Християнството става официално държавна религия в Българската империя повече от два века по-рано от 864 година

Досега в историографията е прието да се казва, че приемането и утвърждаването на християнството като официална държавна религия започва през 864 г.

Не е необходимо да припомняме подробности в литературен жанр фентъзи за тайното покръстване на великия български владетел от първия Управляващ род Дуло, Царя на царете Борис I. Познат и като император Михаил III ( неговото духовно име) на Източна римска империя.

В историографията се твърди, че българския „Кан“ Борис I е кръстен 864 г. (така е прието) тайно по съображения, за  да няма противопоставяне с някои социални групи. От там насетне се извършва приемане и утвърждаване християнството като официална държавна религия. Твърди се също, че е приел името Михаил, това на императора Михаил III на Източната римска империя, както по- горе споменахме те са едно и също лице; избил 52 болярски рода (причината за тази лъжа е известна на всички),  които не приели новата вяра и т.н., което не отговаря на историческата истина, тъй като нашият екип откри негов печат продаден в германски аукцион на смешната цена от 100 евро!

“ В(Б)исантио  е на Управляващит Род на Борис, в полето му е Михаил – име от кутите, от грозда на Вуйчото!  От Вуйчото е чел единият, пред Баща си заклет е и с името на Светец затвори се с робата. Oтдаде се да влезе и Звездата ( Звездата на българите, Розетата) да построи!“ –

цитат от превода на печата на Царя на Царете Борис I- Михаил

Почти всички сведения за приемане на християнството за държавна религия в България идват от източници близки на Патриаршията в Константинопол и на Ватикана или от техни представители. Когато сведенията и оценките за тях се препокриват е логично историци, лингвисти, в случая и църковни деятели и пр. да ги възприемат и да дадат своето виждане за конкретно историческо събитие, без да променят фактите и да се отклоняват по същество от дадената обща оценка за него.

Според Асен Чилингиров, изследванията и трудовете написани по история на религията, нейната същност, форми и съдържания са 95 % от всичко написано в областта на науката. В същото време с малки изключения от IV – V век до IX век липсват, като „неканонични” или унищожени богослужебни книги, трудове по обща и църковна история, заедно с протоколите на църковните събори.

В средата на X век по нареждане на император Константин VII Багренородни (906-959) са унищожени всички ръкописи на катаревус (специално създадена писменост от Патриаршията в Константинопол след VI век) и на латински език, като на тяхно място са създадени кратки резюмета. Тази мярка на императора на Източната римска империя е предприета за унифициране на историята в писаните през следващите векове исторически съченения, за бъдат и те подменени в началото на XV век в многобройни скриптории в Южна Италия. (1)

За периодa на Османскo робство 1396 – 1878 г., в който няма български държавни институции, които да съхраняват църковна и обща история, няма и самостоятелна българска църква до признаване на Българската екзархия (1871 г.), като добавим системното унищожаване на български богослужебни и други книги от клира на Патриаршията в Константинопол за историците няма друг избор освен да се доверят на чужди, редактирани и прередактирани източници за нашата история и за световната история.

Няма съмнение, че мнозинството представители на Патриаршията в Костантинопол и Ватикана са образованите и умни хора, историческите писания освен всичко друго са и политика, най-вече политика в областта на възпитанието на подрастващото поколение и важен елемент от обосновката на междудържавните отношения. Контролът над информацията е познато средство в управлението на населението от най-древни времена до наши дни.

Накратко така стоят нещата с изворите за  църковната и въобще за нашата история, неделима част от световната история. Логично е да предположим, че има неща, които Патриаршията в Костантинопол и Ватикана не са желаели  хората по света и особено българите да  знаят.

Въпреки всички усилия за контрол върху информацията, за миналото от страна на двете църковни институции и на имераторите на Източната римска империя са пропуснали някои неща или не са имали достъп до тях за първия Управляващ род Дуло, т.е. като цяло за българската аристокрация.

Първо, не са знаели за томирската традиция: да бъдат обучавани от най-ранна възраст в продължение на 18-20 години някои български аристократи от първия Управляващ род Дуло по история на своя род, племе и народ за успехите и провали, които те са постигнали. От най-дълбока древност всяко племе е определяло седем томира и един главен томир (есеи), наречен ерисеи (вречен да сее), които са знаели наизуст (без ръце както те самите се изказват, без да е записано) собствената история за да могат да я разказват най-вече пред подрастващото поколение след приключване на селскостопанския цикъл. Томирите са можели да говорят, без прекъсване и често в речiтатив над 5-6 часа. Ежегодно са се провеждали турнири между томирите , кой познава най-добре историята на своето племе и по-късно народ. Този томир, който ставал победител в турнира в продължение на една година е бил избиран за главен томир и към него са се обръщали за допълнителна информация и пр.

Второ, томирите от първия Управляващ род Дуло са владеели: по-късна форма на развитие на руните известна с под името „Дунавска писменост” (според Харалд Харман създадена V-то хилядолетие пр.н.е.); другите български писмени системи, като азбуката на Тот, днес известната коптицата; нашите предци са създателите и на основните писмени знаци на  латинския и „гръцкия” (условно наречен така от нас, тъй като ромейския език и писменост не  считаме за гръцки език и писменост) познати на цивилизования свят от късната античност и ранното средновековие писмено и говоримо.

Трето, записите на томирите са два вида: единият вид е криптиран текст (криптограма) в поема, жития на раннохристиянски светци и други произведение; вторият вид е кодиран текст в родовите тамги. Характерното при използването на втория вид записи е, че на малка площ може да се събере с лаконични изрази голям текст, тъй като се чете като бустрофедон, но и това не е всичко. Пример в това отношение са най-стар законов кодекс в Европа или гортинските закони (гр.Гортина, остров Крит),  квадратът „Сатор” (Помпей: Рим – църквата „Санта Мария Маджоре”, катедралата „Свети Петър”; Гренобъл,Франция; църквата „Сент Мартин”, Лондон;  Дура-Европос – Сирия и пр.).

Четвърто, за първия  Управляващ род Дуло томирската традиция е сакрална и до томирско познание и майсторство не са допускани хора извън династията. Споменът за томирската традиция е бил достатъчно силен на  някои българите, без да имат необходимата подготовка и познание, като съвременни  томири опирайки се на собствени дарби са практикували някои елементи на томирство до средата на XX век в т.нар. мечкадарски песни.

Всички български владетели от първия  Управляващ род Дуло са притежавали  познанието и уменията на томирите. Нещо повече нашите владетели са спазвали една традиция да се оттеглят от престола, когато преценят, че вътрешната и външната социално-политическа обстановка позволява и техният наследник е вече подготвен да оглави Българската империя. Причината за оттеглянето е била да изпълнят своя дълг на Духовни учители на своя народ, да обогатяват със собствени трудове Духовното учение, което за тях е неразривно свързано с Познанието.    

Нашият екип успя да разработи собствен инстументариум (предмет на авторско право), който използваме за разчитане кодирани текстове в някои произведения (поеми, жития на светци и пр.) и на тамги върху артефакти от съкровища на български владетели и други представители на първия Управляващ род Дуло. Характерно за информацията получена от споменатите източници, че тя е лаконична, но изключително наситена и многопластова. С методите на историческото познание реконструираме съответната епоха по историческите записи на нашите предци върху артефактите и писмените извори.

По правило добитата информация за факти, събития и най-вече на оценките на българските владетели и аристократи съпоставена с вече публикувана информация и оценки, както и за някои факти и събития коренно се разминават. Обстоятелството, че информацията и оценките за исторически факти и събития от познатата ни история се разминава със записите на нашите предци ни постави пред избор да не кредитираме чужди извори и автори.  

