) . Разбра се за Ариите ваши и войските де идеха от царството, от  думите на Рес .  Тиде дойде от меда на Мериот,  добрите са, от войските на Еврип .

Ил даде на антите, тръгна да посее краостата и светлина в Аксад,  от вашите меди бе. Дойдоха кенахите, от Лати дойдоха, а алтите удариха на Каманд царството. Но гроздове от антите спасиха се през Енор. Техният Алек тръгна към царството на Сандо .Сияйните творци посяха Идон и Лемно, от скритото напи се вашият Азон.

От извора на камъните са великите в Алипи. От писаното четяха, обгрижваха го ,както бе указано.Те са от нашите гроздове и роднини, помощно коляно. Клон са вречен, излязоха на Анел от рода,от нашият Аксии.

За битката дойдоха да помогнат на войските, за камъните в Кима(Египет),  де името по камъните пазеше се в Сени(Сена). От Есид идеха с милостта, отидоха в Пир, повеляваше ги Илаи добрият мъж . В името на царете и дедите тръгна Сераг(х) с клетвата в ръцете. Врече неговите, от разрушеното направи,  Сиеф е  неговия дял. Седнаха и слепиха за  гроздовете в Динор.

С името в  магичната лоза, в обитела, де за  виното  пазят писанието Магове, от питото със светлина затвориха се. Принадлежи им кедъра по тавите (шишарката) и молеца. Пиха при Балг(х)аи от вечния Азу, де молеха се да им дадат да бъдат от вречените в Светлината. Повелиха ги, даде им се да се врекат. Тръгна рода на майсторите и името на рода. Наш род е коляното на Асир и от нашата земя словото тръгна. Пазеха от бащиния Тир дървото(родът) фареите.
Пътищата по морето яздеха, от лъвовете Егея кипеше.  Излезе и влезе великия Исиф. Отиде да учи от учителите в Тиа, от даденото в Партиа, от белите господари , творците, от Светлината. Научи се за чистотата и врече в Пами гроздовете на  Хам с думите за името в Идеон.

От египетските гроздове е Пела, от мъжете стари на Елеф. От милостта на Сати, карийския. Завърна се Тир, запази го Сети, идещ от Мерио, от името на дедите влезе с  името Илир. Пи от бащините камъни Тисей, влязоха одрисите в Тиса, в Кадмия  името от гроздовете на  даките  излезе. Дойде Талит при Мадаро при гроздовете на Тиреите, камъните и милостта. Светлината с камъните посяха те в Иле на Терес.

На Дан рода разболя гроздовете, но роди се от  рода на Илае в полето сина Дион,  излезе от извора  за Палаите (древните). Дойде в Ниса,  Господа с тях влезе, родството и с билката затвори се.

Лидийското биле пося се с лозите на Алек. В Дуор построиха кораби великите царе на Етона. Пазеха доброто те,  великите. В Слънцето с танеца  врекоха се.От пътя на бащите дойдоха, излезе лозата на Кадем. Неговото име записано при даките е (цивилизованите) в Сирдо техния. При тях има от милостта на ситите. Преди това от Лин е знанието,  дойде в Демио от Иремие, де върви с огъня по лицата им. Направиха Туло, в знанието  врекоха ги, очите  отвориха им в Сиена , във Феле аксийската и Халеп (Алепо). Тръгнаха към Пенел и Мекно, да помогнат идеха.С богатство напълни се  Енел и с името.

Светлината излезе, запази се Бога .Направи се за нас от падналото, залепи се и тръгна светлината.  На Лада от  земята камъните тръгнаха. Свидетелите са в дома на Сана и Фиси великият. В нишите на хеопите има под бика. На Бал взе се от богатството и продължи се. Направеното по  небесата извито е,  за да тръгне даденото от вречени.

Изискване от суверена за ревизия на българската история е внесено в парл...

Изследователски екип „Руните говорят“ внесе в Народното събрание изискване от суверена за ревизия на българската история. Патриция Кирилова и Мила Салахи разказват за своята инициатива и неуморна дейност за преоткриване на българското величие от древността - в студиото на ТВ „България 24“

Илиада- Криптиада Шеста песен – Среща на Хектор и Андромаха

Шеста песен – Среща на Хектор и Андромаха – е разказ за историята, за географията на разпространението на учението  на предците ни. За войните, водени в негова защита в Азия, Африка и Европа. Това е разказ за невероятната воля, непоколебимя дух и за саможертвата на дедите ни да сътворят Новата цивилизация в древния свят . Точно българската  цивилизация стои във фундамента на днешната човешка цивилизация, което е предизвиквало и продължава да предизвиква възхищение и преклонение, но и завист,  омраза сред чуждите племена, етноси и народи, което може да обясни причината за откровените лъжи за нейното сътворение и непрекъснатите опити от най-дълбока древност до наши дни за присвояването й.