От наши изследвания на кодирани текстове върху артефакти от съкровищата открити в селищата Мала Перешчепина (Украйна), Вознесенск (Украйна) и Врап (Албания), потвърждаваме категорично, че те  са принадлежали на първия Управляващ род.

Съкровището открито в Мала Перешчепина, Украйна, което днес се намира в Ермитажа, Санкт Петербург, Русия е свързано с българският Цар на царете Кубрат (2).

Съкровището от Вознесенск, Украйна е разпръснато в няколко музея (в Запорожие, Днепропетровск и Харков). Има данни, че една част от златните предмети се намират в музей в гр. Тбилиси (Грузия). В музеят „Яворницки“ в Днипро (бивш Днепропетровск) е сребърния орел, който е свързан с българския Цар на царете Астир – полулярен, като Аспарух.(2)

Съкровището от Врап, Албания днес се намира в Метрополитен музей на изкуството в Ню Йорк – САЩ с изключение на една купа притежание на Музеят на изкуствата Уолтърс, Балтимор – САЩ и на един бокал в Археологическия музей, Истанбул – Турция. Това съкровище (втората половина на VII век)  е свързано с българския Княз и стратег на  българската войска Котар, който е племенник на Царя на царете Кубрат от неговия брат Княз Кубор.

Разултатите от нашите изследвания на трите съкровища разказват непознати страници от българската история. Информацията е не само многопластова, наситена  с факти, събития и оценки. Няма да скрием, че понякога се сблъскваме с проблеми в тъкуването на получената информация, които идват от ретроспекции в текстовете, в които наред с познати,  срещаме и непознати имена на български владетели и духовни водачи, на древни топоними, хидроними, ороними, ойконими, дромоними и пр. В известна степен проблеми има и с понятията от древното Духовно учение, които авторите ползват наред с тези от Учението на Божия син. Независимо от изброените проблеми считаме, че с малки изключения  успешно се справяме с тълкуването от получената информация чрез артефактите и някои кодирани текстове в писмени източници. Първоначалното тълкуване на информация не изключва, а предполага по-нататъшно детайлно анализиране.

Съкровището открито в Мала Перешчепина, Украйна на Царя на царете Кубрат е по повод приемане на Учението на Исус, като официална държавна религия в Българската империя.

На това място са покръстени първия Управляващ род Дуло и българската войска в река Ворскла, ляв приток на Днепър от Преподобни Козма евнух.

Запомнете датата 5.07.638 г., било е ден петък.

 Българският Цар на царете Кубрат е приел името Тома. Оцелели са само три пръстена изготвени и изписани с руни за покръстването: на Царя на царете Кубрат; на Принца престолонаследник Астир, в бъдеще Цар на царете Астир, с духовно име Колад;  българската Принцеса Бела,  Царя на царете А*Тила е неин Вуйчо – в бъдеще Царица, съпруга на Принц Астир;  и пръстена  на Преподобни Козма, евнух.

Покръстени са още синът на Принц Астир и Принцеса Бела – Принц Ти(о)дор, по-късно Цар на царете Трибелии, познат като Тервел; синовете на Царя на царете Кубрат: Принц Балд и Принц Алдсаи, познат като Алцек; братята на Царя на царете Кубрат: Княз Кубор и Княз Батор.

Братът на Царя на царете Кубрат, Княз Боян (Бат Баян) отказва да се покръсти, тъй като не е съгласен с извършените промени в Завета (закона) за уредба на Българската империя въз основа на Учението на Божия син, най-вече в правоприемството на трона от най-подготвеният син на владетеля. Старият закон е предвиждал трона да се онаследява от най-възрастният мъж в династията, познат като Закон на кръвта. По стария закон трона е трябвало евентуално да се наследи от Княз Боян.

Царят на царете Кубрат след приемане на християнството като държавна религия се оттегля от трона за да изпълни мисията си на Духовен водач на българския народ. От артефактите разбираме, че е писал за Богородица, която  нарича Леля, защото са от един и същи род. Неизвестна е съдбата на творбата за Мара, както наричали нашите предци Дева Мария, написана от българския владетел.

Става ясно, че нито Патриаршията в Константинопол, нито Ватикана са имали желание да останат в историята някои факти и обстоятелства за Божия син и неговото Учение:

Първо, че Богородица е от българския първи Управляващ род Дуло.

Второ, заличаване информацията за част от живота на Божия син, т.нар. „липсващи години” на Исус, в които е обучаван от есеите (българските книжовници и томири) в Рила.

Трето, заличаване на онези Свети места, свързани с Божия син на територията на България.

Четвърто, укриване на българската история, включително, че по времето на Исус значителна част от българите населяват познатите ни Свети места в Леванта, Египет и пр. (до IV- V век).

Пето, първите последователи на Божия син и отци на ранното християнство са българите, по гореспоменатите причини.

Прехвърлянето на българските племена на Балканите, на Апенините и най-масово в Северното крайбрежие на Черно море в Крим е извършено с най-големия за онова време морски флот на Царя на царете А*Тила от гр.Тир (в днешен Ливан). Тази информация освен от артефактите от съкровището в Мала Перешчепина, Украйна се потвърждава от печата на българския Княз Болг, популярен като Урфила, от артефактите от съкровището във Врап, Албания.

Царят на царете Бриг Велики, популярен като А*Тила не само, че е бил покръстен, но войната, която води със Западната и Източната римска империя е за Учението на Божия син Исус, дал е обед да е негов Пазител и Носител. А*Тила под името Етикос Истрос създава първообраза на глаголицата, пише философски и космографски трактат. Йероним Блажени е разпространявал глаголицата създадена от Бриг Велики в Далмация и други части на Западните Балкани. По това време Никита Изник, познат като Ремисиански реформира азбуката на Тот, популярна, като коптска азбука и я  адаптира за новите условия. Йероним Блажени, Никита Ремисиански, Княз Болг – Урфила, Йоан Златоуст, Йоан Максенций, Йоан Касин, т.нар. скитски монаси  и ред други известни имена от този период са интелектуалния и духовен кръг на българския владетел А*Тила, с които той работи и ги направлява в две основни направления: първо, създаване на общи писмени системи за завърналите се българи с българите, които никога не са напускали Балкански полуостров; второ, създаване на богослужебна, философска и космографска литература въз основа на истинското Учение на Исус. Царят на царете Бриг Велики освен, че е високо образован интелектуалец, държавник от най-висш ранг е и гениален стратег и войн на българската войска и армиите на народите произхождащи от древна Ариана, нашата изконна земя.

Митологията създадена от неговите опоненти,че е победен в битката при Шалон, Северна Галия не отговаря на историческата истина. А*Тила е тровен системно от подарените му данайски слугини по пътя му от Рим до Абдера. Той издъхва ден-два преди влизането на българската войска в Константинопол, където със Звездата на българите- Розетата от Плиска, за което подробно ще разкажем в следващата ни книга,  е трябвало да бъде провъзгласен  за император на Източната римска империя, като по този начин свърже в една империя завърналите се българи с българите, които никога не са напускали Балкански полуостров.

Ако за враговете на А*Тила, той е „Бич Божий”, то за нас, българите и за истинските християни е „Дар Божий”!

Именно Бриг Велики формулира  мисията на първия Управляващ род Дуло  да бъдат Пазители и Носители на Духовното учение на Исус, което за тях е неразривно свързано с Познанието.

Факт е, че Княз Боян не само отказва да приеме християнството, а след възцаряването на Царя на царете Астир  сключва таен военно-политически съюз с хазарския Каган Кабан, скрепен с брак между Кагана и неговата дъщеря Княгиня Арбак. Обединената войска на Княз Боян и Каган Кабан нападат Българската империя. Двете български войски и хазарите се сражават в битката при Вознесенск, Украйна. Младият български Цар на царете разгромява обединена войска на Княз Боян и Каган Кабан, а техните предводители загиват.