Благодарение на най-големия поет от древността Омир днес можем да разкрием истината за величието на Българската цивилизация.

ШЕСТА ПЕСЕН:

Сим,  вашият е от Тис, а Каман искаше царство, от иксите е Каман. Тогава на медите в града Арис рудата на коня посяха и завряха войските на Идрис във Фелти, от клоните на Зеп и дадени са му берберите  ваши. Хляба не стигаше и ония армии в полето завряха, пет войски от астите влязоха на Тев(б)ко. В царството пазеха ги тия. Ония от антите, де в сияйната Блера са с думите от паметта на хадите(хетите) и Села(Петра) са. От тези на Сати, от техния път при Тефи езерото ври. Пил от великите за пътя ,от даденото в дом клетвата смени.  Искаше Тир да надрасне, но надрасна го Атир дошъл от красотата на светлината, изучил се от Рес във неговата Хекуба(Хатуша) даде му се.

Бащите нападнаха в Тидея, но даде се Дид. Старият Хеле от вечността оглави и царството Газе напълни, напълни го с думите пазени в лидийският Фирас.

Изиф, белия даде Словото във Фонти на антите, преди това тия бяха Майсторите ликийци, но поискаха царство и в полето и излезе Дамиа . Тръгна рудата и пазеха кубаните в гласа си словото и напълни се с плочи на Каманд от  царството. Астите докараха камъните с кораби от царството на Сандо.

Болесттта за нашите царе е от канаите (кенаите) направиха се царе от нас. В писаното богатство скалъпиха се. След време умря и буковият клон на витите в техният Мадо . Затвориха го войски от нашия род. От тях е Илай търпеливият. Бързо тръгна през Нофора. На Лебфизи небесените царе са управляващ род. С лице и ръце затвориха се, тръгнаха да защитят Дид. Те му помогнаха. Затвориха домът на В(Б)алем, за да не излезе там построеното от първия конник,да не излитне. Нитовете  в сияйния  Талес са. Даде му се да пази паметта по Ебла и издържа. Тогава полетя Ное, врече се.  От неговите ръце Тала  тръгна. Затвори се пояса с в(б)ените.

Ило на куб(в)аите направи се , посади се семето на братята при стария извор,  де имаха Сердите. Тръгна небесната клетва и направи се селището Кабсира. Армиите на Кадем великият дадоха им от старото, да пазят писаното от нас и новите родиха се!

Сам Сим им даде род и име на кеноите в акайския  Ксанти, при  великата обител е името им.Имаха го те от Дан.

Пазеха иксите Бал от утробата виждащия,  от Елфския род, от дял  на Сотис ,де преди от тях раздели  се  на три Извора. Господарят помогна в Беба на Светлината да се вречат и либите се направиха, завърнаха се в Онти за кучето пееха по пътя. За Теб(в)а и царството по реката, за мъдреците и пътят на анкха(живота)

От писаното богатсво на Бал и любовта е Седон, От небесните птици прочете за гроздовете,  де обгрижват ги в дома,и че ще се прероди цар от Титиа,бащината. Есир е и род ще се даде.Царят ще врече хетите .  Словото от вечността на тиреите  даде. От вечните кунаи вати и танеца на боговете!

Дид падна ,бащиният. Влетяха в Тиа хедите,  главите им изклаха. По век е царството на Рез. Иле е,  царството на Извора.

Небесната светлина от Лида е в думи  от Тиб(в)е, от лидийски  гроздове в  Тир е Тифон великия. Врекоха се анеите преди това.В селището на карийците влязоха дорийците,по сияйното поле тръгнаха и  Хам посолиха го. Написаното замърсиха, те другите са. Бяха роби от  Хам на  господаря.  Пламна мъката и заровиха царството. Тогава армиите на Сати  тръгнаха за Сана и заровиха я.

Бяха доволни от красотата посята от дъното. С красотата влезе Камам, Алпите в Пам напълни. В Бора вечната витите имаха гората,но затвориха се по това, армии  идеха към царството да замърсят Илис .Изтърпяха техните, от  Пазителите. Отново Слънцето тръгна с танеца и клетвата. Издържа  и Управляващият род на Баан и  вашия  Ену,  вуйчото  от това Слънце на Хор ,от вречените е.

Написа с ръцете си за Бога и милостта литна с един от пазителите към Раве. Талит великия попита дали може да пие от Слънцето на родът.

Беше неговата светлина в Беба, де пазеше се от полета на боговете със Сосер, педя от написаното ,от дядо му Орфе. От учителя и клетвата при  коня, де гравираното   от светлина е  и помага .

Над това Знание е Знанието в  обитела. В дома на акадите клетвата положена е,  в онази част, де се роди Омис .