След битката Княз Боян и Каган Кабан са погребани заедно със загинали войни в братската могила и е отслужена заупокойна молитва по християнски ритуал, в присъствието на българския владетел. В изследваният текст върху сребърния орел от Вознесенск, Украйна няма една лоша дума изписана от Царя на царете Астир за неговия чичо Княз Боян или за Каган Кабан, а пише за успокояване на душите на загиналите и неговата вяра, че един ден и българите водени от Княз Боян ще приемат Учението на Божия син. Малко са примерите в историята, като постъпката на българския владетел Астир, които са еталон на християнски морал и добродетел.  

Друг факт е, че именно Княз Котар е управлявал „долната земя”,  Охридската земя, в състава на Българската империя,  но  не като самостоятелна държава както предполагат някои историци. От нашето изследване стигаме до извода, че земите управлявани от този български Княз са значително по-големи и обхващат почти целите Западни Балкани по времето на българските владетели Астир и Тервел. Именно Княз Котар е един от въпросните чичовци на Царя на царете Тервел. Разказът на нашия Княз е в типичен томирски стил и безценен  богат източник за българската история.

Вместо заключение имаме една поредица от риторични въпроси за познанията на представители от династията на първия Управляващ род Дуло, без да сме изчерпателни,  въз основа на нашите изследвания  върху артефактите от трите цитирани по-горе съкровища:

• откъде представителите на династията Дуло имат познания върху историята на царските династий на Ариите, условно самоназовавали се пели, бели, тиреи, тираси, тирки, тиренси по името на един от Великите Учители Тир на българите   (популярни тракийски) , ако Арии, пели, бели, тиреи  и БЪЛГАРИ  не са с един и същи произход;
• откъде представителите на династията Дуло имат познания върху историята на различни т.нар. елинистични царства и царе (а и някои други), ако българи и въпросните елинистични царства не са сестренски култури или нямат общ  произход;
• откъде представителите на династията Дуло имат познания върху историята и същността на Учението на Божия син, ако не са християни;
• защо представителите на династията Дуло наричат нашите владетели Царе  или Тоад равнозначно на Цар на царете, а някой ги е титулувал канове или с други по-ниски титли от Цар.
• защо представителите на династията Дуло твърдят, че българите са обитавали както Балканите (и други части от Европа), а тези които са се завърнали са обитавали основно Леванта, част от Египет и древна Либия, а в историографията по този въпрос не се споменава и един ред.

Тази поредица въпроси може да  продължи безкрайно , но като начало считаме, че са достатъчно, за да се замислим, а може би и да се гордеем! Избора е ваш!

COVID-19 какво трябва да знаем

CoVs са положително верижни РНК вируси с вид на корона под електронен микроскоп (coronam е латинският термин за короната) поради наличието на шипкови гликопротеини в обвивката.  Подсемейство Orthocoronavirinae от семейство Coronaviridae (ред Nidovirales) се класифицира в четири рода CoVs: Alphacoronavirus (alphaCoV), Betacoronavirus (betaCoV), Deltacoronavirus (deltaCoV) и Gammacoronavirus (gammaCoV).  Освен това рода betaCoV се разделя на пет под-родове или родове. Геномната характеристика показа, че вероятно прилепите и гризачите са източниците на ген на alphaCoVs и betaCoVs, а птичият вид изглежда представлява генетичните източници на deltaCoVs и gammaCoV. Членовете на това голямо семейство от вируси могат да причинят респираторни, ентерични, чернодробни и неврологични заболявания при различни животински видове, включително камили, говеда, котки и прилепи.  Към днешна дата са идентифицирани седем човешки CoV (HCoVs), способни да заразят хората.  Някои от HCoVs са идентифицирани в средата на 60-те години, докато други са открити едва през новото хилядолетие. Като цяло оценките сочат, че 2% от населението са здрави носители на CoV и че тези вируси са отговорни за около 5% до 10% от острите респираторни инфекции.  

Корона вирусната болест-19 (COVID-19) се причинява от нов коронавирус, обозначен като тежък остър респираторен синдром коронавирус2 (SARS-CoV-2)  (Zhouetal., 2020; Zhuetal., 2020). Подобно на други корона вируси (семейство Nidovirales, семейство Coronaviridae, подсемейство Coronavirinae). SARS-CoV-2 (COVID_19) представлява обвит  вирус с едноверижен РНК геном с положителен усет от ~ 30kb.  SARS-CoV2 принадлежи към рода бета корона вирус, заедно със SARS-CoV (2003г.) и средния източен респираторен синдром коронарен вирус (MERS-CoV) (съответно с 80% и  50% хомология, Kimetal., 2020; Zhouetal., 2020). Хомология в генетиката е сходството в  ДНК секвенциите съдържащи  кода за синтезиране на белтъците, както и некодиращата ДНК.  

Схематичното  представяне на организациятаSARS-CoV-2генома, каноничните субгеномни мРНК и вирионната структура. От геномната РНК с пълна дължина (29903nt), която също служи като иРНК, ORF1a и ORF1b се превеждат. В допълнение към геномната РНК се произвеждат девет основни субгеномиРНК. Размерите на кутиите, представляващи малки аксесоарни  протеини, са по-големи от действителните размери на ORF за по-добра визуализация. Черното поле обозначава последователността на качалката. Имайте предвид, че ORF10 не е включен тук, тъй като нашите данни не показват доказателства за изразяване на ORF10 протеин (Submitted name: ORF 10, Gene N/A,  Organism Human herpesvirus 8 (HHV-8) (Kaposi's sarcoma-associated herpesvirus) 

Източник: (https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2020.03.12.988865v2) 

Какво е открито до момента:
1. Пълният геном на COVID-19; (https://mra.asm.org/content/9/11/e00169-20)



2. Входната клетка  рецепиент ;

(https://www.rndsystems.com/resources/articles/ace-2-sars-receptor-identified)
(https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1287568/)
3. Начина на предаване- въздушно- капков път;

Идентификация и характеристика на SARS-CoV-2

Идентифицирането и секвенирането на вируса, отговорен за COVID-19 (SARS-CoV-2) определи, че това е нов CoV, който споделя 88% идентичност на последователността с  прилепи, получени от SARS( епидемията от 2003г.) Установено е, че   SARS-CoV-2, споделя 79,5% идентичност на последователността със SARS-CoV. Коронавирусният геном кодира четири основни структурни протеина: 

1.  S (шипът) – вирусен протеин; 2. Нуклеокапсиден (капсидира ядрото)  N протеин; 3.  Мембранен М протеин;  4. Обвивка Е протеин; 

 Повечето от аминокиселинните остатъци, важни за свързването на рецепторите се запазват между SARS-CoV и SARS -CoV-2, което предполага, че 2 CoV щамовете използват един и същ рецептор за прием в клетките. Входът на SARS-CoV рецептора е ангиотензин-конвертиращ ензим - ACE-2.  АСЕ-2 е трансмембранна металокарбоксипептидаза тип I( с участието на метални йони)  отдавна известен ензим, който е ключов играч в системата на Ренин-Ангиотензин (RAS) и мишена за лечение на хипертония. 

 ACE-2 е входен рецептор за SARS-CoV-2 

Въз основа на сходството в последователността между SARS-CoV-2 и SARS-CoV, няколко независими изследователски групи са проучили дали SARS-CoV-2 също използва ACE-2 като рецептор за клетъчен вход. Изследването на Zhou et al. показва, че SARS-CoV-2 може да използва АСЕ-2 от хора, китайски подкови барове, кости от цивит и свине, за да влезе в клетки, експресиращи ACE-2 (HeLa.5)  Hoffmann et al. съобщават подобни 

резултати за ACE- при хора и прилепи. Освен това, Hoffmann et al. показаха, че третирането на клетки Vero-E6, маймунска клетъчна линия на маймуна, за която се знае, че позволява репликация на SARS-CoV, с анти-ACE-2 антитяло (R&D системи, каталог # AF933) блокира влизането на VSV псевдотипове, изразяващи SARS-CoV-2 S протеин. 

ACE рецепторните клетки са част от системата RAS  ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS или RAS),  критичен регулатор на кръвния обем и системната съдова резистентност. Състои се от три основни съединения: ренин, ангиотензин II и алдостерон; Тези три действат, като повишават кръвното налягане (действие) в отговор на понижено бъбречно кръвно налягане, намалено доставяне на сол и т.н. Тази система отговаря за електролитния и водния обмен. Чрез тези механизми тялото може да повишава кръвното налягане продължително. Системата RAAS или RAS е хормонална система, част от ендокринната система. С развитието на генетиката в последните години е установено, че в повечето органи и тъкани има „тъканна RAS” система. Тези открития налагат мнението, че тя е многопластова система. 

4. Мутацията на COVID -19- липсват около 400 нуклеотида след ген ORF 8. Ген  ORF8 Медиира ssDNA( едноверижна ДНК) опаковката във вирион, тя локализира вътрешната повърхност на капсида. Освен това играе роля във вирусното привързване към клетката гостоприемник (По подобие). Това е довело до по- малка форма на вече известните корона вирусни инфекции; 

  Познавайки механизмите и притежавайки пълния геном на COVID-19 учените бързо ще стигнат до решение. 

Как можем да се предпазим сами: 

 След като щаба за борба с корона вирусната инфекция подложи хората на масова психоза, че вируса е смъртоносен и едва ли не всички ще умрем ви предоставяме актуална информация за рисковите групи и превенция: 

 Рискови групи:  

Основните рискови фактори за смърт са: 

 Напреднала възраст диапазон 55- 72 и над години; 

 Признаци на сепсис- отравяне на кръвта, предизвикано от възпаление; 

 Проблеми със съсирването на кръвта; 

Хронични  заболявания;  

( Тези рискови фактори идват от ново ретроспективно проучване, което оценява записи на данни за 191 пациенти - 137 оцелели и 54 не-оцелели.  Всеки пациент е бил  приет в една от двете болници в Ухан, Китай. Изследването е от 9 март, публикувано в най- престижното медицинско издание   The Lancet .  Документа  озаглавен „Клиничен курс и рискови фактори за смъртност на възрастни пациенти с COVID-19 в Ухан, Китай: ретроспективно кохортно проучване“) 

Превенция: 

1. Лична хигиена, отговорност на всеки  един от нас; 

2. Ограничаване и пълна карантина според възрастовият рисков фактор; 

3. Прием на вит. Д и излагане на слънчева светлина на открито, без струпване на много хора. Витамин Д3 е жизнедателен хормон, отговорен за нашата физическа кондиция, доказано с анти туморен ефект, а вирусите работят на принципа на туморите, дори някои са отговорни за появата на ракови заболявания като човешкия Папилома вирус например.  

4.  Един от най- древните начини преди появата на съвременните медикамент за лечение на инфекции в древността е  използването на благородните метали злато и сребро. Металното сребро е било известно   още в началото 4000 пр. Хр. Това е  третият известен до момента метал използван от древните след злато и мед.  Хилядолетия среброто се използва за многобройни медицински състояния, предимно неговите йони.  Преди осъзнаването, че микробите са причинители на инфекция. Металът сребро е използван в много конфигурации, включително съдове или контейнери за течност, монети, стружки, фолиа, шевове, разтвори (напр. нитрати, оксиди, бромид, хлорид и йодид), колоиди, осигуряващи фини частици  и електрически колоиди (въведени през 1924 г., които осигуряват дори по-малки частици с диаметър от 0,1 mcm до 0,001 mcm). Електрическите колоиди от сребро се превърнали  в антимикробната основна терапия в първата половина  на XX век до извличането на антибиотици в началото на 40-те години. Комплекси от сребро и протеини, известни като меки протеини от сребро. Тези съставки се доставят локално (чрез т.нар. смазване, маз или директно нанасяне на колоиди или фолиа), перорално и чрез инжектиране). До 1940 г. поне 50 медикамента със сребърни йони  

са били пуснати на пазара в САЩ. За медицинското приложения на среброто  пр. Хр.  сведение дава Херодот , който смята, че никой от персийските царе  включително и Кир Велики  не би пил вода, ако не е транспортирана  в сребърен контейнер, който поддържа водата прясна години. Това било особено важно при военни конфликти, където прясна вода от природни източници не е била лесно достъпна. През Втората световна война са прилагани  сребърни плочи за  по-добро заздравяване на рани. Лечението е било използвано, може би първото за предотвратяване или лечение на хирургични инфекции. Използвани също от  Хипократ сребърни препарати за лечение на язви и за насърчаване заздравяване на рани. Вероятно е използван и сребърен нитрат за медицински нужди , защото е споменато във Фармакопея  публикувана   в Рим през 69 г. пр.н.е. Основния път за проникване на сребърните йони в организма на човека е през стомаха. Известни са методи за вливане на сребърни йони венозно, но и през кожата среброто прониква достатъчно активно, образувайки при контакта си с нея хидратирани йони. Затова всеки контакт със сребро обогатява организма на човека със сребро и на това се отдава полезността на сребърните украшения. Достоверно е установено, че бактерицидните свойства на среброто са 5 пъти по-активни от тези на хлора, хлорната вар, натриевия хипохлорид и други силни окислители. По данни на различни автори, йоните на среброто унищожават от 260 до 650 различни патогенни микроорганизми, вируси и гъби, което превъзхожда възможностите даже на най-силните антибиотици, които унищожават най-много 10 различни патогенни бактерии. Фрагменти от молекулата на водата образуват около сребърния йон достатъчно устойчиви „обвивки”, съхранявайки свободния и активен йон на среброто. По този начин, даже да попадне в стомаха, стабилизираното хидратирано сребро не се поддава на значителното действие на йоните на хлора и безпрепиятствено преминава в организма. Така лесно, под защитата на молекулите на водата, йоните на среброто преминават в организма и през кожата. Циркулирайки в кръвния поток и сред течната среда на тъканите, хидратираните йони на среброто безпрепиятствено проникват в патогенните микроорганизми, вируси и гъби през тяхната клетъчна стена, като след това се свързват с дихателните ферменти и блокирайки дихателната функция, довеждат до тяхната смърт. При това патогенните микроорганизми не могат да изработват устойчивост към смъртоносното въздействие на среброто, както те правят по отношиние на антибиотиците. 

( Юрий Петрович Улянов, Доктор на медицинските науки, професор в Московската медицинска академия;, 

Лауреат на един златен и три срeбърни медала на ВДНХ;, Действителен член на Американската академия Оториноларингология и хирургия;, Един от авторите на Американския учебник по Оториноларингология; 

http://noraresearch.com/water/

http://1doctor.ru/lor/ulyanov-yurijj-petrovich/)  

(https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6264685/?fbclid=IwAR3UyK7ueRJAVELDwR-ZzR0ZpYnNwSOMNat1i552m_wzBCqY2fSI2TR5G_E)

Следвайки логиката на причинителя на корона вирусната инфекция, където ко фактор са метални йони   ви предоставяме собствена разработка за превенция: 

Равни части сребърна вода и физиологичен разтвор се смесват. Полученият разтвор се оставя в хладилника и се пие по една глътка сутрин на гладно. По желание може да се добави  масло ( олио) от кайсиеви костилки, източник на вит. В17, ускоряващ клетъчната смърт на патогените, познат още като амигдалин.  

(https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29308747/) 

5. Не използвайте кортикостероидни препарати, въпреки, че френските власти отрекоха това, с извинението  за хакнат  профил. Кортикостероидите са хормони на надбъбречната жлеза, а самият  вирус работи в RAS системата;   

ОТ РУДАТА НА СЕЙДОН

Омир използва нарицателното име Сейдон за славният град в древността Тир (Финикия, а днес в Ливан).Наричан е още Тириан, а жителите му- тирийци (тирейци). Тир се е състоял от два градски центъра,единият се е намирал на остров,а другият на континента.Островът-град Тир е бил силно укрепен,а континенталното селище, първоначално се е наричало Ушу (по-късно е наричано „Палейтерус“-палеи едно от имената,с които са наричани нашите предци,което означава „стар Тир“) –  имал е редица от прегради,които в мирно време са използвани предимно,като източник на вода.

Йосиф Флавий хилядолетие и повече от създаването на Тир (основан около 2750 г. пр.н.е. според Херодот) отбелязва,че двата градски центъра се бият понякога един срещу друг,но през повечето време са се подкрепяли взаимно.Съобщава ни,че двете части на града са се възползвали от богатството на островният град,от морската търговия-с дървен материал,вода и пр.

Тир е особено известен в древността с производството на рядка и изключително скъпа лилава боя,произведена от мурекските (murex) миди,известен като Tyrian violet. Цветът,в древните култури, е бил запазена марка за израз на кралско или поне на благородническо потекло.

Тирийските (тирейските) търговци са първите, които се осмеляват да пътуват с кораби в средиземноморските води, да основават свои колонии по бреговете и по съседни острови в Егейско море, на северния бряг на Африка – Картаген и други места, в Сицилия и Корсика,в Испания при Тартес и дори зад стълбовете на Херкулес в Гадейра (Кадис).

Великият Омир неслучайно пише, че в Сейдон или в Тир са от рудата,от рода на тиреите, тъй като този град-държава е като рудник във времето за популацията на многобройни тирейски колена, създали множества градове-държави, вкл. империя(за нея в следващият ватериал). Повечето от тези градове-държави са познати от древността до днес (а, някои от историята), но ако в старите времена е било известно, че са създадени все от тирейските родове, днес в резултат от хилядолетните, злонамерени данайски лъжи ни се представя,че тези градове и държави са били създадени от различни етноси.

В Библейската легенда за разрушаването на Вавилонската кула, която е символ на „объркване“ на езиците и разпръсване на човечеството явно не се отнася само и единствено за объркването на езиците, а и за разселването на тирейските колена.

Авторът  на „История на Финикия” – Санхуниатон Беритянина е написал произведението си в края на II хилядолетие пр. Хр., която била преведена забележете на „древногръцки“ език (разбирай йонийски език, сиреч на едно от тирейските наречия) от Филон Бибълски, който  е тирейски писател. Както оригиналът, така и „древногръцкият” превод са загубени или по-вероятно са унищожени, днес е известен само преразказа на отделни текстове от Евсевий Кесарийски – баща на църковната история.Съвсем естествено е той  да е имал  критичен поглед върху произведението на древния автор. Санхуниатон  е от Бейрут и  е живял, според Евсевий, „когато Семирамида е царицата на Асирия“.

Трите книги са съдържали основните постулати от финикийската –тирейската  обредност и култ, които били  изписани по колоните на свещените храмове, преди те да са били повредени от свещеници на следващи религиозни обреди – според нас това е невярна информация, тъй като тирейската, мистериална обредност и култ никъде и по никакъв повод не е била изписвана на публични места.

Мистериалната обредност и култа е била изучавана  в продължение на над 20 години от жреците и то наизуст. Възможни са други източници за придобиване на информация за тирейската мистериална обредност и култ, но категорично колоните на разрушените храмове не могат да са сред тях.

Твърдението на Филон Бибълски, че по-голямата част от тирейските богове са реални исторически личности е вярно, тъй като това обстоятелство се потвърждава от различни източници, включително от великият Омир .

Не отговаря на истината, твърдението на изследователите до днешна дата, че Санхуниатон е основният източник за финикийската мистериална обредност и култ, тъй като тя не се различава от обредността и култа на всички тиреи.

През 1835 година в Португалия е открит ръкопис, за който се твърди, че е пълният текст на „превода” на Филон, но други учени са го отхвърлили като фалшификат, основно поради несъстоятелното обстоятелство, че по онова време Бейрут е бил незначителен град.

Разкопките на руините на огромен царски дворец, жреческа и ред други библиотеки с многочислени паметници на угаритската писменост – също вариант на тирейската писменост (1450-1200 г.пр.Хр.) потвърждават почти изцяло текста в „История на Финикия”. Има паралели между записаните истории в Стария Завет и книгата на Санхуниатон. Същото се отнася до откритата литература с обредно-митологически характер на акадски, шумерски, хуритски език, етеокритски (минойски) и етеокипърски езици, т.е. на тирейски диалекти на езика и съответно писмените знаци за кодиране и декодиране на информацията и за тяхното влияние в древността.

Германският филолог Фридрих Вагенфелд е публикувал през 1837 г. немски превод на „История на Финикия”.

Същите хилядолетни, злонамерени данайски лъжи се преповтарят и до днес за морските народи от древността.

В известната сцена от северната стена (стела) на Мединет Хабу често се използва за илюстрация на египетската кампания срещу морските народи в това, което е станало известно като битката на Делта. Въпреки, че съпътстващите йероглифи  не посочват враговете на Египет, а ги описват просто като от „северните страни“, ранните учени отбелязват приликите между прическите и аксесоарите, носени от бойците в тази стела и в други стели и релефи.

Хипотезата на повечето учени е, че „различните” морски народи произхождат или от западна Мала Азия, от Егейско море или от Южна Европа е вярна, но с едно уточнение, че става дума предимно за различни колена (родове и племена) на един и същи народ – този на тиреите. Познанието за астрологията, математиката, геометрия, корабостроенето, навигацията и пр. е предадено пряко единствено на тиреите от Великите Учители.Това познание на тиреите се отнася и за строителството на монументални и други сгради, за строителството на градове.

Няма  един от най-древните градове построен от данайското племе!

За илюстрация на нашата теза даваме за пример само легендата за построяването на Атина:

„Живеели преди време на висок хълм бедни хора. Вместо къщи имали землянки или изкопани в скалите пещери. Прехранвали се с лов и диви плодове. Използвали примитивни оръжия и често ставали жертви на  зверове и други диваци, обитаващи наоколо. Избраният за живеене от тях хълм бил достъпен само чрез една пътека, на която винаги имало стражи.” – така започва легендата за построяването на Атина.

„Един ден, по време на лов, те срещнали в гората хубав и добре изглеждащ момък”-странно как попаднал там (корабокрушенец). „Скоро той научил езика им, и започнал да споделя с тях нещата, които знаел-научил ги да правят стрели и лъкове, капани и примки, да ловят риба. Показал им как да строят къщи и им помогнал да прогонят зверовете и диваците надалеч.Не след дълго жителите на хълма го избрали за свой цар, и водени от неговата мъдрост и опит, започнали да водят спокоен живот, без лишения и смъртни опасности. Кекроп-така се казвал цярят-започнал да изгражда нов град, с къщи, пазари и храмове, а хората покрай многото работа не му били измислили още име на града. Скоро Атина станал наистина процъфтяващ град, войниците й били непобедими, а мореплавателите нямали равни на себе си. Царете се сменяли, управлявали мъдро и човечно, всички живеели водени от законите и били благодарни на цар Кекроп за правилния избор. Построили величествени храмове, посветени на Атина и Посейдон, и всяка година им принасяли богати дарове. Маслиновото дърво, дарено от Атина, още е живо на Акропола – поне така разправят – а храмът на богинята – Партенонът – и до днес се извисява на хълма, заселен преди хиляди години.”

Време е тези, които пишат или създават класации за живите градове от древността да проучат кои са истинските строители на сгради и храмове, на терми и канализации…  Истинските творци на духовната култура на тези градове. Разполагаме с достатъчно сведения от безсмъртния Омир, че създателите на  известните древни градове  и творци на духовната култура са нашите предци!

Полисната култура в древността е тирейска култура. След като са създадени градовете-държави и са се развили, поради високата духовна и материална култура в тях започват да се заселват представили на съседни етноси. Известно е, че обичайното право на нашите предци е давало възможност за справедлив и добър живот на всички в царството. Много по-късно до полисите са пътували, а понякога са се формирали данайски махали, които основно са се занимавали с търговия. Представянето на градовете-държави от древността за „древногръцки” полиси е невярно дори по една единствена причина – невъзможна е подобна популация на неголямо данайско племе, без да коментираме ред други причини.

За познанието във всички известни днес от древността научни области, за духовната и материална култура, за Великата тирейска цивилизация,която са притежавали нашите предци имаме безспорни доказателства.

Злонамерно от хилядолетните лъжи на данайското племе и дълбоко ненаучните изследвания на плеяда наши и чужди „учени” тиреите са представяни, като различни етноси .По тези две причини днес масово се популяризира, че нашите предци, като етнос са изчезнали и тук-таме има нещичко останало от тяхната духовна и материална култура по земите на Балканите.

За огромно съжаление на наследниците на данайското племе и на недобросъвестните „учени“,  безсмъртният жрец-тумир и велик поет Омир е написал в скритият текст,открит в „Илиада”, че именно ТИРЕИТЕ  са предавали познанието на други племена и народи, така както са положили клетва в завета пред своите Богове – Велики Учители.

А, който иска да оспорва тази теза се налага да влезе в задочен спор с бащата на българската история Омир!

РОДИ СЕ ЕЛАДА

I

„Черни и чипоноси си представят боговете етиопците.

Синеоки и рижи са божествата за тиреите.”  – Ксенофан

Жрецът-тумир Омир пише роди се Елада в скритият  текст на девета песен на „Илиада”,а в поемата нарича с името „елини“ племе,което населявало Фтия в Тесалия. През античността Тесалия е средище на неолитна култура, а след това и на микенската култура. Според древните легенди там е роден (Е)лин ( Έλλην)Митичен прародител на елините .Това обаче не се отнася за данайците – племето на Дан преселници от древна Етиопия,Додон в ареала на Арголида,полуостров  Пелапонес и по-конкретно в планините Хаон и Бахриами.

Елини, като епоним , категорично се отнася за бившите пеласги. Елинизацията в древността е процес на възприемане на духовната и материална култура на елините от една немалка част от тирейските племена. Елинизмът (3 – 1 век пр.н.е.) представлява разпространение на тирейският(по-късно българският) език и култура, по-специално Атинската, върху завоювани от Александър Македонски територии. В политическо отношение тази епоха е свързана с името на Александър Македонски.Той търси опора на своята власт в аристокрацията на поробените народи и успява да ги обедини чрез тирейският език,образование,философия и литература. Тирейкият език става езикът  на висшите слоеве на градското население и придобива значението на международен език на културата, подобно на латинския език през Средновековието. 

Ученолюбив, с развит ум, Александър Велики покровителства науката и изкуството. Предава интереса на пълководците си, които привличат кръг от интелектуалци, а богатите подпомагат науката и учението. За истинският елинизъм е писано достатъчно, с тази подробност,че не принадлежи на варварите – данайци и техните потомци, а на нашите предци.

Елин е син на Девкалион (според други версии – на самия Зевс) и на Пира, брат на Амфиктион и баща на Еол, Ксут (Ксутос) и Дор (Дорос). Според древната митология всеки един от синовете му е родоначалник на основните елински родове: от Еол  произлизат  еолийците, от Дор – дорийците, а синовете на Ксут – Ахей и Йон – дават съответно началото на ахейците и йонийците.

Според Хезиод, от връзката на сестрата на Елин, Пандора със Зевс, се ражда Грек (Грекос, Γραικός). Името „гърци“ (латински – „Graeci“) започва да се използва от древните римляни и постепенно е навлязло в европейските езици чрез латинският език,който става епоним  на гърците (Graikoi) и се отнася за елините, т.е. отново става дума за старите пелесги. Малочисленото варварско, данайско племе, няма нищо общо с наименованието гърци. Същото племе е получило познанието от тиреите, така както посветените тиреи са се врекли в Завета пред Великите Учители да разпространяват знанието сред всички народи. От разказът на Омир – Бащата на българската история се знае, че данайските варвари многократно са извършвали набези срещу тирейски храмове, с цел да бъдат избити жреците и унищожено Писаното Слово. Понякога тези набези на варварите(данайците) са били успешни,когато са нападали второстепенни тирейските храмове, които съответно са охранявани от по-малобройни конниците-войни.

Няма случай в древната история на нашите предци, когато варварите – данайци да са успели да нападнат и унищожат нито един от основните тирейски храмове. Знаем също от безсмъртният Омир,че бабата на вожда на варварите – Дан е била обучавана за жрица в тирейски храм, но след като данайците са убили тирейските жреци и унищожили храма, тя е подучила варварите как да лъжат – кой е носител и Пазител на Познанието,а така също да разпространяват лъжливо, нечисто учение.

В късната античност (в  III – VII век) гърците (елините или пелазгите) са наричани от римската власт ромеи  (Romioi (Ῥωμαόλια / Ῥωμιωί ), тъй като са били римски граждани. По време на император Теодосий І след 212 г. терминът елини (Hellene) се ползва основно от християнската църква към последователите на политеистичната,“езическа“ религия(вече е религия,защото се ползва общонародно и има обособени правила за всички).

Изцяло подкрепяме тезата на немалко български учени, че тиреите, в състава на Римската империя и по-късно на Източната римска империя са сред първите народи приели ранното християнство, но по-късно са обвинени от императорската и църковната власт, че изповядват арианска ерес.

От връзката на другата сестра на Елин, Тия,със Зевс, се раждат Македон(ма к’едон-обител където са едони) родоначалник на (мак)едоните и Магн (Магнес) основател и първи цар на Магнезия.

Към древната митология следва да се подхожда внимателно, тъй като не винаги се знае каква редакция е претърпяла за да стигне до наше време. В случаят се доверяваме най-вече на писанато в скрития текст на поемата „Илиада” от великият  жрец-тумир Омир.

В хода на историята си, Римската империя покорява всички елинистични държави в средиземноморието, както и келтските области на Западна Европа.

Постепенно Римската империя се развива в две отделни половини, източна и западна.

По времето, когато Одоакър идва на власт на Запад през 476 г., в западната половина вече видимо църквата поема основната част от административните и благотворителни функции, изпълнявани по-рано от светската власт. Източната половина на империята с център Константинопол (създаден от тиреите, като Byzas, Византион), градът на император Константин Велики -тиреец, остава сърцето на римската държава до 1453 г., когато империята окончателно е унищожена от османските турци.

Немският историк Йеронимус Волф (13.8.1516 – 8.10.1580 г.) създава система за „византийската”  историография, която в крайна сметка се превръща в стандарт за произведенията на средновековната „гръцка” история.

Йеронимус Волф  пише „Корпус на историята на Византия” (Corpus Historiae Byzantinae) в 34 тома, която е по-скоро  колекция от ромейски източници, отколкото цялостна история на Източната римска империя – тук само ще уточним, че термина Византия е създаден от кабинетен учен, тъй като в правният мир никога не е съществувала империя с това име.

За съжаление на поддръжниците на данайската версия за историята на нашите предци не можем да ценим достоверността на този, иначе обемист труд на Й.Волф, тъй като авторът е ползвал основно „Доказателства на историята“ (Αποδείξεις Ιστοριών) на ромейският учен  Лао̀ник Халкокондѝл.

След падането на  Константинопол под османска власт, Лао̀ник Халкокондѝл  е написал исторически труд в десет тома – „Доказателства за историята“.

Тези книги са един от най-важните извори за последните 150 години от историята на Източната римска империя. Подобно на други ромейски историци, неговата хронология е неточна, а понякога невярна и по тези причини днес не е надежден източник.

Използваният  от него архаичен език един път  затруднява правилното разчитане на текста на много места, а втори път старите названия на различните тирейски племена са неверни или объркани (гети, даки, лигури, мизи,  пеони и др.). Безразборната и широка употреба на етнонима „елини“ (Έλληνες), използван от Лаоник Халкокондѝл за описване на историята на Източната римска империя ,вместо да си служи с точната терминология.Използването  едностранчиво и по-същество,на неговата ненаучна  терминология ( Л. Халкокондѝл) утвърждава частното понятие „древногръцка” цивилизация и създава връзка към съвременната цивилизация.

Българските(ако са БЪЛГАРИ) историци имат мисия да разясняват на своите колеги от чужди страни, че разчитането на древни тирейски текстове могат да го направят точно, единствено хора, на които майчин език е българският. Можем да приведем като примери  надписа на прочутият „паметник на цар Мида”,да се дава и етимологията на името Мида, а то идва от племето Меди,известно ни като Миди през неолитният период  от глинена плочица с.Градешница,Врачанска област.При смяната на местоположението си,след Черноморският потоп се променя на Меди.

Нека е ясно на всички, които се занимават с изследване на древната история на Великата тирейска цивилизация, която е носителят и фундамента на световната древна цивилизация,че:

1.Мнозинството древни текстове на тази цивилизация могат да се разчитат единствено чрез носители на българският език.

2.Всички опити да се разчитат древни тирейски текстове през днешният гръцки език са обречени на провал – все едно да се разчита текстове на старонемски език през санскрит.

3.Това е важно да се знае, защото няма световноизвестен музей, който да няма в експозицията си образци на Великата тирейска култура, а те трябва да знаят, че те са част от историята на нашите предци и от българската култура.

В тази публикация няма да развиваме тезата ни, че Източната римска империя няма нищо общо със съвременните гърци, а е мултинационална империя, в основата на която е материалната и духовната култура на Великата тирейска цивилизация,и че повечето нейни императори са от благородни тирейски родове.

По време на Източната римска империя, елин е било равнозначно на езичник под влияние на християнската църква.

През Възраждането сред етносите в Османската империя започва процес на формиране на националната идентичност. Сред потомците на данайците и част от други бивши поданици на Източната римска империя , започва процес на формиране на националната идентичност на съвременните гърци, обединени около „Великата идея” и „Голямото въстание” за освобождение на Гърция, но паралелно с ползване на името Елада.

Когато говорим за част от други бивши поданици на Източната римска империя имаме предвид вторичното, измисленото еленизирани и погърчване на тиреи най-вече в резултат на антибългарската  дейност на Цариградската Патриаршия по време на османското иго.

Цариградската Патриаршия по време на османското иго, явно е била овладяна от духовници от данайски произход, тъй като изцяло са възприели и проповядвали лъжите на данайското племе за българската история.

В тази връзка ще отбележим, че духовните и революционните водачи на българския народ и като цяло българите, като единствени, истински Пазители на Познанието и на българският език –  са отхвърлили измисленият вторичен елинизъм и гръкофилията, защото са ги разпознали,като неистинска, лъжлива история на предците ни и като основно средство за духовното иго на фанариотското духовенство.

Не може да не се възхищаваме на познанията върху българската история на духовните и революционните водачи на българския народ – истински будители. Може да звучи парадоксално, но те са  са познавали много повече истинската история на предците ни, отколкото впоследствие „ наши” и чужди историци.

След Освобождението на България от османско иго в българската историческа „наука” и археология  господстват австрийската – която не се различава съществено от немската – и руската историческа школа.

Константин Иречек, проф.Васил Златарски – наричан „Баща на българската история” и неговите последователи създават измислена, невярна и осакатена представа за българската история.

Време е да зачертаем всички измислени, неверни и осакатени представи за историята на нашите предци.

Българите са единствените ПАЗИТЕЛИ и НОСИТЕЛИ  на историята на Великата тирейска цивилизация и ние следва да я изследваме и изучаваме във всички нейни аспекти.

Английските историци първоначално предпочитат да използват римската терминология (Едуард Гибън), докато френските историци предпочитат да използват терминологията наложена от Йеронимус Волф .

Терминологията на немският историк  Й. Волф започва да се използва отново в средата на 19-ти век и оттогава доминира изцяло в историографията независимо, че тя е не просто анахронизъм, а е продукт на измисления вторичен елинизъм и гръкофилия.

Възраженията по терминологията има и известния гръцки историк  Константин Папарекопулос. Като цяло малко са гръцките учени по онова време , които приемат терминологията, но тя стана особено популярна през втората половина на 20-ти век, явно по политически съображения за „историческа” обосновка на неправомерно придобитите български земи след разпадането на Османската империя.

В интерес на обективното представяне на историята изконни български земи не са включени във възродена България по волята на тогавашните велики сили.

Загубените територии са резултат не от българската войска, а от недалновидна и аматьорска политика на цар Фердинанд и управници от онова време.

Извън политическите грешки и авантюри на бившите български управници, повечето „български” историци от онова време приемат ненаучни и по същество антибългарски тези за нашата история.

Запознатите с българската история знаят,че при установяването на Ньойския мирен договор е присвоено Беломорието (Тракия и Македония) от Гърция.

Гръцкият министър-председател Елевтериос  Венизелос по време на налагането на Ньойския мирен договор – диктат – си е послужил и с картите за Второто българско царство, изготвени от Васил Златарски и негови ученици –  най-голямото престъпление срещу България и българският народ.

През 1919 г. Е.Венезелос представя „Меморандум за правата на Гърция“ – верен последовател на данайските лъжи – чрез който иска новосъздадената Гърция да получи Западна Тракия и Родопите до р.Арда, Одринска (Източна) Тракия до Чаталджа и Галиполи, но същевременно прави и намек за тях, Западна Мала Азия и всички егейски острови.

Произнася остра обвинителна реч срещу България, като главен виновник за всички балкански противоречия. Меморандумът е публикуван от Американо-гръцкото общество в Ню Йорк през 1919 г. на английски език.

Резултатите от продължаваните данайски лъжи за историята имат последствия и с днешна дата.

Благодарение  на Томас Удроу Уилсън,  28-ят президент на САЩ, Българската Държава е била запазена от разделяне на три части и унищожаване. Удроу Уилсън на мирните преговори в 1919 г. е за оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния – каквато идея е била първоначално лансирана в Ньой (днес е включен в Париж).

Например, какво историческо право върху името Македония може да има днешна Гърция?! Без да ставаме адвокати на БЮРМ, претенции към името Македония може да има единствено наследника на народа на древна (Мак)едония – България и българския народ или все още последователите на Васил Златарски ще продължават да изопачават нашата история.

Това са част от горчивите уроци от нашата историята и понеже и днес някои „български” историци подценяват мащабите на Великата тирейска цивилизация, тя се изследва на парче и с гръкомански уклон.

И тук ще направим връзка, че в кризисни ситуации някои водещи политици в света се изказват неподготвени, че Източната римска империя и нейната тогавашна столица Константинопол принадлежат  на лъжливата, вторична гръцка история.

Ще се наложи,  явно да броим императорите на Източната римска империя от благороден тирейски произход (поне петнадесет на брой) и да разясняваме каква е нейната основна  материална и духовна култура.

Нека да се знае от всеки българин – Древна Елада е тирейска държава създадена от нашите предци.

Това ни казва поета, жреца-тумир Омир – Баща на българската история!

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ РАЗГАДАХА МАГИЯТА НА БЪЛГАРСКТИТЕ ХОРА

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ РАЗГАДАХА МАГИЯТА НА БЪЛГАРСКТИТЕ ХОРА

Изследователският екип "Руните Говорят", който дебютира с фотоизложбата „Неразказаната приказка на българската история“ в Националния Музей на Образованието и гостува на Международния фестивал "Дни на тракийската култура", направи още едно значимо разкритие за българската история и традиции - магията на народните ни хора.

Екипът, разкрил древността на българските букви и научно обосновал находките във всички краища на страната с преходите на писмеността, бе подкрепен и от Посолството на Кралство Мароко в РБългария, начело с Нейно Превъзходителство г-жа Закиа ел Мидауи, припомня ВИП Комюникейшън.

Със собствена методика и инструментариум за разчитане на древното българско руническо писмо и система за анализиране на артефактите, "Руните говорят" издадоха и дебютната си книга  "Заветът", посветена на великия български владетел Кубрат.

Интердисциплинарният изследователски екип в състав Борислав Стамов, Мила Салахи, Патриция Кирилова, Стефан Ганев и Даниел Калчев има за цел да възстанови изгубеното Познание на нашите предци и да докаже, че българите стоят в основата на световната цивилизация.

"Руните говорят" са носители на три поредни награди за Родолюбие, връчвани в деня на Будителите от Международната Организация на обединените българи, под патронажа на Съюза на военно-инвалидните кооперации – с председател Борис Николов и инициативата “Една детска сълза – една молитва”. 

- Г-жо Салахи, какво провокира Екипа "Руните говорят" да разгадае магията на народните хора? - От една година нашият екип работи съвместно с екипа на хотел Севтополис Медикал и СПА по създаването на изцяло български релакс програми не само за тялото, но и образно казано за душата, като вплитаме част от древното познание в съвременните технологии. Подконтекстът е да се популяризира древната история на България пред света. Консултант на проектите е доктор Ивайло Христов, хирург и дългогодишен управител на Медика Албена, доказал се в своята област. Така започнахме. Вплетохме древната ни история в изцяло нова концепция, като заложихме на Царя -първожрец Орфей, легендарния певец, познат не само в древния свят, но и днес на света. Танцът е неделима част от мистериалната обредност на нашите предци и това се доказва много лесно чрез артефакти от неолита до сега. 

- Защо народните ни хора са магия?

- Всички сме чували за неравноделните тактове, но те не са само при нас. Когато екипът ни изследва дадена епоха се налага да правим цялостна реконструкция, вкл. и на фолклорa. Направи ни впечатление, че на много места извън пределите на България, говорим за региони днес, които нямат нищо общо с нас, към момента са се запазили част от хората и някои неравноделни тактове. Това е още едно доказателство за влиянието на културата на нашите предци в световен мащаб. Подобни ритми и хора има при берберите, за балканския регион се знае, че граничим сами със себе си, в днешен Ливан, колкото и странно да звучи - дори при баските в Испания и т.н. В тези региони това са само остатъци, но при нас е запазено огромното богатство на неравноделните тактове, а техният физически израз е заключен в стъпките на хората. Преди 2 или 3 години от организация „Таратанци” събраха стъпките на народни български хора, изобразени в графични схеми, и направиха изложбата „Последвай стъпките“. Екипът на Таратанци заслужава адмирации, а тази изложба трябва да стане достояние на всеки българин. Още тогава знаехме, че тези графични изображение са ключа към разгадаването на лечебната сила на нашия танец. Стъпките на различните хора образуват различни геометрични фигури, когато пуснем 4D „поглед“ чрез инструмента Окото на Вселената и виждаме невидимото. 

 - Какво „казват“ стъпките на народните ни хора? 

- Труден въпрос, защото, ако го кажем по начина на предците ни, никой няма да ни разбере. Самият им духовен светоглед е съвсем различен от нашия, а за да ги разберем трябва да мислим като тях, но ще цитираме и ще обясним един пасаж:

„… Танецът звезда записва, вик от сотирите с кода в ръцете извива се от момък и знание е. Очи в очи с момите построяват се, докарват Слънцето! Това пробива покривалото, остатъка от сиянието с натръсване посяват… Танецът писалка е и път за божествена енергия. Молитва построена, сила да премине към вашият съд. Съшива се половината с Господа и излиза майстора К…Построява се с Л в земната енергия. Литва лекарството, виж, смила се…“.

Самите стъпки на ениното хоро описват звезда, видно и от снимката. Характерни за него са движенията с ръце, които чрез езика на символите означават прославям на земята, докарват Слънцето-невидимата сила. Вик от сотирите - сотир, сатир, сотер буквално означава превръщам се, преобразявам се. Сатири в миналото са придружавали бога на виното Дионис - нито хора, нито животни. По- късно са изобразявани и по иконите в християнството известни като кинокефали - хора с глави на животни, един вид пазители. Танецът писалка е за божествена енергия - влияе върху тялото на ефирно ниво, път, че не ни трябват други приоми, за да сме в добра кондиция. Молитва построена - стъпките, сила да премине в телата ни. Съшива се половината с Господа - от главата до кръста, където са органите ни на осезанието, а в гърдите ни е централният орган на имунната система - тимусът.

- В този текст има и единични  букви - те какво означават?

- Всичко започва от тухличките в нашия организъм - гените, като информацията е многопластова и комплексна. Буква К е ген, сега известен като KANSL1. Протеинът, произведен от гена KANSL1, се намира в повечето органи и тъкани на тялото преди раждането и през целия живот. С участието си в контролирането на активността на други гени, този протеин играе важна роля в развитието и функцията на много части на тялото. Л в този случай е лимфата, тъй като тя е единствената система в човешкото тяло, която тече отдолу- нагоре, показано в израза заключва се в земната енергия с Л, а и в същото време много важен ген L1CAM - той дава инструкции за производството на протеина на адхезионната молекула на L1 (съкратен до L1 протеин), който се намира на повърхността на нервните клетки (невроните) в цялата нервна система.

- Това означава ли,  че нашите народни хора са истинска магия?

- Може да се каже, но когато ги погледнем с други очи в нашето време стигаме до извода, че нашите хора са епигенетика на ефирно или модерното квантово ниво, но не трябва да се гледат комплексно. Всяко едно хоро си има своето точно място не само по отношение на тялото ни, но и за даден географски регион - съобразено с енергийното излъчване на земята. Отговорът за силата на хората се крие до голяма степен и в шевиците.

В едно наше интервю неотдавна обяснихме, че епигенетиката е най- бързо развиващата се наука или влияние върху ДНК чрез външни фактори, с процес отвътре без директно вмешателство, (както технологиите CRISPER) за лечение и подобряване на общото състояние. Нашите предци са ни завещали този метод заключен в стъпките и ритмите на хората. Дървото от корените си не може да избяга, факт е, че наблюдаваме едно ново възраждане на нашите традиции, а това означава самоосъзнаване и по- добро бъдеще за децата ни. 

Танцувайте хора, не залитайте по чужди практики, защото те не са ни вродени и нямат ефект, а ако имат е временен. Вместо модерното на фитнес, просто играйте хора, те са записани в нашето ДНК!

Едно интервю на Патриция Кирилова

Снимки: https://taratanci.com/ 

"Нашата мисия е да срещаме съвременния човек с българските народни хора и танци по неочакван начин – чрез уникалните форми от стъпките на хората в комбинация с типичните етно цветове за всеки регион. Създадохме този „графичен език“ и се заехме с мисията чрез него достъпно и забавно да представим народните ни танци пред българи и чужденци", казват от екипа на Таратанци.